Там, където сте неуверен, там, където мислите, че навиците Ви не струват пукната пара, ако става въпрос за Вашата Голяма Мечта, Вие просто не познавате самия себе си. Това пише в книгата „Опитът на един глупак – 2” Мирзакарим Санакулович Норбеков. И допълва:

От няма нищо правите проблем, в който самият Вие след това вярвате. Не е задължително да знаете абсолютно всичко, на света никой не знае всичко. Достатъчно е да виждате в няколко сектора от живота, че нещата ги правите по-добре от другите.

 

Значи в този сектор имате наставник! Възгледите и навиците си в този сектор можете да прехвърлите в друг сектор и там да имате блестящи резултати!

 

Състоянието на щастие, на задоволеност няма никакво отношение към социалното положение, материалното състояние, образованието и така нататък. Значи щастието не трябва да бъде търсено някъде настрана.

Ако се състезавате със съседите си или с хората от Вашия град, ще изгубите години от живота си в тичане след тази химера. Информацията за това, кое е хубаво и кое – лошо, кое е най-ценното, а от какво трябва да се пазим и така нататък, така нататък.

И като сюнгер попиваме от околната среда информация, опитваме се в тази среда, в тази информация да намерим смисъла на живота и да постигнем съвършенство. Навремето огромен брой хора свято вярваха в идеите за нацията и дуднеха „Хайл Хитлер!”, докато други викаха „За Сталин!”

Как звучат тези неща днес? А те сляпо са вярвали. За тази информация, натрапена им отвън, хората са били готови да мрат. А Вие готови ли сте да умрете? За какво сте готови да убиете някого? За някакъв мъж, за някаква жена, за някаква кариера, за някакви пари?

Помислете си, моля Ви. Потърсете в себе си ценностите, които са Ви натрапили други хора. От вестниците, по телевизията, при лично общуване хората постоянно биват зомбирани.

А след това намерете истинските ценности за вас. Поговорете си от душа с душата си. Какво наистина искате да правите в живота не за пари, слава или одобрението на съседа? От какво ще сте щастлив?

Традиционен въпрос, който постоянно се задава по време на курсовете. Защо цяло стадо добитък се подчинява на едно момченце? Всеки бик е сто пъти по-як от него. Ръчичките и краченцата му са тънички, рогата на който и да е бик могат да го промушат целия.

И защо цялото стадо има това момченце за силен водач, за свой стопанин? Защото момченцето има интелект! Хора, които не искат да мислят, не искат да разсъждават, не искат да чувстват, са цяло море около нас.

Защото има лесен път, удобен път, който носи наслада – прави онова, което правят всички, повтаряй онова, което повтарят всички. По законите на стадото. И животът на човек става стаден.

Интелектът става по-силен отколкото при другите чрез мислене, чрез разглеждане на изглеждащите непоклатими части на нашето съзнание.

 

Мирзакарим Норбеков

„Опитът на един глупак – 2”