Иван Павлович Неумивакин е доктор на медицинските науки, професор, член на президиума на Общоруската медицинска асоциация на специалистите по традиционна народна медицина и лечители, водещ народен лечител в Русия, един от основоположниците на космическата и комплементарната медицина, удостоен с множество награди и държавни отличия. В продължение на 30 години той се занимава с космическа медицина – разработва методи и средства за оказване на медицинска помощ на космонавтите по време на полет.

Ето какво пише той за кислородната вода (водороден прекис) в книгата си „Ендоекология на здравето“:

Докато се занимаваше с въпросите на дишането във връзка с проблемите на космическата медицина, един от видните клиницисти в страната, Б. Е. Вотчал, съветваше да се обърне внимание на водородния прекис като един от резервните механизми за образуване на кислород в организма.

Всяка клетка е самодостатъчен организъм, който има всичко необходимо за жизнената си дейност – система на дишане, хранене, отделяне, снабдяване с енергия и т.н. Тези процеси трябва да протичат при нормално снабдяване с кислород (анаеробно дишане), в това число с помощта на образуването и разлагането на водородния прекис (Н2 02 като промеждутъчно звено в биоенергийните процеси), който взема активно участие в разпадането на продуктите на метаболизма.

Макар да се образува в малки количества в организма от клетките на имунната система (левкоцити и гранулоцити), той изпълнява две важни функции. Водородният прекис взема активно участие във всички биоенергийни реакции – белтъчния, мастния и въглехидратния обмен, образуването на топлина, витамини и минерални соли в клетките, подобрява реологията (текливостта) на кръвта, спомага за нормализиране на киселинно-основния баланс, за утилизацията на захарта, което облекчава работата на инсуларния апарат на задстомашната жлеза и пр. И второ, не по-малко важно – Н2 02 е един от най-добрите антиоксиданти: разрушава токсичните вещества в организма и унищожава всяка инфекция (вируси, бактерии, гъбички и други паразити). Оказва се, че колкото повече атмосферен кислород вдишваме – а той трябва да се превърне в организма в атомен, което поглъща много енергия – толкова повече свободни радикали се образуват (тоест кислород, в чиято орбита има свободен електрон с агресивно поведение, на който се приписват различни заболявания, в това число и ракови).

При недостиг на кислород, а той никога не стига, което си има много причини, окислително-редукционните процеси в организма не протичат до края и се изработва малко водороден прекис или изобщо липсва, което води до вкисляване на средата, затлачване и съответно до различни заболявания. Така например по данни на Маален и Флечър, при левкозата образуването на Н2 02 намалява до 70 %.

Нашият организъм е съвършена машина, в която всичко е предвидено. Например, ако някой орган е заболял и стационарните му клетки не се справят с проблема, в това число и поради недостиг на кислород, към тях се присъединява мобилна бригада от клеткикилъри – убийци на всичко онова, което пречи на нормалната работа на клетките. Тъй като работата на тези клетки е много напрегната, животът им е кратък, едва две седмици, докато животът на еритроцита е 4 месеца.

Освен водородния прекис винаги ни е интересувал въпросът с каква енергия работи клетката. Украински, а после и киргизки учени отговориха, че клетката ни, като всичко живо в природата, работи с ултравиолетово излъчване в определен честотен спектър, с едновременно образуване на озон и атомен кислород, без който не протича нито една биоенергийна реакция. В резултат на дългогодишни изследвания беше създадено устройството за ултравиолетово облъчване на биологични течности „Гелиос-1”, което се различава от аналогичните съществуващи прибори („Изолда” в СССР, РФТ в Германия и др.) по това, че съотношението между потока течност и облъчването е конструктивно издържано и може да се използва практически във всякакви условия. Подобряването на реологичните показатели на кръвта (текливостта й), отстраняването на възпалителните процеси, възстановяването на репродуктивните функции, повишаването на бактерицидността на кръвта, нормализирането на работата на кръвоносната система, енергийното захранване и нормализирането на жизненоважните функции на организма – имунната система, метаболичните процеси и пр. – всичко това се постига с ултравиолетовото облъчване в авторски вариант. Оставаше само да се съединят тези два метода – ултравиолетовото облъчване на биологичните течности и Н2 02, и всичко си дойде на мястото. Използването на тези методи прави излишно прилагането на такъв скъпоструващ метод, какъвто е хипербарната оксигенация, извършвана в барокамера. Вероятно поради простотата на приложение на Н2 02 за лечението на различни заболявания, което е било известно и се е използвало преди повече от 100 години, при това в съчетание с УВО, те не получиха нужното признание у нас, въпреки че се прилагат в чужбина (У. Дъглас, 1998), макар и в не толкова ефективен методически вариант.

Външно: 3 % Н2 02 – 1-2 чаени лъжички на 50 мл вода под формата на компреси, втриване в болезнените места при кожни заболявания, жабурене. При всякакви състояния (грип, главоболие, особено при болест на Паркинсон, множествена склероза и др.) се капват с пипета по 10-15 капки на 1 супена лъжица вода първо в едната, после в другата ноздра. След няколко дни може да се впръсква със спринцовка по 1 кубик (сутрин и вечер), а на болните – по-често. Вътрешно: започва се с 1 капка на 1-2 супени лъжици вода 3 пъти дневно 30 мин преди или 2 часа след ядене и ежедневно се добавя по 1 капка до 10, на десетия ден се прави почивка 2-3 дни и нататък можете да вземате по 10 капки колкото време пожелаете.

Запомнете, че Н2 02 се изработва в организма ни, но за това трябва да се създадат условия – да го почистим от вътрешните замърсявания, както вече знаете. Не забравяйте, че колкото по-малко е кислородът в организма, тоест клетките се намират в безкислородна среда, толкова по-бързо се развива раковият процес, тъй като в такава вкислена среда клетките мутират и започват да живеят „по свои закони”.

Тъй като организмът ни поради относителното обездвижване, характера на храненето и други фактори практически винаги изпитва недостиг на кислород, приемането на Н2 02  е полезно при всякакви разстройства. Противопоказания за прилагането на водороден прекис няма!

 

„Ендоекология на здравето“

И.П.Неумивакин

Л.С.Неумивакина