Старостта е страшна само ако човек не е подготвен за нея. Живота губи онзи, който не се е подготвил за старостта. А старостта не е възраст, а загуба на мускулна тъкан, която започва след трийсетата година. Големите мускули (към които се отнасят мускулите на краката) при липса на силови упражнения губят обема си до 30 % само за 4 дни неподвижност, обяснява в книгата си „Остеохондрозата не е присъда!“ д-р Сергей Бубновски.

Трябва да разберем, че тези 700 мускула са създадени, за да се научи човек да управлява тялото си; километрите съдове и капиляри, минаващи през тези мускули, са нужни, за да тече по тях кръвта, захранваща тялото; а душата – за да чувстваме всичко това и да се самоусъвършенстваме.

Към 36-40 години при хората, които не се грижат за запазването на същите тези седемстотин мускула, се наблюдават първите признаци на исхемична болест на сърцето. На тази възраст още няма груби изменения в структурата на гръбнака, ако не се смятат измененията в отделни междупрешленни дискове, наричани най-често протрузии или хернии. И като правило на тази възраст започват главоболие, простатит, нарушения в артериалното налягане – в зависимост от зоната на поражение. Нататък тези явления се усилват.

Към 50 години се наблюдава загуба на 40 % от мускулната тъкан, а на нейно място се появява свръхтегло и мощен мастен слой. Като правило на тази възраст хората вече не могат да се наберат, да направят лицева опора или да пробягат някакво разстояние, тоест да изпълнят нормативите на здрав човек. На рентгенограмите или томограмите на такива хора се наблюдават груби деформации на гръбнака, тоест деформираща остеохонд­роза (хернии на дисковете, остеофити, измествания на прешлените, стеснение на гръбначния канал и т. н.). Нестабилното артериално налягане преминава в постоянна хипертонична болест. Болките зад гръдната кост, наблюдавани на 35-годишна възраст, се трансформират в хронична исхемична болест на сърцето и така нататък.

Хората с болки в гърба на тази възраст са принудени освен противовъзпалителните препарати, облекчаващи болката, да приемат и сърдечно-съдови препарати, транквилизатори, миорелаксанти и други лекарствени «страхотии», окончател­но убиващи волята (съзнанието) и ускоряващи атрофията на мускулите. Вместо да се замислят защо се е случило и продължава да се случва това, те продължават да се тровят и да тънат в наркотичната мъгла на лекарствените средства.

Така че е ясно защо на 60 човек вече няма с какво да живее, нали?

 

За щастие един от основните феномени на човешкия организъм е способността на мускулите да се възстановяват на всяка възраст, от всяко състояние, ако им се създадат необходимите условия.

Хърбърт Шелтън, виден американски специалист в тази област, е нарекъл въпросния феномен «съкращение – отпускане». С други думи, при изпълнение на физически упражне­ния, възстановяващи «помпащата» функция на мускулите, последните възстановяват свойствата си. Възстановяват се съдовете, ка­пилярите, транспортиращи кръвта (следователно и храненето), премахват се възпаленията, атрофията, проблемите, свър­зани с остеохондрозата.

Физиоло­зите казват, че човек, който се грижи за здравето си, достига максимална силова издръжливост към 65 години, пише още д-р Бубновски.

 

Сергей Бубновски

„Остеохондрозата не е присъда!“