Всеки любител на книгата може да ви каже, че когато се потопим в страхотен роман, завладяващото преживяване оживява ума с образи и емоции, а дори включва и сетивата. Звучи романтично, но има реални, твърди аргументи, подкрепящи всичко това, което касае процесите в мозъка, когато се потопим в света на книгите. При четене всъщност можем физически да променим мозъчната си структура, да станем по-съпричастни и дори да подлъжем ума да мисли, че сме преживели това, което сме чели само в романи.


1. Правим „снимки“ в съзнанието си, без дори да се замисляме:
Четенето на книги и други материали с ярки образи е не само забавно, но и ни позволява да създаваме светове в собствените си умове. Дотук добре, познато ни е. Интересен факт е, че това се случва дори и да не го мислим. Изследователите са установили, че визуалните изображения са просто автоматични. Хора, взели участие в множество проучвания, успяват да идентифицират снимки на обекти по-бързо, ако просто прочетат изречение, описващо обекта визуално, предполагайки, че когато четем, автоматично извеждаме снимки на обекти в съзнанието си.


2. Разказването може да накара мозъка ви да работи:
Критиците бързо отхвърлят аудиокнигите като алтернатива за четене, но изследванията показват, че слушането на истории може да възстанови мозъка ви. Когато ни разкажат история, не само се активират частите от мозъка ни, които обработват езика, но и части, които се опитват да въстановят мозъка. И макар да си мислите, че това е ограничено само до аудиокниги или четене, експерти настояват умът ни да е изложен на разкази през целия ден. Всъщност изследователят Джереми Хсу споделя: „Личните истории и клюките съставляват 65% от нашите разговори“. Затова слушайте дългата история на колегата си за лятната ваканция, поздравете някого по радиото или слушайте аудиокнига в колата: това е добро упражнение за мозъка ви.


3. Когато четем, мозъкът ни не прави разлика между историите в книгите и истинския живот.
Чувствали ли сте се толкова свързани с дадена история или персонаж от книгата, сякаш сте преживели същото в действителност или вие сте героят от разказа? Има съвсем просто обяснение: мозъкът ви наистина вярва, че сте преживели дадената случка и вие сте главният персонаж. Когато четем, умът ни не прави разлика между историите в книгите и истинския живот... Независимо дали го четете, или изпитвате, се стимулират едни и същи области. Романите са в състояние да влияят на нашите мисли и чувства. Макар все повече да навлизат утройства, които да ни предлагат виртуална реалност, изглежда, че четенето е оригиналното преживяване на ВР, поне за мозъка.


4. Новите езици могат да развият ума ви:
Коя е най-добрата тренировка за мозъка? Вземете роман на чужд език. Изследователи от университета в Лунд, Швеция тестват студенти, които интензивно изучават езици, и такива по медицина и когнитивни науки в университета Умеа. И двете групи са подложени на мозъчно сканиране непосредствено преди и точно след тримесечен период на интензивно изучаване. Удивително е, че студентите по езици са имали мозъчен растеж както в хипокампуса, така и в мозъчната кора, с различни нива на възход спрямо останалите участници.


5. Мозъкът ви се адаптира към четенето на електронни книги за 7 дни:
Ако сте свикнали да четете печатните издания, преминаването към електронен четец може да ви се стори много неудобно в началото. Но експертите твърдят, че мозъкът ви може бързо да възприеме новата технология, независимо от възрастта ви или от това колко време четете само от хартиени носители. Всъщност умът се адаптира към новите технологии, включително и към четците, в рамките на 7 дена. Въпреки че мозъкът ви може да се адаптира бързо към електронните книги, това не означава, че те предлагат същите предимства като своите печатни братя и сестри. Липсва им „пространствена навигация“, физическите страници на книгите, които ни дават усещане за ориентир. Еволюцията е оформила ума ни така, че да разчитаме на сигнали за местоположение, за да се насочваме към дадено място, и без тях можем да се чувстваме изгубени. Някои електронни книги не предлагат на читателя пространствените ориентири и създават усещане за безкрайна страница. Въпреки това, с поставянето на горна и долна пагинация, процент на прочетеното от общия обем, както и други физически сигнали, четците могат да доближат хората до същото физическо преживяване, което им предлага и печатната книга.


6. Завършекът на история насърчава мозъка ни да мислим последователно:
Историите имат сюжетна линия, която създава една последователност, нещо добро за мозъка ни. С тази структура нашите умове се насърчават да мислят хронологично, свързвайки причина и следствие. Колкото повече четем, толкова повече съзнанието ни е в състояние да се адаптира към този ред на мисли. Невролозите насърчават родителите да прилагат този метод и с децата си, като им четат повече. По този начин младите умове ще привикнат към линейност, която води до цялостен завършек, докато мозъкът има повече пластичност и способността да разширява обхвата на вниманието.


7. Четенето променя мозъчната ви структура (по добър начин):
Не всеки е запален читател. Хората, които посягат към книгата, по-рядко могат да бъдат обучени да станат по-добри читатели. Като по време на процеса мозъкът всъщност се променя. В шестмесечна програма за ежедневно четене, проведена от университета „Карнеги Мелън“, учените заключват, че обемът на бялото вещество в езиковата област на мозъка се е увеличава. По този начин умът се развива, което прави още по-важна любовта към четенето.


8. Преживяването на дадена история ни прави по-големи емпати:
Чувството да си изцяло погълнат от дадена книга е страхотно, но освен дълбоката емоция, която изпитваме, умът ни също се влияе. Докато се освобождаваме от емоционалното и психическото бърборене в реалния свят, ние се радваме на задълбочено четене, което ни позволява да почувстваме това, което чувстват героите в историята, да съпреживеем всеки техен ход. И това, от своя страна, ни прави по-съпричастни към хората в реалния живот, ставаме по-осъзнати и бдителни за живота на другите.