Много хора, ако бъдат честни и откровени със себе си, ще установят, че имат изгода да боледуват, тъй като извличат от болестта си някаква полза. Ето някои от „дивидентите”, които би могла да ни донесе болестта:

• Привлича вниманието към нас

Кой няма нужда от внимание? Във всекидневието всеки от нас е ангажиран със собствените си проблеми и макар, че живеем в семейство и в общество, като цяло не общуваме достатъчно помежду си. Следователно смело може да се каже, че почти всички изпитваме липса на грижи идостатъчно внимание. А ако се разболеем, нещата се променят. Близките и приятелите ни, колкото и да са заети, успяват да отделят време за нас. Най-често си „поръчват” болести децата, самотните и възрастните хора. Така те успяват да получат грижите и вниманието, от които така много се нуждаят. Особено впечатляващ е случаят с децата, които тръгват на детска градина. До този момент те са били „принцесите” и „принцовете” в своите семейства, където са били център на вниманието. И изведнъж, тръгвайки на детска градина, се сливат с останалите деца и получават толкова внимание, колкото и останалите деца, а това определено е крайно недостатъчно. На всичкото отгоре майката тръгва на работа и прибирайки се вечер, трябва да се погрижи за куп неща. Така, дори и когато си е у дома, детето изпитва дефицит на внимание. До първото му разболяване...Тогава майката си взема болничен лист, а детето, което си е останало у дома, установява, че отново е център на вниманието. Всички го обгрижват, съчувстват му, говорят му, прегръщат го, успокояват го, а на всичкото отгоре му се позволява да гледа повече телевизия и/или да играе повече на компютъра или с електронната игра от телефона на родителя. „Ура, няма да ходя на градина (училище)” – приблизително такава е реакцията в много от случаите, когато, след поредния преглед, съм препоръчал детето да си остане у дома, а майката да остане да го гледа. И детето, независимо от дискомфорта, причинен от болестта, „вкарва” в подсъзнанието си програмата, че е добре да се боледува. А подсъзнанието прави всичко възможно, за да осъществи това, което му е внушено, без да подлага на критика дали то е добро или лошо за организма. Със същия успех този метод за привличане на вниманието се използва и от много възрастни хора. И колкото по-продължително и по-трудно за диагностика и лечение е съответното заболяване, толкова по-добре...

• Осигурява ни социални контакти

Замисляли ли сте се защо пенсионерите боледуват по-често? Да, разбира се, една от причините е възрастта, но всеки от нас познава възрастни хора, на чието здраве и младите биха могли да завидят. Освен за начин на живот, тук става въпрос и за начин на мислене. Много от възрастните хора се чувстват самотни, а болестта им дава занимания и контакти – трябва да се ходи по лекари и аптеки, трябва да се посещават санаториуми, трябва да се правят определени физиотерапевтични процедури и т.н. Така тези хора си осигуряват общуването, което така много им липсва.

• Осмисля живота

И възрастните хора, както и всички останали, се нуждаят от преследването на някаква цел, от някакво занимание, което да осмисля живота им и да запълва свободното им време. Ако вече сте отгледали децата, ако те и внуците ви са далеч, ако сте материално осигурени и ако сте сложили край на професионалната си кариера, съществува реална опасност да изгубите стимул за живот. Поради тази причина именно в този период от човешкия живот се развиват едни от най-трудните за лечение депресии. Тук подсъзнанието ви оказва „безценна помощ”, като ви осигурява съответната болест, борбата с която да осмисли живота ви. Вие усърдно започвате да изучавате болестта си. Прочитате всичко изписано за нея в интернет и купувате книги, посветени на нея. Почвате да посещавате лекари, лечители и екстрасенси и започвате да събирате народни рецепти за самолечение. Пред лекарския кабинет, на опашката в магазина, в градския транспорт или другаде вие се запознавате с други хора, боледуващи от вашата болест и започвате да обменяте информация. Свързвате се със съответната пациентска организация (асоциация) и започвате да посещавате организираните от нея мероприятия и така до без край. Защо ви е да оздравявате, след като животът ви е станал толкова интересен? Често подобно е положението в семейства, в които жените не работят или се грижат само за децата си. При тях най-честа е борбата с безпокойствието, паническите разстройства, депресиите и наднормените килограми. И в тези случаи започват обмяна на информация и рецепти, посещения на съответните специалисти и т.н. или, както се казва „нищо ново под слънцето”. А с какво биха се занимавали тези хора, ако са здрави?

• Прави ни горди

И така, ние се разболяваме, но не от каква да е болест. Специалистите в кварталното здравно заведение не са способни да се справят с нея. Изпращат ни за консултации в болница или специализиран медицински институт, където ни се правят многобройни и скъпи изследвания. Ние се превръщаме в център на вниманието от страна на най–добрите медицински специалисти. Ставаме честа тема за обсъждане и от страна на близки, познати и колеги. Нашата сложна и трудна за диагностика и лечение болест ни кара да се чувстваме горди и уникални. А колко и какви са другите житейски ситуации, които ни карат да се чувстваме по такъв начин?

• Осигурява ни почивка

Работите много, редовно оставате в службата дори след работно време, продължавате да работите у дома (включително в събота и неделя), често поемате ангажиментите на свои колеги... Но не сте машина и организмът ви отчаяно се нуждае от почивка. Тогава ви връхлетява поредната инфекция (дихателна, пикочна...) или получавате поредната криза (стомашна, жлъчна, хипертонична...). Това е единственият начин да си починете от служебните ангажименти. В противен случай вашият организъм би се саморазрушил. Оказва се, че подсъзнанието е задало програма за заболяване с цел да ви предпази от разрушителния ви работохолизъм. И вашето тяло, чиито съпротивителни сили са почти напълно изчерпани, с охота изпълнява зададената му програма. В този случай вие несъзнателно прибягвате до помощ от страна на болестта. Възможен е обаче и друг сценарий. Вие сте осъзнали, че когато сте здрави, няма пощада за вас. Началникът, колегите, клиентите, съпругът (съпругата), родителите, децата и т.н. безмилостно ви товарят с ангажименти. И, поради една или друга причина, вие не можете да им откажете. За какво ви е тогава това здраве, което дава основание да ви натоварят с още и още задачи? Виж, ако се разболеете, към вас ще се отнасят много по-внимателно и вашите ангажименти значително ще намалеят. Ще се окаже, че вие не сте незаменими и че много от ангажиментите, които вие би трябвало да поемете, могат да бъдат поети от други...В такива случаи много от нас едва ли не съзнателно се разболяват с цел да предизвикат съчувствие и да облекчат положението си. И свикват все повече и повече да разчитат на болестите, без да се усетят, че постепенно се превръщат в хронично болни и придобиват психиката на хронично болни...

• Носи ни предимства

Да си болен, особено ако става въпрос за хронично заболяване, си има и своите предимства. Безплатната карта за градския транспорт или такава с намаление, безплатните посещения на санаториуми, по-дългите отпуски – това са само част от предимствата, които всяка социална страна дава на своите граждани с хронични заболявания. Разбира се, това прави техния живот по-лек и повишава качеството му, но от друга страна засилва зависимостта от обществените структури и личностната пасивност. Преди години се запознах с лекарка, завършила с отличие медицина, с която правихме планове да работи в медицински център Фитолек като хомеопат и холистичен терапевт. Самата тя имаше сериозно хрончно заболяване, което съвременната медицина можеше да потиска, но не и да лекува. С методите на холистичната терапия обаче, и с много вяра и работа върху себе си, това забо ляване можеше да бъде победено. Каква беше изненадата ми, когато чух репликата “Да, но сега ползвам редица предимства и ходя безплатно на санаториално лечение. Ако оздравея, ще се лиша от тези предимства...”. С това приключиха плановете за съвместна работа...

И така, след всичко казано дотук, добре е да се запитате дали наистина искате да оздравеете. Ако сте свикнали с болестта и с изгодите, които ви носи, и ако мислите, че здравето ще ви направи уязвими и по-малко значими, то сте изправени пред сериозен проблем. Със сигурност този проблем може да бъде разрешен, но преди това вие трябва да разберете нещо изключително важно – ако сте свикнали да извличате дивиденти от болестта и не сте твърдо решени да се лишите от тях, то никой и нищо не може да ви помогне. А ако все пак това се случи, то на мястото на старата болест услужливо ще се появи нова. Единственият начин да излезете от тази трудна ситуация е да се опитате да получите желаната изгода по някакъв друг начин, без да се възползвате от болестите, и да се замислите дали, като сте болни, не плащате прекалено голяма цена? Дали болестта не ви лишава от нещо важно и съществено? Бихте могли например да харчите парите си не за лекарства, а за придобиете нови знания и умения или за да отидете на места или направите неща, за които сте мечтали цял живот. Бихте могли да се научите да влияете на хората, да привличате тяхното внимание и да бъдете значими в техните очи, не чрез болестта си, а като развиете определени качества например или като им бъдете полезни по някакъв начин. Но в края на краищата всичко е във вашите ръце, а следващата глава на книгата е за тези от вас, които твърдо са решили да използват своите заболявания и проблеми като трамплин към един по-осъзнат и по-щастлив живот.

из книгата на д-р Мариян Иванов „Всичко е в твоите ръце“

Запишете се за участие в онлайн семинара с д-р Мариян Иванов на 25 април – от 11:00 до 13:00 ОТТУК (ценате е 20 лв., семинарът се провежда в платформата ZOOM).

Книгата Всичко е в твоите ръце  вземете с отстъпка ОТТУК.