Постигането на четирите свободи е много важно за всички Странници. Без тях изобщо няма защо да мечтаете за всичките седем основни източника на сила.

Първата свобода е материалната. Втората – на ума. Третата – на Душата. Четвъртата свобода е на Духа.

Парадокс! Без четирите свободи не можеш да постигнеш седемте сили, а без седемте сили не можеш да постигнеш четирите свободи! Колко е сложен животът, нали? По-просто е да отидеш и да се напиеш в бара, отколкото да се занимаваш с такива главоблъсканици, нали? Вие, правоходещи мои, имате собствен наставник – краката ви. Крачка с единия, след това крачка с другия. Развивате силите – развиват се свободите. Едновременно развивате свободите – развиват се силите… За свободите ще поговорим мъничко на други места в книгата, а засега се връщаме на развиването на силите…

За какво се изкачваме по стъпалата, скъпи читателю? За да се качим на необходимата височина. Човекът, който стои долу, няма да види онова, което е зад хълма. А ако тези стъпала са изход от подземието на сляпото човешко съществуване? Път от там, където никой никога не вдигал поглед над собствената си глава… Когато се изкачите с няколко стъпала, за вас ще спрат да са важни чуждите предположения и догадки. Защото отгоре ще виждате много по-добре, отколкото онези, които са долу.

В някакъв момент по Пътя ще спрат да са ви близки всички убеждения, радости и мъки от родното подземие, с всичките им закони и правила. Защото ще виждате всичко ясно до самия хоризонт. Знам, че когато се издигате от подземието на повърхността и се огледате наоколо, веднага ще ви се прииска да се върнете обратно, за да извикате на всички: „Хе-ей! Събудете се, ставайте, тичайте – там е безкрайно големият свят! Вече не трябва да се копаят тунели, за да търсим храна и вода! Там има толкова много прекрасни неща!“

Мислите ли, че ще повярват! Пречите им да живеят в обичайния им свят, където всичко е подредено по рафтовете. Всичко си е на мястото… Дори ако започнат да се вслушват, старшият на подземния свят бързо ще ги озапти. Ще получите успокоителна сопа по главата от приближените му. А ако донесете плодовете от повърхността и ги раздадете на всички, сопата ще я получите още по-бързо. Защото не сте им нужен. Силата не за показване в шоупанаира на „умствено развитите“…

Добре, да речем, че започнете полека да разказвате истината само на най-близките си. Може би някой ще ви повярва. Ще каже: „Чудесно! Покажи ми тези стъпала, искам да видя, какво има горе“. А вие му отговаряте: „Тези стъпала не са от тухли и бетон! Те са в тялото ти, в разума, Душата и Духа! И още някъде извън подземието!“

Представяте ли си какво ще си помислят за вас? В какво положение ще се окажете? По всяка вероятност ще ви вземат за дебилен фантазьор, за да могат и нататък спокойно да си живеят в своето мазе. Или ще се опитат кротичко да ви вкарат при откачалките. За да ви „излекуват“ там.

Онова, което е позволено на обикновения човек, вече няма да можете да си го позволите. Няма да можете да изпитвате отрицателни чувства към другите хора. Омразата на обикновения човек на първо място разрушава него самия, след това се разтваря в пространството. Едва частица от тази омраза стига до обекта на злобата му. Всеки човек си има свой запас от якост: на кожата, на костите, издръжливост на студ и прегряване, имунитет и други такива работи. Но когато якостта не издържа, дупето ви може да измръзне, да се опърли или дори съвсем да окапе. Ударите на стокилограмов дебелак и на боксьор със същото тегло са напълно различни тупаници. Единият леко ще ви масажира, другият в най-добрия случай ще ви прати в нокаут, в най-лошия ще ви убие на място. Като развивате силата в себе си, се превръщате в Мохамед Али, който живее, заобиколен от ученици.

Можете да викате по човека, да го ругаете, но го правете с хладен разум, със студена глава. Никога не допускайте, това да тръгва от сърцето ви!

Искам малко да ви отбия встрани от темата ни… Постепенно, скъпи читатели, самите вие ще видите абсолютната взаимна обвързаност на престъплението и на наказанието в околния свят. Както за отделния човек, така и по отношение на цели народи. Сега е прието този феномен да бъде наричан карма. Някъде това става моментално, някъде се проточва във времето.

Господ винаги плаща за човешките деяния с една монета. От едната страна на монетата е изобразен животът, от другата – смъртта. Въпросът е от коя страна ще се обърне към теб тази монета!

 

„Опитът на един глупак 5“

Мирзакарим Норбеков