Ароматерапията е лечебен метод, при който се използват натурални етерични масла, въвеждани в тялото през дихателните пътища, кожата и лигавиците.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА?

Етеричните масла (ЕМ) са ароматни, високо концентрирани растителни екстракти. Те са прозрачни, безцветни или леко оцветени течности с характерен аромат и вкус. Въпреки че ги наричаме „масла“, те не са мазни и не оставят мазни петна върху хартия. В някои случаи може да се наблюдава само леко оцветяване, ако ЕМ има цвят (наример портокал, бензое, лайка, бял равнец). Изпаряват се с различна скорост на стайна температура. По-леки са от водата и не се разтварят в нея. Затова при тяхното използване е необходим емулгатор – мляко, сметана, захар, мед, сода за хляб, морска сол, алкохол, тлъсти (базови) масла и др. Окисляват се лесно под въздействието на въздуха и светлината. Затова се съхраняват добре затворени в тъмни стъклени бутилки с обем до 10 мл.

Получават се чрез парна дестилация, студена екстракция, анфлораж и др. от цветовете (роза, жасмин), семената (копър, резене), корите (канела), корените (тръстика), смолата (смирна) на етеричномаслени растения. Химичният състав на етеричните масла е много сложен. Количеството на органичните съединения: терпени, алкохоли, алдехиди, кетони и др. варира от 120 до 500 – различни по вид и брой в различните растения. Той може да търпи промени и според климатичните условия и почвата. Затова е невъзможно изкуственото създаване на идентични синтетични аналози на етеричните масла, макар че ароматът им може да бъде „изкопиран“. Този многокомпонентен състав определя и многобройните свойства на всяко едно етерично масло и неговата мултифункционалност. Например лавандуловото масло е един от най-добрите антисептици. Но то също така притежава отличен седативен ефект, подобрява настроението, премахва умората и облекчава главоболието.

Всички етерични масла, макар и в различна степен:

  • притежават противовъзпалително и антисептично действие
  • въздействат положително на нервната система
  • влияят благотворно на емоциите и психическото здраве
  • активно възстановяват и съхраняват здравето и красотата на кожата и косата

Повечето етерични масла:

  • имат обезболяващо действие
  • отстраняват кожни дефекти след изгаряния и травми
  • повлияват благотворно на дихателната и сърдечно-съдовата система
  • се явяват еротични стимулатори (афродизиаци)

Поне една трета от етеричните масла:

  • имат целебно действие върху храносмилателната система
  • притежават детоксикиращо, очистващо действие и неутрализират токсини
  • подобряват функцията на имунната система
  • оптимизират работата на ендокринната система и нормализират хормоналния фон

Част от тях имат антипаразитно и репелентно действие.

Исторически факти

От древни времена ароматните растения се използват от хората за лечение, при религиозни ритуали, за разкрасяване, за запазване на храната и за удоволствие. Счита се, че повече от 6000 години човечеството познава възхитителното въздействие на натуралните етерични масла – техните целебни, очистващи свойства и неповторим аромат. Тайната за получаването и използването на ароматните течности била известна само на избрани, тъй като целебните им свойства се считали за свръхестествени. Етеричните масла били символ на богатство и се поднасяли като най-ценни дарове.

В Древен Египет те се ползвали при мумифицирането, както и в сакрални церемонии, за дезинфекция на въздуха в помещенията, грижа за кожата, добавяли ги в храната и виното. Папирусът на Еберс, писан около 2800 г. пр. Хр., и по-късни документи свидетелстват за ползването на тамян, мирта и галбанум (ферула) още по времето на Моисей.

В Индия се счита, че ароматите са способни да настройват ума и да разкриват душата. При строителството на храмовете съгласно тайни рецепти добавяли етерични масла. Това не само дезинфекцирало въздуха в помещенията, но и създавало атмосфера, предразполагаща към покой и медитация. В първия санскритски медицински текст „Чарака Самхита“ (2000 г. пр. Хр.), сборник от осем книги и сто и двадесет глави, е описана дестилацията и кондензацията на летливите вещества от растенията. Древно-индийският текст посочва употребата на 700 растения, включително ароматни – джинджифил, мирта, кориандър, канела и сандалово дърво.

В древни китайски медицински документи от времето на Хуан Ди (Жълтия император) се описва подробно напояването на парче плат в билкови отвари и поставянето му върху кожата (компрес). Докато западната медицина дълги години отхвърля трансдермалното приложение, китайските лекари са го познавали преди хилядолетия.

Тибетската медицина традиционно използва ароматни билки, често под формата на пара (инхалация).

Бащата на медицината от о. Кос (живял около 460 г. пр. Хр.) препоръчвал ароматни бани за лечение на женски болести. Хипократ изглежда е познавал и антисептичните свойства на ароматите, защото по време на чумната епидемия препоръчвал на хората ароматни растения, за да се защитят и да спрат разпространението на болестта. Популярната в Древна Гърция ароматна формула „Кифи“ съдържала 16 различни съставки (като тръстика, кайсия, канела, мента, цитронела, хвойна, акация, кипарис, смирна и др.) и била използвана като антисептик, антидот срещу различни отрови, сънотворно и успокоително средство. В своята „Материя медика“ Диоскорид описва подробно и посочва противопоказанията на повече от 700 растения, включително ароматните босилек, кардамон, роза, розмарин, чесън. Клаудиус Гален, лекарят на римския император Марк Аврелий, представя система за идентифициране на растенията и описва техния енергетичен профил подобно на аюрведичните и древните китайски текстове.

За съжаление, през раннохристиянската епоха ароматите били обявени за езически, защото са способни да повишат чувственото удоволствие. През 529 г. папа Григорий издава закон, забраняващ всички „Материи медики“. Философското училище в Атина е затворено, а всички трудове на Хипократ, Гален и Диоскорид са изнесени в Сирия. Там „шейхът на преводачите“ Хунайн ибн Исхак ал-Ибади (учен, лекар и преводач) ги превежда на арабски, за което е възнаграден с теглото си в злато.

През трети век Александрия се превръща в център на ароматната медицина. Вода от роза и портокалов цвят започват да се използват за подобряване на вкуса на лекарствата. Нови аромати, като камфор, сена, индийско орехче, тамаринд и карамфил, се въвеждат в употреба. Арабските лекари са познавали анестетичния ефект от вдишването на черния блян (Hyosciamus niger). В началото на девети век в Багдат отваря врати първата частна аптека. Фармацевтите дозирали лекарствата в тинктури, таблетки и супозитории.

Една от най-значимите фигури в арабската медицина е Абдалах ибн Сина, известен и с латинизираната форма на името си – Авицена. Той е лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант. Арабският учен е автор е на около 450 книги, повече от 20 медицински текста, включително „Канон на медицината“, който остава стандартен учебник за много средновековни университети до средата на XVII в. Авицена също така въвежда апарат за дестилация на етерични масла, наречен алембик – прадядото на съвременния парен дестилатор.

В началото на XX в. френският химик Гатфосе (Rene-Maurice Gattefosse) (1881 – 1950 г.) получава тежко изгаряне след експлозия по време на работа в лабораторията си. Няколко дни по-късно едно изплакване на инфектираната рана с лавандулово масло довежда до облекчение и спиране на инфекцията. Силно впечатлен, ученият посвещава живота си на изучаването на етеричните масла и дава името на това древно изкуство, днес наука – ароматерапия. Той открива, че след локалното нанасяне на етерични масла върху кожата те биват напълно абсорбирани след 30 минути до 12 часа. Неговият труд Ароматерапия: етеричните масла – растителни хормони, публикуван през 1937 г., съдържа детайлно описание на клинични случаи на различни лекари.

По време на Първата и Втората световна война етерични масла от мащерка, лавандула, лайка, лимон и карамфил са използвани (предимно от френски лекари) за лечение на огнестрелни рани, гангрена и за стерилизация на инструменти.  

След като Александър Флеминг (1881 – 1955 г.) открива пеницилина, бързото внедряване на антибиотиците в медицинската практика оставя изучаването, а и използването на етеричните масла на заден план.

Днес, когато сме изправени пред проблема „антибиотична резистентност“, отново се заговори за етеричните масла, като „природни антибиотици“. Редица клинични проучвания изучават антибактериалните, антимикотичните и противовирусните им свойства.

Днешният ни интерес към ароматерапията не е връщане към традиционната медицина от миналото. Това е нещо като ново завъртане на спиралата: използване на вече известни и проверени във вековете сведения за ароматите и внедряване на нови, основани на научен подход и базирани на задълбочени знания за физиологията на човека. Безспорно ароматерапията не може да замени конвенционалната медицина. Но може да бъде чудесен допълващ холистичен подход в лечението и профилактиката на редица здравословни проблеми. Без да отричаме фармацевтичните препарати и нуждата от консултация с лекар, можем да говорим за многобройни предимства на биологично активните вещества в растенията пред медикаментозните средства.

 

Откъс от книгата „10 за всеки дом - хомеопатия и етерични масла'' с автори д-р Мариян Иванов и д-р Даниела Карабелова

ПОРЪЧАЙ ТУК