"Играта с детето не е родителско възпитание, грижа, обучение или наставление. Тя не означава да се опитвате да надвиете детето, да го промените, да го направите по-социално приспособимо в училище или да го нападнете, защото сте си изтървали нервите. Не възразявам срещу тези  взаимоотношения между възрастни и деца, но това не е игра." Това пише в книгата си ,,Играй със сърце’’ д-р Фред Доналдсън. Той е световноизвестен специалист в работата с деца. Занимава се с разрешаването на психологически проблеми и травми на изоставени и в неравностойно положение деца, деца със специални нужди, поведенчески проблеми и културни различия. Книгата му е плод на 30-годишно изследване на поведението на възрастни, деца и животни в процеса на игра и е номинирана за наградата "Пулицър".

„Играта може да бъде облекчение, лечение и дори просветление, но тя е всички тези неща единствено защото ни връща усещането за приобщеност, което познаваме дълбоко в себе си, но често го забравяме и се боим от него. Играта е пристан, посветен на преживяванията от детството и на раждането на мечтите. В този смисъл тя означава да се завърнеш у дома, за известно време да преодолееш отчуждението и страха да бъдеш възрастен.


Играта е огромен кош, в който ние – като онази жена от звездите – пазим духа на живота. И като мъжа, който я изгубил, защото вдигнал капака и заявил, че кошът е празен, ние наблюдаваме играта, измисляме си оправдания и правила и не виждаме нищо. Не вярваме. Загърбили сме способността да надникнем вътре и да видим какво е сложила там природата.


Дългите години на съревнование са направили играта особено трудна, тъй като се намесва състезателният модел на мислене и поведение, когато учим нещо ново. Пълното доверие в играта означава да се потопим в неизвестното, но точно това конкурентният ум не може да направи, защото не получава подкрепа от общността при тази решителна крачка към доверието. Изпълненият със страх конкурентен ум пропъжда доверието, надеждата и чудото. Това е онази самота, която Бертранд Ръсел усетил, когато забелязал дълбокото страдание на съпругата на своя приятел Алфред Норд Уайтхед. Той пише:„...самотата на човешката душа е непоносима; нищо не може да проникне в нея освен огромната сила на онази любов, за която проповядват религиозните учители.”


Раздялата ни с истинската игра води до дълбока вътрешна самота, която културните алтернативи не могат да задоволят. Играта прониква в сърцевината на самотата във всеки един от нас и ни говори.

 

Фред Доналдсън

,,Играй със сърце’’