“Остеохондрозата на гръбнака не е болест. Тя е наказание за безхаберното отношение към собственото тяло – Храм на Светия Дух!”. Това ни казва в книгата си „Остеохондрозата не е присъда!“ Сергей Михайлович Бубновски - доктор на медицинските науки, професор, автор на принципно нови неоперативни методи за лечение на гръбнака и ставите, създател на най-новото направление в медицината – кинезитерапията, при което болният сам насочва собствените си сили към оздравяването си. Доктор Бубновски има няколко лекарски специално­сти и е посветил живота си на изучаването на алтернативната медицина, притежава десет патента за изобретения в областта на медицината. И най-важното: съветите му се базират на неговия личен опит - успял е да се вдигне на крака след тежък пътен инцидент, при който на 22 години е 12 дни в кома, последвана от инвалидна количка и 27 години с патерици!

Човек не се замисля защо с възрастта се увеличават размерите на тялото му, колко кръв трябва да минава по големия кръг на кръвообращението, за какво са му тези 700 мускула, 400 стави, стотиците километри кръвоносни съдове и капиляри и т.н. Това му се дава по рождение. За някакъв период даденото му свише се развива от само себе си, без някакви особени усилия. Но «авантата» свършва на 23-24 години, когато човек съзрява анатомо-физиологично. Ако дотогава не е боледувал от нищо сериозно, средностатистическият индивид като правило е убеден, че онова, което е «израснало», ще си остане в същото състояние цял живот, без да полага някакви усилия. Нищо повече не му трябва от организма. Но илюзиите свършват с възрастта и човек разбира, че има неочаквано за него състояние на умора, което го принуждава да се пренапряга. А на фона на прекомерното напрежение се появяват болестите и страховете. Човек, свикнал «да не мисли за вътрешното си състояние», смята тези болести за случайност, защото дотогава не е имал някакви сериозни травми или заболявания, и тича при доктора. Той смята, че някой друг ще помисли вместо него и ще му каже наготово как да излезе от «неправилното» състояние. Можем да разберем лекарите – те имат куп такива пациенти, а времето е малко. И просто тръгват по пътя на бързото обезбо­ляване и успокоение на въпросния пациент. Тоест, изпращат го в аптеката. Обикновено първия път това помага. Но след време проблемите се появяват отново. И като правило в по-тежка форма. Но той упорито хуква пак по същия маршрут: лекаря – аптеката – и отново лекаря. Кръгът се затваря.

Следва или разпад на организма и личността, или опит за намиране на друг път към оздравяването. Какъв? «Един човек каза» или Интернет. Пациентите се обръщат към нас, кинезитерапевтите, когато загубят всяка друга надежда.

Модерната кинезитерапия е метод за лечение на остри и хрони­чни заболявания на опорно-двигателния апарат или костно-мускулната система с помощта на специални тренажори (МТБ1-4), позволяващи да се активизират отслабените или напротив, пренапрегнатите мускули в режим на декомпресия, тоест без осе­во натоварване на ставите и гръбнака. А диафрагменото дишане, на което учат пациентите, при изпълнението на тези упражнения, позволява понижаването на вътрегръдното и вътрекоремното налягане, като по този начин се възстановяват венозното кръвообращение и лимфообращението. Кинезитерапевтите изхождат от неоспоримия факт, че слабата работа на мускулите на трупа, през които минават всички съдови и нервни магистрали в организма на чо­века, не позволява свободно, в пълен обем и с достатъчна скорост да се транспортира кръвта по големия (и съответно, малкия) кръг на кръвообращението. Това води до огромната част от хроничните заболявания, изброени по-горе, тоест до нарушения в храненето (трофика), стеснявания на съдовете (исхемия) и недостиг на кислород (хипоксия). Възстановяването на нормалната работа на мускулите позволява на пациента да се избави от болките в гърба и гърдите, да възстанови нормалното вътречерепно налягане и т.н. Но основната трудност е в това, че само пациентът може да накара мускулите си да работят. Но на него му е трудно, той не знае как или пък просто го мързи. Лекарствата са потиснали волята му. И в такива случаи на помощ се притичва лекарят кинезитерапевт, създавайки индивидуална програма за действие с помощта на тренажори, позволяващи да се включат в работата по изпомпване на венозната кръв отдолу нагоре най-напред онези мускули, които все още са останали. После онези, които са могли да се възстановят в режима на активизация на самия пациент. И накрая всички, които са спомогнали да се задейства с предишната скорост и в нужния обем целият кръг на кръвообращението. Ден след ден, мускул след мускул, съд след съд. Трудно, дълго, но надеждно!

Работата в този кръг на кръвообращението не бива да се прекъсва, напротив, трябва да се увеличават оборотите, ден след ден, година след година. Истински може да го оцени само онзи, който е успял да се измъкне от пропастта на болестите и е усетил новото качество на живота, който продължава и всъщност е прекрасен!

 

През целия си професионален живот аз се занимавам с изучаването на възможностите на човешкия организъм, по-точно, със способността за възстановяване на здравето след тежки заболявания и травми. По този път успях да открия много интересни неща. Тези открития в частност ми помогнаха на мен самия да се справя с физическите си недъзи.

Аз се справих с проблемите си. Имаше и операции, част от които можех да избегна, ако познавах законите на кинезитерапията. Но аз винаги съм бил против лечението с лекарства. И се получи. Ще се получи и при вас. Но при едно условие. Да обикнете себе си, тялото си, мускулите и ставите си. Научете се да се грижите за тях, а не само безжалостно да ги експлоатирате.

 

Сергей Бубновски

„Остеохондрозата не е присъда!“