„Първата половина от живота ми мина в Америка – казах в интервю за „Харпърс базар“. – Втората ще изживея в Европа.“ Най-сетне бях намерила дома си.

Какво ми харесваше в Швейцария? Всичко! Швейцария не е Тенеси, но фермите и поляните извън града винаги са ми напомняли за пейзажите от детството ми. Обичам също да разглеждам градовете с техните красиви, добре поддържани исторически сгради. Впечатлявам се, че където и да отида, навсякъде блести от чистота. Въздухът е толкова чист, че е наслада да го вдишваш – сякаш пиеш чаша бистра студена вода.

Харесва ми и това, че сезоните се сменят и всеки е посвоему красив. През есента дърветата остават без листа, а на пролетта отново се разлистват. Звучи толкова просто. Като дете живеех с този кръговрат и го приемах за даденост. В много части на света хората губят връзка с ритъма на природата. Тук обаче, в Швейцария, зимата е зима – студена, мразовита и живописна, със сняг като илюстрация от детска книжка. В нашия град имаме старомодна ледена пързалка, която прилича на картинка върху пощенска картичка.

Швейцария е прочута с природните си пейзажи, но ми импонира и с други свои качества. Харесвам начина ѝ на държавно управление. В Швейцария законът е закон. Ако на пътя има знак за ограничение на скоростта, той се спазва. Ако го нарушиш, свидетелството ти за правоуправление се отнема. Правилата не са двусмислени и разтегливи, така че всеки знае какво да очаква. И още нещо – всички в Швейцария са суперпунктуални. В началото ми се наложи да поработя върху себе си в това отношение. Веднъж, скоро след като се бяхме заселили в страната, се появих на едно събитие със закъснение, както е „модно“ в някои кръгове. Беше ми направена любезна забележка, че не мога да закъснявам просто защото съм знаменитост. Повече не допуснах тази грешка.

Да си любезен, учтив, внимателен към околните в думите и действията си – това подобрява качеството на живот на всички.

 

Тина Търнър

„Моята любовна история“