Да изглеждам секси на сцената, никога не е било основната ми цел. Реакцията на мъжете не беше основната ми грижа. Стараех се да достигна до жените, защото, ако ме харесат те, ще ме харесат и мъжете. Исках да спечеля женската публика на моя страна, затова задачата ми беше да ги убедя, че не се опитвам да открадна мъжете им, а просто се забавлявам.

Всъщност повечето от костюмите ми, които се считаха за „секси“, бяха просто практичен избор. Мрежестите чорапи например не пускаха бримки така често както другите. Късите поли бяха удобни за танцуване, тъй като краката оставаха свободни, и стояха по-добре на късия ми торс. Кожените дрехи не се мачкаха, а и не задържаха петна от пот и мръсотия. Толкова за сексапила.

Не можеш на сцената да си такъв, какъвто си във всекидневния живот. Трябва да си по-голям, по-ярък образ. Гледах на всяка песен като на история, която трябва да се разкаже чрез пеене и движение. Публиката ми искаше театър и аз ѝ го предоставях. Тръгвах, без да зная какви са тези хора в салона, дали ще са възприемчиви и активни, но бях амбицирана да ги спечеля и да ги впечатля. Случваше се да са твърде тихи. Тогава се налагаше да поработим – аз, момичетата, бендът, – за да ги раздвижим и да им покажем как да се забавляват. Имахме си таен знак, с който казвах на момичетата: „Тази публика е от онзи вид“. И напрягахме усилия.

Исках хората да получат възможно най-доброто забавление и не допусках никакви компромиси. Едно от най-големите ми удоволствия беше да се радвам на публиката – така, както тя се радваше на мен. Когато се забавляваш, танцуваш по-различно. Хората ме мотивираха. Понякога им махвах с ръка и ако те направеха същото към мен, знаех, че съм ги грабнала и имам цялото им внимание.

Най-дръзката ми мечта беше точно този вид успех – да напълня цял стадион, да изляза на сцената и да се обърна към огромното множество от хора със съзнанието, че са дошли заради мен.

 

Тина Търнър

„Моята любовна история“