Човек колкото и години, опит и самоувереност да е натрупал, колкото и успехи да е постигнал, винаги дълбоко в себе си се пита: Какво мисли майка ми за мен? Бих могла да се престоря, че не се чувствам огорчена от начина, по който майка ми ме изостави като малка, и от отказа ѝ да признае таланта ми, докато бях с Айк. Но истината е, че безразличието ѝ ми причини голяма болка. Не позволих това да повлияе на отношението ми към нея, защото не бе в характера ми, но и никога не го забравих. Изживях живота си със съзнанието, че тя не ме обича така, както една майка трябва да обича детето си.

Все пак тя беше моя майка, а аз имах достатъчно средства, за да погрижа за нея. Така и направих. Първо я преместих от Сейнт Луис в Калифорния и ѝ купих къща. Къщата не ѝ хареса, затова ѝ купих друга и я обзаведох. Поиска да работи – уредих ѝ работа в козметичен салон, за да общува с хора. Търпеливо слушах безкрайните ѝ мрънкания. Когато я посещавах в Лос Анджелис, се захващах да изчистя кухнята ѝ, ако беше мръсна. Оправях ѝ издънките, които понякога бяха огромни – като онзи път, когато развали цялата климатична инсталация в новата къща, която току-що ѝ бях купила. Когато се установих в Европа, я водех в къщите си в Англия, Франция и Швейцария, за да ѝ покажа моя свят и да ѝ дам възможност да се порадва на успеха ми.

 

Тина Търнър

„Моята любовна история“