Щастливи сме да споделим с вас новината, че през април 2020 на български излиза At Home with Mohammad Ali - „У дома с Мохамед Али“, уникалния мемоар на големия боксьор, написан от дъщеря му - Хана Али.

Представяме ви първия откъс от книгата:

„Казват, че баща ми е един от хората, за които се е писало най-много. И макар броят на хрониките да расте, съкровените дълбини на душата му до голяма
степен си остават непознати. Баща ми веднъж каза: „През целия си живот бях актьор. Сам си пишех репликите. Сам си режисирах сцените. Изпълнявах главната роля в собствените си пиеси. Продавах легендата за самия себе си!“ Питали ли сте се някога какво се е
случвало след падането на завесата, след финалната песен и последния поклон? Чудили ли сте се какво е ставало зад кулисите, в ежедневния личен живот на несъмнено най-прочутия човек в света? Какви мечти е хранел, какви страхове са го мъчили, що за родител е бил на деветте си деца?

Това е любовна история. За мъж и съпругата, която е изгубил, за баща и обожаваните от него деца, за човек, на когото светът се възхищава. Тя е също и
историята на малко момиче и нейните приключения с обичания ѝ татко – радостта и смеха, болката и тъгата, - изпълнена със спомени за дома от детството ѝ. На базата на аудиозаписи, любовни писма, дневници и семейни снимки тези мемоари обрисуват живия и истински портрет на Мохамед Али, неописван досега в светлината на заветните спомени, които остави у семейството си. Всички знаем за осемнайсетгодишния олимпийски златен медалист, който става
най-великият шампион в света, като за пръв път спечелва титлата в тежка категория на двайсет и две годишна възраст. С пъргавия си ум, забележителна
увереност и главозамайваща скорост той танцува в кръг около опонентите си, като реди рими и предсказва в кой рунд ще паднат. Сигурно сте чели за религиозната му трансформация, когато променя името си на Мохамед Али и позицията му да откаже да се бие във Виетнамската война по религиозни и морални съображения. Преди да го призоват пред наборната комисия на 28 април 1967 година, му предлагат сделки – обещават му, че може да изнася демонстрационни боксови мачове и че никога няма да види бойното поле, - но той отказва да направи компромис с принципите си. Щом идва часът на истината и в наборния център извикват името Касиус Марселъс Клей Младши, Мохамед Али застива съвършено неподвижен. Наясно е, че ще има последствия и е готов да плати с цената на свободата си. Никога не се разколебава в решимостта си, макар да е несправедливо лишен от
титлата си на шампион в свръхтежка категория, да му е забранено да се боксира, да му е наложена глоба от хиляди долари, присъда от пет години затвор и паспортът му да е отнет. Изгубва три и половина години в разцвета на своята спортна кариера и тогава на 28 юни 1971 година Върховният съд единодушно отхвърля присъдата. Всички знаем за последвалото му завръщане към славата и легендарните му мачове.

В края на 70-те години баща ми започна да прави серия от аудиозаписи най-вече в дома ни в Лос Анджелис. Хроникира близо сто часа спомени и разговори на различни теми. Баща ми винаги имаше свой си начин да върши нещата. Аудиодневниците му са уникалното му усилие да запише своето духовно
наследство. „Ако някой се чуди защо аз, Мохамед Али, правя тези записи, то е защото историята е нещо много красиво. А докато изживяваме нещата, невинаги го съзнаваме...“

Някой веднъж ми каза, че баща ми е като картина на импресионист – красива и сложна творба на изкуството. Отблизо се виждат маховете на четката, фините детайли, но човек трябва да отстъпи назад, за да види платното в цялост. На тези страници, които свързват златните и понякога сенчести бариери между миналото и настоящето, ви предлагам уникален дар: поглед дълбоко в сърцето на баща ми. Като го видите отблизо, може да откриете, че понякога краските се бият една с друга, но никога не затъмняват естествената му светлина – неговата истинска природа.

За да опознаете духа на Човека, Мохамед Али, и да разберете неговото сърце и ум, трябва да минете по пътя, извървян от него, и да изживеете тежките
отговорности, които е носил. И макар никоя книга да не може да улови магията и вдъхновението на живота му, надявам се, че „У дома с Мохамед Али“ ще
персонифицира духа му и ще покаже баща ми такъв, какъвто бе наистина: забележително човешко същество с изключителни качества и своите
недостатъци. Но по-важното е, че бе добър, търпелив и грижовен баща с тъй чисто сърце, каквото повечето хора никога не са познавали. Много спортисти и изобщо хора са с репутацията на отсъстващи бащи. Имат деца, които така и не са виждали, нито са поемали финансова отговорност за тях. За паметта на баща ми е важно светът да знае колко много значеха децата му за него и колко упорито работеше, за да ни държи задружни. Как запази приятелски
отношения с всичките си бивши съпруги и колко щедър беше, когато връзките им приключеха. Много може да научиш за характера на човек от това как подхожда към грешките си. Баща ми не беше идеален, никой не е такъв, но той зачиташе отговорностите си. Никога не хвърляше вината на друг, нито си търсеше извинения. Неизменно осигуряваше нас, своите деца, и майките ни. Той беше баща, който обожаваше потомството си. Всичко, което правеше, бе в името на благосъстоянието на семейството.