Кое натоварване е разрушително за болните стави и кое – лечебно. Това ни обяснява в книгата си „Болят ме коленете. Какво да правя?” д-р Сергей Бубновски - създателят на кинезитерапията, който разработвайки своята методика успява да се вдигне на крака след 27 години с патерици.

 

За съжаление в общоприетата артрология мускулите, чрез които се осъществява храненето (кръвообращение и микроциркулация) на колянната става, не се използват при лечението. Основната тактика е обездвижване на колянната става в стадий на обостряне (подуване) и прилагане на различни лекарствени препа­рати както перорално, така и вътреставно. Към това могат да се добавят и различните медицински «манипулации» като изтеглянето от ставата на възпалителния ексудат (течност).

 

Tози подход към лечението е безсмислен. Костно-мускулната система отговаря за придвижването на човека в пространството, също както колата, превозваща хора. Колата се премества в пространството не защото има красиво купе или кръгли колела, а защото в тези колела има лагери, благодарение на които колелата се въртят, а човекът има стави, благодарение на които прави стъпки. Затова ако лагерите на колата са ръждясали, трябва да бъдат смазани, а не да се остави автомобилът в гаража. Така е и с човека. Ако ставата спре да работи, трябва да бъде смазана, а не да се оковава с наколенка или да се пробива със спринцовки. Системата на движение не се лекува с покой! Така не може дори да се подобри състоянието й. Да допуснем, че сте приели тази концепция и сте започнали да изпълнявате упражненията, тогава тутакси възниква въпросът: «Колко, в какво количество, с каква тежест трябва да се изпълняват тези упражнения?» С една дума, какво е допустимото натоварване, ако имате хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето, а кардиологът ви е забранил каквито и да било натоварвания? Или просто ви е трудно?

Друг въпрос. Какво да правим с болката при изпълнение на тези упражнения? И така нататък.

 

Oсновен обект на лечение на болните стави са мускулите, прикрепени към тези стави, трябва да разберете и това, че мускулите са помпи. Тоест те пропускат през себе си кръвотока и лимфотока и дори ги усилват, ако изпълняват именно силово натоварване.

 

Например мускулите на бедрото — квадрицепсът и бицепсът — работят при клякане или при повдигане на тежести с крака на тре­нажор. Работят на смени. И когато работят на смени, действа феноменът на мускулната «помпа». Изхождайки от това, въпросът ви може да звучи така: «Колко клякания да правя или колко килограма да повдигам с крака?» Отговорът е прост. Клякайте колкото ви душа иска. Но е желателно да го правите в еднакви серии с еднакви интервали: например 10 пъти по 10 повторения през 20 секунди. Или ако вдигате тежести с крака, поставяйте толкова килограми, колкото можете да повдигнете за 15–20 повторения. Това означава, че ще ви е трудно да направите двайсет и първото повторение. Нататък трябва да постигнете такъв показател на повдиганата от вас тежест, която да съответства на теглото на тялото ви с възможно увеличение от сто процента.

За спортистите в зависимост от вида спорт увеличавам тези стандарти с не по-малко от 20 %.

Тоест можете да започнете да изпълнявате упражненията с килограми, които осезаемо изостават от «нормата» ви, същото се отнася и за броя на повторенията. Това е нормално. Пом­нете принципа за последователност и постепенност.

Добре, ще кажете. А ако нямам у дома трена­жор МТБ-1? Как да възстановя мускулите, щом упражненията, които изпълнявам с ластик, не увеличават силата на краката в никаква степен? Какво пък, напълно уместен въпрос и аз вече му отговорих отчасти, като ви казах за нуждата да си водите дневник на самоконтрола. Но ще повторя още веднъж.

Първо: трябва най-напред да увеличавате броя на сериите, тоест да изпълнявате всяко упражнение с амортисьорите по 10-20 пъти с интервал от две до три минути. (Броят на ластиците и дължината им вляят върху количествената формула.)

Второ: трябва да «изненадвате» мускулите, тоест да изпълнявате нови комбинации от упражнения. Не бива да има монотонност.

Трето: Помнете прави­лото за 48-те часа. Тъкмо толкова време е нужно за възстановяването на една добре проработена мускулна група. Не си струва например да се правят ежедневно упражнения за една и съща група мускули.

В домашни условия можете да редувате един ден упражнения за краката, а на следващия – за пояса на горните крайници (ръце, гръб, гърди). И така всеки ден. Един ден седмично почивате, като просто разтягате мускулите.

Освен това не бих препоръчал упражненията без декомпресионни въздействия, тоест обикновената гимнастика на пода, клякането и ходенето, карането на колело и плуването, на хора с болни стави, макар че могат да изпълнят много от тези упражнения. Но раз­платата ще настъпи мигновено, само след час-два. Няма да можете да се движите без болка, тъй като упражненията, които сте изпълнили, не са «отключили» коленните стави, а всички тези движения са усилили механичното триене на ставните повърхности, което води до реактивен синовит, тоест вътрешен оток на синовиалната обвивка на ставата. Тъкмо поради този феномен на неправилно подбраните упражнения се е появил основният принцип на модерната кинезитерапия: «Правилното движение лекува, а непра­вилното осакатява.»

 

Сергей Бубновски

„Болят ме коленете. Какво да правя?”