И аз глупакът, представи си, чакалче, им се разсърдих! – нададе истински чакалски вой дайди. – Толкова им се разсърдих, че напуснах дома си. Дълго бродих самотен по света. Но с времето разбрах – няма нищо за сръдни на този свят! И няма нищо по-важно от самия живот. Родени сме, за да живеем и да трупаме добрина и любов. Както пчелите събират мед. Такава ни е мисията. Ако в душата ти цари доброто, ти вървиш по пътищата на живота и не се хващаш в капани като някои – да не сочим с пръст кои.

 

„Рижото магаренце или преображения“

Мирзакарим Норбеков