Женитбата е като скок във водата, пише в книгата си „Опитът на един глупак – 2” Мирзакарим Санакулович Норбеков. И пояснява:

До двадесет годишна възраст влизането в брачните вериги изглежда като скок от ръба на басейна. Виждаш водата – плиска се пред самите ти крака. Толкова е лесно да скочиш надолу с главата, колкото и да изплуваш обратно. Нали?

Към двадесет пет години идва осъзнаване: „Хъм, не може да се скача в коя да е вода!” Ако ще се скача, нека да е с някаква цел!

След двадесет и пет бордюрът на басейна неотклонно започва да се отдалечава. Женитбата от двадесет и пет до тридесет години е равносилно на скок от триметров трамплин.

Отдолу изглежда, че е лесно… нищо и никакви три метра – нищо работа! Но като се качиш толкова високо, какво започваш да усещаш?

Разумът започва трескаво да пресмята, колко ще трябва да се лети надолу.

До повърхността на водата са три метра. Освен това от темето до петите са още около два метра жизнен опит! А пет метра вече е много и много високо! Страшно-о-о!

Пък и това не е всичко! Забравихме за разстоянието до дъното! А това са между другото още два и половина метра. Всичкото това колко излиза?... Оле-ле…

И започвате да се дърпате назад. „Винаги мога да се оженя! Сега имам такова… как беше… работа имам! Това има да се прави, и това, пък и това ще е добре да се свърши… Ще поергенувам още малко, след това разбира се, че ще се оженя!”

Страшно е да се скача, нали?

От любопитство, разбира се, можеш да се качиш, да погледнеш… Някой затваря очи, стиска си носа и се хвърля сред фонтан от пръски.

Но в повечето случаи се дръпва назад и ба-а-авничко слиза по стълбичката. „Още е рано!” – винаги ще се намери този или някакъв друг предлог.

 

И сега вече кротко приближаваме до критичните линии.

Първата от тях е от тридесет до тридесет и пет години.

За мъжете това е скок от десетметров трамплин. Дори само да се изкачиш толкова високо трябва да си много смел човек. А пък да се метнеш оттам… За това направо си трябва необикновена сила на Духа!

Мъжът на тридесет и пет години сам вече да се ожени – никога! Вече окончателно си е станал бекяр!

При жените в сравнение с мъжете нещата минават по-лесно. Когато около тебе стоят и ти надуват главата: „Скачай! Тъпачко, хайде скачай! Жени се. Жени се!” – представителката на слабия пол от едната любов към общественото мнение скача… с вик „Майчице!” стиснала здраво очички.

Но и при жените към тридесет и пет години жененето вече е почти равносилно на чудо. Защото на тази възраст започват изцяло да дават фира.

Липсата на семейство при тях се компенсира в мозъка им със създаването на илюзорен свят. Сферата на реалността се покрива с паяжината на фантазиите. При липсата на реални действия, за да не откачи окончателно, жената започва да си измисля един мираж.

Тя започва да се готви за това предварително, някъде от двадесетте. Трепетно, трохичка по трохичка, си създава собствен свят, формира свой възглед за мъжете. И в този измислен свят се заселва нейният бъдещ принц.

 

! И най-страшното е, че в този илюзорен женски свят реален мъж вече на практика е невъзможно да влезе!

 

Защото на тази планета няма нито един мъж, който да е достоен за тази дамичка, който да е подходящ за нея поне по няколко показателя. Наоколо се навъртат само някакви мръсници или смрадливи пръчове.

И се започва: „Искам. Мно-о-ого искам! Стра-а-ашно искам да се оженя. Само че още не съм срещнала нито един, за когото да мога да се оженя… А пък докато не го срещна, по-добре да си живея сама-а!”

 

Да продължаваме ли? О-ох, само че нататък нещата стават още по-зле!

Четиридесет! Скъпи мои, към четиридесетте и да се скъсате самички няма да можете да създадете семейство! Сватбата след четиридесетте вече е скок от самолет без парашут!

Без силна група фенове, в която да влизат ваши доброжелатели, самички няма да направите тази крачка в пропастта! Единствено ако имате маниакални девиантности и ви харесват скоковете без парашут…

На тази възраст първо място заема собствената свобода. Собственото его.

Случайно станалата сватба предизвиква ужас: „Какво направих?! Чудесно си живеех! То-о-олкова свобода имах!!! Сега губя всичко! Тоест… вече го загубих!”

Точно това състояние – нежеланието да се разделиш с измислената свобода – хипертрофира след четиридесетте години. И в този случай никаква сила на човешката воля не е достатъчна, за да разруши тази фантазия.

 

И какво, скъпи мои? Сетете се сега за отговора, който дадохте в началото на главата. На колко сте години? И какво ви пречи да скочите сега, днес?

Казвате, че не сте намерили още втората си половинка? Дори не сте започнали да я търсите? До гуша сте затънали в работа? А-а, и апартамент не сте си купили още, не сте го обзавели… Не сте спечелили още всичките пари…

И какво ще ви донесе този един-два милиона долара, които още не сте спечелили? Щастието?..

 

Сигурен съм, че това, което ще напиша сега, малцина ще го разберат. Особено трудно ще им е на онези, които въртят голям, ама много голя-я-ям бизнес. За вас, дами, това не се отнася!

Когато Ви се ражда дете, скъпи читателю, когато то расте, започвате да се замисляте за миналото си. Пресмятате на ум: „Какво щеше да стане, ако се бях оженил или оженила на двадесет години, а не на тридесет и пет? На колко щеше да е то сега?...”

Започвате да си спомняте за времената, когато сте скитали свободен, навирили опашка със съжаление: „Какъв глупак съм бил! Или пълна глупачка…”

С всяка изминала година все повече и повече започвате да си мислите за това… А пък времето не можеш да го върнеш…

 

А сега вижте, моля, преди някакви си 150 – 200 години в Русия на каква възраст са женили момичетата! Дори е имало такава пословица: „Като я замериш с шапката, ако не падне, може да вдигате сватба”. На 15 – 16 години момичетата са ги смятали вече за стари моми, защото някъде на 13 – 14 години повечето момичета вече са ставали майки! А към 26 – 27 години баби! Като прибавим следващите 13 – 14 години  - около 39 – 40 годишни вече са ставали прабаби!

До 40-годишна възраст, възрастта, на която са повечето от вас, природата вече е трябвало три пъти да повтори вашия ген! Три пъти да предаде щафетата на живота!

 

А сега честно кажете: как бихте реагирали на внезапната вест, че някаква дама на възрастта на прабаба ви е решила да се лиши от девствеността си? От дев-ствен-ост-та си! Как бихте реагирали?

А абсолютно същото е, като някоя дама на 40 години да реши за пръв път да се жени и да ражда. Природата красноречиво ни е дала да разберем: „На 12 години се размножавай! На 12! Дадена ти е способността – напред!” Още какво да ти обясняват?!

С всяка изминала година след половото съзряване шансовете да се зачене, износи и роди дете намаляват за ваше сведение!

На 36 години от 10 жени, които искат да раждат първо дете, само четири – пет са способни на това. А на 40 години детеродната способност на жената, ако не е раждала дотогава нито веднъж, клони към нула. Нула!

Добре, сега съществуват обществени бариери, едно-друго. И аз не призовавам на 12 години масово момичетата да се женят и на 14 момчетата! Не, разбира се. Но пък сега повечето два пъти по-възрастни от това дори не помислят за такива неща! Разбирате ли!

 

! Дами! Вие, които вече 20 години откак чакате принца! Отдавна вече трябваше да сте раждали, глупачета нещастни! А вие се лигавите: кариери, глупости…

 

„Кариера” за ваша информация се появи едва преди 50 – 60 години. А жените, тези изроди, които тровят живота на мъжете, съществуват вече милиони години! И за съжаление без вас тия гадини мъжете също не могат да живеят на Земята…

 

Мили мои! Прекрасни мои! Природата ни е създала двуполови, това е велико чудо! Всеки човек е резултат на хилядолетен труд, надежди и трепети на хиляди и хиляди поколения. Резултат на самия живот.

 

! Помислете си, каква отговорност пада върху вас! В ръцете ви е щафетата на хиляди, десетки хиляди поколения!

 

Всички тези хиляди поколения са носили в човките си храна, самите те подути от глад, изхранвали са вашите прапрапрапрадеди. Спасявали са се от пожари, бягали са от врагове, потъвали са в блата за да избутат рожбите си на сигурно място.

И са жертвали себе си и живота си за спасяването на потомците. За да ви спасят вас!

А с вас тази щафета на живота приключва… С вас животът спира! Помислете за това! Трудът на милиони хора отива напусто! При това нещата като че ли стават сякаш по ваш собствен избор, който за съжаление по-често просто ви е натрапен.

Когато започвате да градите разни тъпи кариери, от гледна точка на природата вие се превръщате в обикновен тумор върху тялото на живота, на който изведнъж му хрумнало да си живее само заради самия себе си.

С разрастването си в организма всеки тумор погубва всичко живо. Природата знае, че не трябва да позволява на тумора да расте. И за да се разваля занапред човешкият ген, се задейства заложената във всекиго от нас програма за самоликвидиране.

Природата си прави сметката: „Така-а-а… Вместо навреме да ражда деца, този идиот си измислил някакви собствени ценности. Трампил е времето за единствения си и неповторим живот срещу някакви залъгалки.

А сега, готин, си се събудил вече, а?! Взе да се замисляш за потомство, а? Ама ти да не би да се смяташ още за способен да предадеш на децата някакъв опит, някакви знания! Няма за кога! Твоите няма да има кой да ги гледа! По-добре изобщо да не раждаш!”

 

! Природата има само от две форми на отношение към всякакъв вид жива материя – или награждава с живот, или лишава от живот. Толкоз! Трети вариант няма!

 

Всички ваши вътрешни спирачки, съпротива, притеснение да не изпуснете нещо всъщност представляват природен механизъм, защитаващ вашето незаченато дете от самите вас! По такъв начин природата се освобождава от вашите гени, при това с ваша помощ.

Когато мравката реши да си създаде свои собствени закони, природата постъпва много мъдро. Просто тази мравка, прощавайте, този човек го унищожава и върви нататък.

И след вас – тоя дълбоко мъдър мислител – ще останат всичко на всичко две лопатки хубав тор на два метра под земята.

Трябва да имате предвид тази горчива, тази ужасна истина.

 

! Значи, мили мой, ако нямате семейство, поставете си, моля, като първостепенна задача: още днес се женим! Никога нищо няма да ви замени семейството!

 

Мирзакарим Норбеков

„Опитът на един глупак – 2”