Един често срещан проблем при хората, които спортуват са травмите на колянната става. При спортистите няма мускулна недостатъчност, но хората от тази категория понякога се отнасят небрежно към базовата общофизическа подготовка, тоест към скучната, но необходима работа с мускулите и връзките на долните крайници, когато по тяхно мнение тези мускули са недостатъчно тренирани. Те ми приличат на шофьори с двайсетгодишен стаж, които минават на червен светофар, пише в книгата си „Болят ме коленете. Какво да правя?” д-р Сергей Бубновски.

Огромната част от толкова често срещаните напоследък травми на колянната става, свързани с увреждане на менискусите или разкъсване на връзките на колянната става, са предизвикани най-вече от:

  • Нарушена техника на движенията при спортуване, тоест при изпълнение на движения, нехарактерни за природата на ставата. Причината е, че връзките не успяват да се включат за амортизация;
  • сложни упражнения, изпълнявани от хора с неподготвени (или недостатъчно тренирани) мускули на краката;
  • и най-важното – недостатъчна подготовка на костно-мускулната система за тренировка и за последващата профилактика.

Във всички случаи, преди да излезете на корта или да се качите на ските, трябва да подготвите същата тази «мускулна помпа» на колянната става, изпълнявайки на тренажори силови упражнения за мускулите на краката, като задължително завършвате серията със стречинг (разтягане).

Игнорирането на тези правила дори от спортисти от ви­сока класа, неразбирането им от треньорите на спортистите и неспортистите води до реален (макар и незадължителен) травматизъм на връзките на колянната става. Защо го казвам с такава увереност? Защото има анатомични особености на колянната става.

 

Хрущялната съединителна тъкан на колянната става е основният буфер при осеви натоварвания на ставата. За да изпълнява хрущялът тази функция, мускулите, които го подхранват, трябва да бъдат в постоянна «бойна готовност», особено преди поемане на сериозни физически натоварвания. А сериозното натоварване се получава, когато долните крайници изпълняват всевъзможни асиметрични движения, скокове или удари.

 

И макар че професионалните спортисти изпълняват тези натоварвания далеч по-интензивно от любителите, коефициентът на въздействие върху ставата е еднакъв при едните и при другите.

 

В колянната става има много покрити с хрущял ставни повърхности. Това е напомняне от самата природа за нуждата от редовно използване на «мускулната помпа» на ставата за профилактика на травмите. Трябва поне 2-3 пъти седмично профилактично, тоест непосредствено преди и, което е най-интересното, след тренировка, да се изпълняват загряващи упражнения, усилващи кръвообращението в мускулите, на които им предстои сериозно натоварване.

 

За профилактика на травмите на менискусите е желателно при изпълнение на упражненията да се включват привеждащите и отвеждащите бедрени мускули.

Препоръчва се да се активизират изброените по-горе мускули и след отстраняване, тоест частична резекция на менискусите, но вече по програма за физическа рехабилитация.

Но във всеки един случай на травма на връзковия апарат на колянната става или след проведена операция на тези връзки се сблъскваме с недооценяването от хирурзите на пластичната роля на мускулите, участващи във всички движения на колянната става.

Това се проявява в твърде дългата и необоснована според мен имобилизация на колянната става (понякога 3 месеца и повече!) след операцията, което води не само до рязка хипотрофия на бедрените мускули (най-вече четириглавия и двуглавия), но и до образуване на мускулни контрактури, което рязко забавя процесите на възстановяване и понякога изважда завинаги спортиста от строя.

Знае се, че за четири дни покой четириглавият бедрен мускул губи до 30 процента от масата си. Поради тази загуба мускулът става ригиден (твърд, скъсен). Този феномен на покоя води до развитие на функционални мускулни контрактури, тоест невъзможност пълноценно да се свие или разгъне кракът в колянната става.

С цел премахването на тези контрактури мускулът трябва да се разтяга, след като с помощта на силови упражнения е получил прилив на кръв. Същото се прави и за профилактика на разтеженията и травмите.

 

Физическата рехабилитация трябва да започне веднага (да, точно така!) след излизането от упойка. Най-напред в леглото (първия ден), после из стаята (ходене с патерици) — втори ден, след това из отделението с помощта на патериците и на четвъртия—петия ден при нормална температура на тялото може да се започне възстановяване във фитнес залата или в центъра по кинезитерапия, което за предпочитане. Няма смисъл човек да се залежава в болницата. Час по-скоро при здравите хора, при уредите! Кинезитерапевтът ще състави адекватна програма за възстановяване за всеки отделен пациент, вземайки предвид индивидуалните му особености и сложността на опе­ративната намеса.

И още нещо. При следоперативния режим е желателно да се прилагат и допълнителни, спомагателни мето­дики, например пантотерапия, криотерапия, различни СПА-процедури (душ на Шарко, джакузи, сауна-терапия, контрастен душ и пр.). Това разтоварва психологически и стимулира физически лечебното движение на работе­щите мускули.

Всяка травма на която и да е част от тялото не е трагедия за човека, а изпитание за духа му. И ако се премине през това изпитание мъжествено, другите житейски трудности ще изглеждат обикновена суета.

Искаш ли да бъдеш здрав, стани здрав!

 

Сергей Бубновски

„Болят ме коленете. Какво да правя?”