Човек все се стреми към нищонеправене, към абсолютна инертност, към вечен покой. Това е един от видовете мързел, който е във вид на вътрешно убеждение. Това пише в книгата си „Опитът на един глупак – 2” Мирзакарим Санакулович Норбеков.

 

Кой ще каже: „Мързелив съм, нищо не искам?” Това е твърде честно. Съгласен ли сте? Честността е територия на силните хора, мързелът е слабост. А слабостта винаги се компенсира с лъжи, със самозалъгване. Сами се лъжете.

И лъжата, маменето, слабостта също са във вид на сила. Външна форма на сила. „Вярвам в това, всички други видове информация не ме интересуват!” , „Това е моето мнение, друго не ми трябва!”, „Аз съм прав, останалите не са!”

А всъщност това става защото слабите хора са в едно и също състояние – човекът е жив физически, но творчески е мъртъв. Плува си по течението, накъдето го носи реката на живота и не забелязва останалото. Както казва руската пословица: „Лайното не потъва”.

Когато човек плува по течението дълго, престава да се потапя в реката на живота. Не напразно се казва: „Отгоре на водата винаги има пяна и боклук”. Защото са леки.

Ясно ми е, разбира се, че не разбирате, защо Ви тормозя. Просто от практиката зная, че изначално не съществуват смели хора, не съществуват гении. Късметът са го измислили мързеливите. Всеки човек е гениален, всеки човек е силен!

Чисто и просто най-лесният избор е да не мислиш, най-лесният път е да повтаряш онова, което правят другите и да се опитваш да си най-добрия в тези повтаряния. Най-трудния път е пътят на мислителя. Точно мислителят създава всичко на този свят!

 

Мислителят е човек, който вижда в околния свят наставник във всеки феномен, всичко, което се случва наоколо събужда у него въпроси.

 

! Всичко наоколо ни дава сила, всичко наоколо ни предлага приятно отпускане. Изборът винаги го правите Вие!

 

Мирзакарим Норбеков

„Опитът на един глупак – 2”