Най-главното за човека е постигането на свобода. Има две форми на живот. Първата е нуждата, робството. Втората е пътя на свободата. Това пише в книгата си „Опитът на един глупак – 2” Мирзакарим Санакулович Норбеков.

 

Първият път е пътя на слабите хора. Когато НЕ ТИ СТИГА. Не ти стига храна, доларите не ти стигат, няма значение дали десет или милиард долара. Това е пътя на задоволяване на нуждата.

Когато с Вас изпитваме материална нужда, сме роби. Когато с Вас имаме нужда от чужд опит, пак сме роби. Когато с Вас имаме нужда някой да ни подскаже, какви са ценностите за нашата душа, това пак е робство. Когато някой желае да ни подкрепи – да ни поддържа, да ни защити, да ни покаже, посочи, - това е духовно робство.

Отричането на семейния живот, отричането на благосъстоянието, на успеха – това е пътя на така нареченото монашество. Не веднъж съм питал монаси: къде, в коя част на Библията, Корана или Тората пише, че е необходим обетът за безбрачие, къде е казано: „Недей се жени”?

Няма такива думи! Разбирате ли? Значи човек е длъжен да се труди, да се плоди и размножава, за да вкуси от всички плодове. Как  ще разбереш, че нещо е мръсно, ако не си изпитал мръсотията върху себе си? Как ще те привлича чистотата? Най-лесно е да отхвърлиш сложното. Хващаш си торбичката, връзваш я на пръчка и ставаш клошар.

Вторият път е за силните: да бъдеш сред света и да не си от този свят.

Към абсолютната свобода водят четири стъпала на свободата.

Тревопасните животни от сутрин до вечер пасат и нямат разни духовни начинания. Нали? Заети са със задоволяването на елементарните си материални нужди. Във всекиго от нас го има животинското начало. Това са нуждите на тялото. Нуждата от храна, почивка, размножаване, защита.

Нека видим, с какво сме се отдалечили с Вас от животинския свят. С наличието на по-висок интелект. Съгласни ли сте? И с наличието на духовни институции, образно казано. Значи човешкото начало това са институциите на интелекта, институциите на душевността, институциите на духовността.

 

Повечето хора така си засядат през целия живот в робството на незадоволените си животински потребности. И човек вече не откъсва поглед от земята, не вижда звездите. Не остава време за трите останали стъпала на свободата. Защото този човек живее по законите на оцеляването!

Какво ще се случи, ако с Вас получим икономическа свобода? Финансовите си възможности вече ги мъкнем не в стомаха си, тоест портфейла си, а сме се запасили със сено, зърно, ярма и те ни стигат за през целия живот. Какво ще стане?

Ще се отвори огромно свободно пространство, което е било заето през всичкото време. Заето за да решава, как по-добре днес, утре, през близките години да задоволим нуждите за оцеляването ни. Може вече да се живее не както живеят останалите. Тази зона е затворена.

Появява се свободно време, зейва празнина, която на пръв поглед плаши. И в този момент у човека започва да се появява чувството на депресия. Защо? Защото целта на живота, с която живеят деветдесет и осем на сто от населението на Земното кълбо, е постигната и Вие няма откъде да взимате знания, ценности за подражаване.

Изчезва смисълът на живота. Защо? Защото в тази зона на икономическа свобода има твърде малко хора и обекти, които да предлагат полуфабрикати за подражаване, полуфабрикати за ума. Много са малко. Затова се оказвате сред малцинство.

Вече сте се откъснали от мнозинството, минали сте към малцинството, а там от пръв поглед вече не можеш да видиш смисъла на съществуването. Излезли сте от зоната на идеите, генерирани от чужди хора. И ето сега, ако човек не е стигнал до тази черта подготвен, се сблъсква с огромни проблеми.

Започва самоизяждане, Започва конфликт със семейството. Не може да си намери място, тясно му е, задушава се, зле му е. И започва да скача срещу всекиго, защото на човека не му е добре. Зона на депресивност.

Постоянно говоря за това: в страните, където икономическото положение на населението е най-високо, като го сравняваме с другите страни, е най-висок показателят за самоубийствата?

Защото благосъстоянието на населението е стигнало такова равнище, че почти сто процента от хората са стигнали до материална свобода. Но у тях няма заинтересованост към следващите етапи – духовна, душевна, информационна свобода. Защо?

Защото нито възпитанието в семейството, нито националните традиции не предвиждат за тях такъв интерес. И виждаме масови психози, масови самоубийства. Значи първия етап от получаването на свобода с Вас трябва да го преминем по-бързо, колкото се може по-бързо.

 

! Всичко, което сте постигнали до днес, е материализиране на вашите силни и слаби страни! Съдбата Ви, това е Вашия характер. Характерът Ви, това е Вашата съдба.

 

А ако не знаете какво искате, ще получите точно това.

Какво искате от живота? Съберете кураж, ако обичате, и вдигнете летвата по-нагоре. Възможностите Ви винаги трябва да изостават от онова, което желаете да придобиете.

 

Защото има четири източника на свобода. Ако с Вас не сме свободни дори само в един от тях, всеки участък от живота, наричан „жизнен проблем”, който трябва да оправим, вече не зависи нито от Вас, нито от мен.

Ако сте наемен работник, по тази точка възможностите ни са ограничени и цялата останала свобода ще зависи от това.

Наемният работник е човек с комплекс за непълноценност, дълбоко заседнал в подсъзнанието му. И трябва колкото се може по-бързо да преминава към осъществяването на своята мечта, на своя бизнес.

! Бизнесът е най-краткия път към икономическата свобода!

 

Когато човек стига до материална удовлетвореност, у него възниква първият въпрос – трябва ли ми това. Ето това е освобождаването.

Той започва да освобождава зоната на мечтата, зоната на интереса към света, зоната на своето съзнание от материалните пранги и дрънкулки, заради добиването на които губи години и години от живота си, а за другото вече не остава време.

И в тази зона настъпва затишие пред буря, преди ураган, преди мощно разтърсване на съзнанието.

По време на това разтърсване ще изскачат въпросите: „Кой съм аз?”, „За какво съм аз?”, „Защо аз?”, „Защо съм жена (или мъж) ?”, „Защо съм от тази националност?”, „Защо съм се родил тук, през този откъслек от време?”, „Защо ми е даден този живот? И как да го изживея по-пълноценно?”

Как да го изживееш така, че когато му дойде времето, като се обърнеш назад с последния си дъх да можеш да кажеш: „Живях на пълни обороти! Натрупах разбиране за разликата между доброто и злото. Направих избор между доброто и злото!”

 

След постигането на икономическа свобода възниква сто пъти по-осъзнат избор. Човек започва преход към зоната на свободата на избор: между злото и доброто, между разрушението и творенето, между смъртта и живота.

Човек започва полека да се освобождава от жизнените си ценности, които навремето са били за него фетиш. Всеки от нас парченце по парченце е отнемал време от живота. Ако ги съберем заедно, за тях е отивал целия осъзнат живот от сутринта до вечерта.

 

Мирзакарим Норбеков

„Опитът на един глупак – 2”