Всички смятат, че адът не е тук, а някъде там, в някакво друго измерение. Скъпи мои, адът с гаранция се намира между ушите ви! Точно по средата.

Да мислиш, че после ще получаваш удоволствие, а не сега, да виждаш щастието не в децата, не в родителите, не в любимата половинка, а в нещо материално – в яхти, маратонки, небостъргачи, точно това значи да живееш в ада!

Тези мисли се родиха днес, без да ме питат за разрешение, просто ми дойдоха в главата и се настаниха точно пред очите. И ето – гледам ги и си мисля…

Ако поне малко от нашия разговор приемете, за да се грижите за своите близки…

Ако създадете у своите любими поне малко повече топлина в Душата…

Ако след нашия разговор най-после се ожените …

Ако създадете първото си дете или родите още едно…

Ако родителите ви още малко се порадват на това, че съществувате…

То…

Неизказано ще се радвам на издигането ви до височината на своя Дух! Там, където стигат само посредством титаничния труд на тялото, волята и сърцето. Пътят към себе си е много по-тежък, много по-коварен отколкото изкачването на върховете в Хималаите, въпреки че там се изкачват същите немногобройни малоумници. Редки чудаци скитат по далечните пътеки на митичните виолетови планини…

Всяка душа е неповторима и често се намира на абсолютно различни места по този свят. Част от моето сърце сега е много далеч оттук, наслаждава се на общуването с моите деца, внуци, внучки. Друга част си спомня отишлите в по-добрия свят, онези, от които съм получавал помощ и подкрепа, поглъщал съм безкрайната Любов.

Ние с вас практически винаги живеем в света на своите мечтания. Така и без да разберем, без да усетим, че дядовците и бабите, родителите и децата са последните оазиси, вечни източници на беззаветната чиста Любов. Така и без да разберем, че всичко това може да секне, да се прекъсне, да изчезне във всеки един момент. Родителите си отиват първи и това е мечтата на всеки обичащ баща, на всяка обичаща майка. Да си отидеш преди децата си след дълъг щастлив живот със своите потомци. Като разбираш, че с децата всичко е наред.

В природата не остава празно място. Какво ще се случи с младежа, ако самите родители, дядовците и бабите не познават духовността? С какво да се запълни душата му? С какви ценности? Ако старото поколение не се грижи за възпитанието на младите, децата растат и започват да живеят по законите на каменните джунгли. Сборникът с правила на мегаполиса във всяка страна по света изглежда еднакво: „Взимай от живота колкото може повече! Веднъж живеем!“ Самите те са пропилели живота си и на децата си ще предадат рецептата за бързото и безгрижно преминаване към оня свят. Защото няма как от празния казан да си напълниш канчето.

На друг можеш да дадеш само онова, което го има в теб самия!

Празното пространство в младите души бързо се запълва с онова, което предлагат купоните, сбирките, нощните клубове. С всички онези „ама много яки“ ценности на масовата култура. Центърът за управление на полета на човека ще започне да се смъква от главата и сърцето надолу към чатала и стопанинът му ще се слее с околната тълпа. Така постепенно хората стават любими гости на вечния празник на животинските страсти, около постоянните благоухания на феромони и гънещи се потни тела. В тъмнината светят зъби, лъснати до блясък с паста за зъби. Пърхат като призраци от тъмните гробове в полумрака под звуците на модните ритми. Вият глутници четинести ревящи гибони, неразличими един от друг…

Цялата същност на песните се свежда до едно: „Вяхна по теб, ще умра, а ти гинеш ли по мен? Хайде да го изядем този свят, нали веднъж на него живеем!“ Добре дошли на съвременния пир по време на чума… Където за главна ценност се смята да заспиш в прегръдките на поредната непозната или поредния непознат в мъглата на химическото щастие и изпития алкохол. След това да се събудиш с пращяща глава, мъчително вперил поглед в поредния партньор, и да гадаеш: дали съм хванал като екстра подарък от Венера или не?

След това да тичаш на работа – да се въртиш в колелото си като хамстер, за да припечелиш малко пари… След това, вечерта, да се върнеш във вчерашната преизподня със светомузика, там, където всички са си свои, където всеки те разбира.

И едва понякога се обажда гласът на съвестта: „Някои не живеят така! На теб самия не ти ли е гадно? От една година не си се обаждал на вашите, от пет години не си ги навестявал, вече си забравил кога последно си се виждал с брат си и сестра си!“ Нашият герой само ще се сопне на Душата си: „Я млъквай! И без друго ми се гади!“ И ще се обърне към бармана: – Шефе, налей още едно голямо!

Хубави мои! До началото на преходната възраст с вас живеем за сметка на базовия бонусен комплект от жизнени сили, получен от природата. В нас бълбука огромна, почти непресъхваща енергия, животът ни блика като фонтан.

А и след това, с началото на половото съзряване тази екстра не пресъхва, продължава да се влива в жилите на младото биче или младата кравичка още 10 – 15 години безплатно, без напъване от наша страна. Младежът получава възможност да прибави нещичко от себе си в тази река от енергия. Река, от която ще се създават духовни ценности, онези, които различават човека от животното.

Божествената енергия на младостта е подарък от Господ за хората, с който да решат най-важната задача на Земята – предаването на живот, знания и опит на следващите поколения.

Създателят ще потупа по гърба младото риещо с копито биче и ще каже:

– Мое дете, отначало теоретично се подготви, потренирай в развлечения за възрастни. Познай истинските велики игри на любов. Но бъди предпазлив, не преминавай към практика, рано ти е още. Засега се учи от родителите, от по-възрастните. Иначе от неопитност може да се превърнеш в двукрако животно.

– Готви се, малкия ми, за възрастния живот. Но имай предвид, сега ти сам ще влачиш основния товар на своя опит, своите успехи и грешки. Винаги ще съм до теб, отначало непременно ще те подкрепям, но недей да дремеш. Животът ти вече е в твоите ръце!

– Скоро ще получиш първото допускане до изпит за свободен избор, за свобода за отговорност за собствените си постъпки и своя живот.

– Дал съм ти сърце, дал съм ти повече мозък и по-големи възможности, отколкото на животните. Но най-важното, което ти трябва, съм го вложил в тялото ти – учи се от него! Развивай способностите да различаваш моите завети от измислиците на блуждаещите хора.

– Използвай разума отначало поне леко да се ориентираш какво ти е от полза, а какво ти вреди. Но имай предвид, че умът ти може да се обърка, ако в него се вкарва боклук! Не му набутвай щяло и нещяло!

– Учи се от устата, да не тъпчиш в себе всичко, каквото ти падне.

– Изучавай същността на зъбите си, те ще ти покажат кога и как трябва да използваш Духа си.

– По-често гледай носа си – той ще научи Душата ти как да различаваш доброто от злото.

– Ако искаш да намериш Наставник за ума си, не го търси някъде встрани. Ти седиш върху него, той ще ти покаже на практика как трябва да работи умът ти.

– Да – да, дупето ти ще ти разкаже, как е устроен интелектът.

– Казва, че мирише лошо? Какви ги приказваш?

– Мое дете, нима не си гледал рекламите? Не си гледал новините, не си поглъщал „изводите“ на говорителите по модните канали? Не си ли чел вестници и списания? Не си киснал в Ютюб и не си виждал коментарите на „специалисти“ по всички въпроси?

– Ето къде е истинската смрад от разложени души, в сравнение с която твоето дупенце е просто източник на благовоние! – То не вони, така то се изолира от всякакви опасни изводи. От своите и от чуждите. За да гледаш напред и да се движиш натам.

– Да, дупето е шегаджия, обича да държи учениците на разстояние. То е измислило дистанционното обучение. Иначе мнозина ще започнат да си навират в него безмозъчните глави…

– Скъпи мой, твоето тяло е твоята първа основна школа. В него се преподават абсолютно всички първоначални предмети. Познай същността на всеки орган, принципа на работа на всеки учител и ще получиш отговори на твърде много въпроси.

– По-важните отговори на въпросите съм вложил в Душата ти. Това вече е твоя самостоятелна работа. Разширявай хоризонтите на Пътя, откъдето ще черпиш Сила, Знания, Любов.

– Инструментите за постигане на мир са вложени в твоя Дух. Той се крепи на три опори: Тялото, Разума и Душата. Три реки, които носят в себе си силата в безбрежно и бездънно езеро, наречено „Дух“.

 – Внимавай, сине мой, всяка от реките да бъде могъща и стремителна.

– Трима врагове могат да разрушат Духа ти. Това са тялото, разума и душата. Парадокс, нали, родни мои?

– Врагът може със сигурност да бъде унищожен, като го превърнеш в приятел. Как да го направиш?

– Разширявай съзнанието, развивай ума, гледай важните жизнени събития през призмата на интуицията, обязди проницателността си…

– Ако се появи преграда, премахни я, ако не ти е по силите, заобиколи я, ако си затънал, прокарай си обиколен път…

– Пълният списък на възможностите се намира в душата ти, прочети го. И не обърквай божественото начало с животинските подтици.

– Дете мое, ако искаш да постигнеш познанието, за какво съм те създал, разполагаш с всичко необходимо. Ако дори това ти изглежда недостатъчно, от време на време ми идвай на гости. Ще си поговорим…

– Не обвинявай другите за провалите си, те не са виновни. Винаги има изключения, но са толкова редки.

Едва когато бъде познато и обединено всичко онова, от което се състоят животът и смъртта, ще получиш истинска свобода!

Колкото и да се вкопчваш в живота, колкото и да протакаш, каквото и да правиш, колкото и да се заседяваш… Рано или късно идва време за прибиране вкъщи, в по-добрия свят. Както се казва: на гости е хубаво, а вкъщи е по-добре. И каквото и правим, няма да можем да вземем със себе си нито един къшей от масата, наричана „Живот“.

Ех, ако вниквахме в онова, което казваха родителите, по-възрастните, мъдреците, множество етапи от живота си бихме могли да спестим за себе си! Светът щеше да се превърне в рай. На Изток казват: „Душата на майката е в детето, а душата на детето е на улицата“. Всяко поколение бърза да си набие същите цицини, каквито са получили родителите му. Между другото, знаете ли, какво съм забелязал?

Онези, които казват: „Веднъж се живее!“ – живеят така, сякаш имат намерение да съществуват вечно. А онези, които живеят съгласно Божиите заповеди и вярват в живота на душата след смъртта на тялото, прекарват всеки ден, сякаш е последен!

Когато бавно или внезапно ни става ясно, че е време да си тръгнем… Когато разбираме, че нито властта, нито материалните възможности, нито потенциалът на интелекта ни няма да ни задържат на този свят… Кое ще остане с нас в последните ни дни? Онова, което сме преживели, което сме усетили, онова, което сме изпитали със собствения си опит. В последния момент и това се разсейва като дим. Всичко става неважно. Остават единствено делата и постъпките ни, които продължават да живеят в паметта на приятелите ни, на роднините, на познатите…

Истината е в онези, в чиито обятия желаеш да оставиш това тленно тяло. Истината е в твоите последни думи на сбогуване с любимите хора. Истината е в онова, което те очаква напред…

За какво живеем на тази земя си струва да питаме единствено онези, които скоро ще си тръгнат към по-добрия свят. Единствено онези, които са живели, без да се отбият от пътя на Доброто и Любовта, онези, които са предали щафетата на потомците си и се радват на красотата в техния живот. Онзи, който криво-ляво е приключил със земните си дела и честно е готов да се срещне със Създателя.

Какво желае тръгващият си на онези, които остават след него? Да живеят дълго, щастливо, с благост, в обкръжението на своите деца, внуци и правнуци. За да не свърнат всички те от пътя на честта, доброто и любовта. Това са най-главните помисли на човека, стоящ на ръба на преминаването в другия свят.

Животът на човека и човечеството – ето най-главната истина!

 

„Опитът на един глупак 5“

Мирзакарим Норбеков