„Жените са нещо различно. Като мъж мога да заявя това. Заявявам го с дълбоко разбиране. Какво би бил моят живот без жените? Какво бих могъл да направя за своя живот и за живота на мнозина други без тях? Наясно ли са жените със своето значение? Не се ли оставят понякога да бъдат въвлечени в неща, които ги карат да изглеждат като мъже и ги отклоняват от тяхното основно достойнство? Какво е предназначението на жената? Да бъде майка. В сравнение с една жена, която е майка, жените, които я гледат отвисоко, ѝ отстъпват в много отношения. Само жената-майка е завършената жена. Никоя друга жена не постига повече и не е рискувала за живота повече.

Каква е ролята на мъжа до нея? Той ѝ помага в майчинството и дели с нея грижите и отдадеността за децата. Обаче на заден план, като служи на нея и децата. Само когато има външна заплаха и е важно да се осигурят животът и оцеляването на семейството, той излиза пред жената и залага живота си, както тя залага своя при раждането. Тук той е равен на нея в службата си на живота.

Жената мисли различно от мъжа. Тя се различава от мъжа в това, че привежда дълбините на видимото в хармония. Тя възприема заобикалящия я свят по-внимателно, грижи се за него и го подхранва. Тя го пази по различен начин, радва му се и го оставя да вирее по различен начин. Тя забелязва, когато нещо е погрешно, и го привежда в ред. И при все това остава на заден план.

Някои биха могли да изтъкнат, че това противоречи на широко разпространената представа за жените, че искали да направят впечатление с тоалетите си, тъй като най-важното за една жена било да бъде красива. Донякъде това е вярно. Независимо от това тя предоставя първенството на мъжа особено ако има деца с него. Децата са нейната гордост и нейната истинска красота. С тях тя излъчва друга светлина. Ако погледнем жената до мъжа, кой от двамата държи другия за живота? Мъжът или жената? Кой по-добре се справя с живота без другия, особено на старини? Кой е и остава за другия извор на младостта? За мъжа по правило това е жената. Независимо от това, тя остава на заден план и предоставя първенството на мъжа.

Жените са религиозни. Докато на мъжете често са отредени главните роли в отделните религии, самите религии се осланят на жените. Те поддържат и съхраняват религиите.

Дълбоко в себе си те са в съзвучие с първопричината на живота, независимо от външните форми, в които тяхната вяра се проявява.

Жените са тези, които поддържат религията и я предават по-нататък. Жената по различен начин е свързана със смъртта. Дълбоко в себе си тя повече се родее с нея, така както по-дълбоко преживява живота със смъртта. Може би затова е религиозна по особен начин. Тя се грижи за живота и го пази.

Когато мъжът осъзнае това, как се чувства той и как се чувства жената? По един особен начин двамата постигат хармония с дълбоката същност на живота. Те смирено се изравняват с него. Заедно, по начин, който надхвърля техния съвместен живот, те стават едно завършено цяло.“

Откъс от книгата „Медитации“, Берт Хелингер

Поръчайте я с клик тук: ИСКАМ ДА ПОРЪЧАМ