„Какви умения и способности ще са ми нужни, за да съм успешен след пет, десет, двадесет години?“

Това беше въпросът, който си представях, че биха ми задали, докато разработвах курса 100 Design Projects („Сто проекта по дизайн“) в Централния колеж по изкуства и дизайн „Св. Мартин“ – едно от водещите художествени колежи в света. Исках да разбера как поколението може да се подготви за бъдещето, за да не се окаже в един момент с морално остарели знания и умения.

Всички ние трябва да сме готови за един променлив и глобален свят на интердисциплинарни връзки. Границите между отделните специалности ще се размиват и застъпват. Няма начертани карти за този водовъртеж. В предишни исторически периоди големите промени в обществото са се извършвали за време, обхващащо две-три поколения. На Запада му отнема векове да се адаптира към  печатната преса на Гутенберг. Сега промените настъпват мигновено. Компютрите, интернетът и други видове технологии пренареждат света със застрашителна честота. Иновативните и креативните творци, които създават продукти и услуги, движат икономиките днес.

За да просперираме в икономиката на бъдещето, нужно е да осъзнаем, че истинската валута в нашата епоха не са парите. Не са и данните, нито вниманието, нито времето.

Истинската ценност – „валутата“ на нашата епоха – са идеите.

Идеите са навсякъде около нас. Филми, книги, музика, сгради, мода, бизнес от всякакъв мащаб – всичко в нашата култура започва съществуването си като идея в нечия глава. Идеите насочват движението на обществото в една или друга посока, дори започват революции. Често те се раждат от най-неочакваните хора на най-неочакваните места – гаражи, спални, класни стаи, офиси, кафенета. В индустриалната епоха на човек му е достатъчно да усвои едно умение, за да има уреден живот. В нашите постиндустриални времена умението може да стане излишно още преди да е напълно усвоено. Вече не е съществено да си изкусен майстор, блестящ и супер талантлив, за да си в центъра на събитията и да ръководиш не само собствения си живот, но и да чертаеш бъдещето на обществото около себе си. Същественото е да си човек на идеите: приспособим, отворен към света, широкомислещ, умел в решаването на проблеми, добър комуникатор, изобретател, творец и артист.

Целта на тази книга е да ти помогне да станеш именно такъв човек. Също както олимпийският атлет тренира тялото си, творецът – също толкова упорито – е длъжен  да тренира своето въображение. Упражненията на следващите страници са за ума това, което джогингът, гимнастиката и тренировките с тежести са за атлета. Те ще помогнат на мозъка ти да влезе в спортна форма, за да бъде ефективен генератор на идеи. Тези мини тренировки ще развият концептуалното ти мислене и ще увеличат творческия ти потенциал, каквато и да е професията ти и предишната ти подготовка. Те са разработени така, че да те подтикнат да мислиш извън рамките на общоприетото и конвенционалното.

Провеждал съм практики по творческо мислене в много институции. Поради успеха на книгата ми The Art of Creative Thinking („Изкуството на творческото мислене“), преведена на много езици и издадена в десетки страни по света, съм имал щастието да бъда канен да организирам работилници за творческо мислене в икономически, медицински, природонаучни и бизнес факултети в редица университети. Изнасял съм лекции в банки, болници, фармацевтични, летателни и т. н. компании, защото тези организации съзнават, че творческото мислене може да им помогне да решат привидно нерешими проблеми. Организирал съм уъркшопове в Samsung и Apple, работил съм с химици и физици в Намюрския университет в Белгия. В Кралската свободна болница в Лондон съм демонстрирал пред студентите по медицина как да се възползват от моите техники. В резултат те се убедиха, че творческото мислене може да им помогне да решат проблеми, с които конвенционалните процеси не успяват да се справят. Виждал съм с очите си как творческото мислене, приложено от учени и инженери, отваря врати, които научните методи не могат да отключат.

Някои от предложените тук задачи могат да Ви изглеждат чудновати, но всички те се основават на действителни проекти, които съм задавал на различни групи. Едно от упражненията например изисква проектиране на вирус. Защо? Поставих това задание на група от петдесет студенти по приложна медицина в Кралската свободна болница в Лондон. Обясних им, че за да добие познание, човекът наблюдава и изследва, но за да проумее нещо истински, в дълбочина, трябва да се опита да го проектира, да го конструира, да го създаде от нула. За да изпълнят задачата, студентите трябваше да обмислят как техният вирус ще бъде максимално ефективен в заразяването на  човешкия организъм, как ще се възпроизвежда, как ще преодолява защитата на имунната система и т. н., и т. н. Те влязоха „в душата“ на вируса и видяха инфекцията, която причинява, от неговата гледна точка. Резултат от това задание е, че бъдещите медици постигнаха много по-задълбочено разбиране на материята, отколкото ако просто бяха изслушали лекция за вирусите. В течение на дейността си в болницата се уверих, че преподавателите и студентите са творчески личности, генератори на оригинални идеи. Между науката и изкуството вече тече взаимодействие. Проектанти се интересуват от генетика, генетици проектират нови форми на живот. 

Човекът на идеите никога не е напълно удовлетворен. Той постоянно търси нови посоки и създава нови възможности, поставяйки интелигентни, провокативни и иновативни въпроси. Той винаги е неспокоен и има неизчерпаема амбиция да създава по-хубави коли, дрехи, самолети, болници и светове за всички нас.

Как да намерим пътя си и да създадем нещо стойностно? Удавени в информация от постери, реклами и телевизия, повечето хора просто „изключват“ и стават пасивни потребители. Четат блогове, пазаруват в супермаркети, зяпат телевизионни предавания, купуват си парцалки, гледат филми и свалят музикални клипове. Попиват безкритично като гъби идеите, които им дават родители, учители, приятели. Такива хора са като сито, през което културата изтича. За разлика от тях, хората на идеите подлагат ръце и събират културата в шепите си. От натрупаното оформят нещо ново и стойностно. Вечер, докато обикалям студиата на колежа „Св. Мартин“ и надничам към стативите на студенти по архитектура, мода, продуктов дизайн и пр., виждам, че се случват удивителни неща. Бъдещите архитекти проектират сградите, в които ще живеем и работим, други моделират колите, които ще управляваме, трети правят филмите, на които ще се наслаждаваме, и мебелите, които ще използваме. Или казано накратко, те измислят нашето бъдеще. Не би ли искал самият ти да правиш това?

В колежа „Св. Мартин“ често описват креативния човек с противоречивата фраза „рационален оптимист“. По принцип рационалните хора са по-скоро реалисти. Те виждат нещата такива, каквито са, без да позволяват на емоциите да замъглят преценката им. За разлика от тях, оптимистите са податливи на самозаблуди. Те подскачат насам-натам като агънца и изследват нови територии заради самото удоволствие от изследването. С игрив ентусиазъм, те пламенно се мъчат да направят невъзможното възможно. Нима в този свят на видимо неразрешими социални проблеми рационалният човек може да бъде оптимист? В креативния човек обаче виждаме смесица от оптимизъм и рационалност. Творецът вярва, че може да създаде едно по-добро бъдеще, но освен гола вяра проявява и интелектуална строгост. Със сплав от хумор, реализъм и въображение, той търси начини да подобри културната среда. Вместо безгрижно и безсмислено да консумира, той грижливо и смислено създава. Именно затова Централният колеж по изкуства и дизайн „Св. Мартин“, където съм работил по ден или два всяка седмица в продължение на петнадесет години, има толкова голяма международна слава. Негови възпитаници са модните дизайнери Александър Маккуин, Джон Галиано, Стела Маккартни, художникът Люсиен Фройд, скулпторът Антъни Гормли, авангардистите Гилбърт Прош и Джордж Пасмор, известни като Гилбърт & Джордж. Към примера може да добавим и актьорът Пиърс Броснан, музикантът Джо Стръмър от групата The Clash, композиторът Лайънел Барт. Всички те са в авангарда на своите професионални области.

Тази книга съдържа в концентриран вид всички преподавателски методи, които се практикуват в „Св. Мартин“. Тук събирам най-добрите проекти, които съм разработвал със студентите си в продължение на години. Вярвам, че тези упражнения ще ти помогнат да се превърнеш в рационален оптимист, ще отворят очите ти, ще избистрят зрението ти и ще активизират въображението ти.

Изобретяването на бъдещето приема най-различни форми, затова тази книга не поставя ограничения на понятието „дизайн“. Предложените проекти касаят широк диапазон от дисциплини: реклама, опаковъчен дизайн, илюстриране и графични технологии, архитектура, типография, мебелно проектиране, генно инженерство и много други. Те са подходящи за хора с всякакво образование и на всякаква възраст – от три до деветдесет и девет годишни. Съдържанието е организирано в десет теми, свързани с определен аспект от съвременната култура: технологии, време, тяло, власт, бъдеще и пр. Към всяка тема има по десет провокативни упражнения, чиято цел е да развият концептуалното мислене, разчупвайки общоприетите шаблони.

Студентите, които се представят най-добре при изпълнението на тези упражнения, не търсят „верния“ отговор, а най-изненадващия, най-необикновения или най-забавния резултат. Те измислят не един, а няколко варианта и избират най-въздействащия. Често абсурдните идеи водят до неочаквано силни резултати. Не е съществено да си добър художник – достатъчно е да можеш да изразиш идеята си, за която често са необходими само няколко линии върху листа. Търси иновативни и изненадващи решения – избягвай конвенционалните и лесно предвидимите. Допускай грешки. Мисли разчупено и разглеждай всякакви възможности за продукта – било то ръчно изработен или масово произведен, декоративен или функционален, минималистичен или монументален, ниско- или високотехнологичен.

В крайна сметка, идейното търсене в концептуалния дизайн, е търсене на смисъла. Как да направим комуникацията по-ефективна? Каква е квинтесенцията на този предмет? Как той формира нашите възприятия? Има ли предел това, което можем да съобщим? Как да създадем по-хубави градове? Идеите са важни, защото начинът, по който мислим за себе си и за света, определя какви ще станем. Тази книга те предизвиква да изследваш съвременната култура и следователно – самия себе си.

 

Идеите са единствената ти валута.

А сега е време да инвестираш.

 

„Идеите са единствената ти валута“ - Род Джъдкинс - ИСКАМ ДА ПОРЪЧАМ

Всички книги на издателство Жануа'98 са с 30% отстъпка от 17 март 2020 за неопределено време.