Основното мнозинство от хората цял живот предпочита да се самозалъгва – ето, ако имах възможност, ако бях на днешния си акъл преди 20 години, щях да направя така и така. Ето, ако имах (и нататък върви сумата – една рубла, милион долара, трилион евро)…! Това пише в книгата си „Опитът на един глупак – 2” Мирзакарим Санакулович Норбеков.

А пък ако като изляза сутринта и от небето падне контейнер с пари, щях да се развихря! А пък ако чичо ми беше президент на Русия, на Германия, на САЩ, с такива връзки какви работи щях да свърша… Познато ли ви е?

А всъщност негово величество Комфортът така постоянно Ви будалка и отлага живота Ви и всичките Ви успехи, цялото Ви щастие, всичките Ви мечти за следващия път… „Ами, щом в този живот нямам едно, друго, трето, пето, значи нямам възможност”.

Ами защото на самотек много неща от живота вървят някъде до към 24-та година. Тъй като на човек до тази възраст физическият, хормоналният му потенциал е по-висок, той се перчи, без причина започва да пее и да танцува, животът му изглежда прекрасен.!

 

От 24-годишна възраст започва физиологическото стареене.

 

Съгласен ли сте? Не сте ли? И аз не съм съгласен, но това не ме прави 20-годишен. От този момент започва борбата на ума, духа, на волята със старостта. Във всяко отношение човек полита вече по траекторията надолу.

Забелязахте ли, че се появи вътрешният Ви адвокат? Каквото и да казвате, каквото и да мислите за постъпките си, винаги сте прав. И дори да не се движите, да лежите, да се оплаквате от времето, от съседите, от целия свят, да се залъгвате с абсолютно налудничави мисли, винаги ще си бъдете прав.

Съзнанието Ви казва: „Разбира се, че си прав, точно така трябва!” И ако с Вас така и не започнем осъзнато да създаваме навици, постъпки, волеви принуди, които да са напук на старостта, незабележимо ще станем важен, помъдрял, спокоен пръдльо.

Възрастта на стар завършен пръдльо настъпва на 49 години. Това е границата, след която започва старческото оглупяване. Ясно ли Ви е, че вие сте начинаещ стар пръдльо?

Разберете, добричкия ми, от само себе си няма да станете активен, от само себе си няма да станете енергичен.

Ако до 24 години емоционалността, енергията, оптимизма Ви ги е давало физическото тяло и повишеният хормонален фон, то сега всичко е наопаки – тялото ще Ви създава все по-лошо настроение, по-скапано състояние.

Все по-често ще Ви се ще спокойно да гледате какво става наоколо, как хората наоколо танцуват, пеят, смеят се, радват се. В този момент се успокоявате с мисълта, че ако не утре, вдругиден ще подхванете нещо такова, като през онези хубави години, а сега ще си поседите и ще позяпате, как животът върви покрай Вас.

Вътрешното разрушаване, психоемоционалната старост идват съвсем неусетно, много хитро. Старостта не настъпва изведнъж. Уж сте един такъв млад-млад, а пък изведнъж сутринта се събуждате и край – вече сте старец. Старостта започва от 24 години и върви по възходяща линия.

Постарайте се, моля, да откриете вътре в себе си онази разлика, която забелязвате в себе си днешния, като се сравнявате със себе си на 18 години. Ако плувате по течението, тялото Ви, мислите Ви след известно време вече няма да потъват във водата. Схванахте ли намека? Кое е това, което не потъва?

 

! След 24-годишна възраст интелектът Ви, силата на волята и духът Ви трябва да теглят по един шут отзад на тялото, докато не започне да произвежда енергия!

 

Ако след двадесет и четвъртата си година не карате тялото си да бъде такова, каквото е било по времето от 18 до 24 години, тялото Ви постепенно ще придобие форма, цвят и мирис на миналогодишен умрял плъх.

Спомняйте си състоянието на младост, натрапвайте си го. От само себе си нищо няма да стане. От само себе си ще станете умен, след това още по-умен, после суперумен с огромен задник и провиснало шкембе.

Търсете, ако обичате, старостта в съзнанието си. Търсете разликата: къде, в какво отношение животът Ви се е променил? Вгледайте се внимателно вътре в себе си и ще видите, че от сума ти време във Вас е заседнал дъртак, изпаднал в деменция.

Нима не Ви се иска да имате идеално тяло, скъпа моя хърбо? Или по-добре да ви викаме „шкемби”? Ще Ви се, нали? Но тялото няма от само себе си да придобие страхотно състояние. Трябва да го тренирате. Сега не става въпрос за физическата Ви красота. Става въпрос за Вашата допълнително произвеждана сила!

 

! Три са източниците, които създават сила – или я поглъщат. Тялото – дава сила или е на дотации. Разумът - дава сила или получава хуманитарна помощ. Душата – генерира сила или врънка грантове.

 

След двадесет и четиригодишна възраст, като оставите нещата да вървят от само себе си, тялото ще увисне на врата на духа Ви. То ще се подхилква и ще казва: „Хайде де, накарай ме, хайде де, опитай се да ме принудиш!” И ще дойде ден, когато вече няма да можете да принудите тялото си, ще седите и ще изпълнявате желанията му.

За да се противопоставите на мързела е потребна висока емоционалност, висока енергичност. През волята, през разума трябва да правите вложения в тялото си! И тогава след известно време тялото ще започне да дава допълнителна сила, допълнителна увереност, допълнителна бодрост. И ще усетите, че се по-силен от всички.

А ако оставите нещата на самотек, ще се претаковат всичките Ви мечти. Защото тялото Ви ще започне да се руши. Постепенно, но неотклонно. А Вие все повече ще се приспивате с приказки, че това не Ви е интересно, друго Ви е омръзнало, от трето ви е доскучало. Въпреки всичките Ви измишльотини за оправдания, че радостите, които сте имали като млади, не са Ви интересни, това си е самозалъгване.

Самозалъгване, на което свято вярвате. А през това време разлагането върви. И се превръщате в мумия – или във вкаменело мумиьо, както Ви е по-удобно.

 

Обикновеният човек има обикновени навици за съпротива срещу трудностите: горещина, студ, физическо натоварване и така нататък. Ако е голямо физическото натоварване, той се пречупва, ако е студено, настива, ако е жега, получава топлинен удар. Но тези граници могат да бъдат разширени.

 

! Всяко повтарящо се действие създава нова форма на навика!

 

Бедността и липсата на реализация се постигат с титаничен труд. Нали разбирате?

! За да си оставате в бедност и да си пропилявате живота, изразходвате също толкова сили, колкото използват успелите хора, за да живеят охолно и радостно!

 

! Ако човек вижда, чува, знае, това още не значи, че мисли. Учете се да мислите! Учете се да действате!

 

Мирзакарим Норбеков

„Опитът на един глупак – 2”