Въпросите на дълголетието, от една страна, плашат, от друга – предизвикват възхищение. От една страна, остаряващите и дълго живеещите граждани трябва да се издържат. Това е проблем на държавата. Интересът на държавните служители и социалните фондове е един и той е дълголетниците да са колкото се може по-малко. И наистина, дълголетниците, неспособни да се самообслужват са все повече, а желаещите да се грижат за тях намаляват… От друга страна, дълголетниците с добър външен вид, независещи от материална и физическа помощ, на всичко отгоре трудоспособни, предизвикват само възхищение.

Геронтологията изучава тези две категории. Причините за появата на първата категория възрастни хора, неспособни да се самообслужват, са достатъчно ясни. Това е едновременното пребиваване в организма на цял букет болести, за начало на който е послужила първата от тях. Например при повишено кръвно налягане, вместо да се изясни причината, се приема хипотензивно средство. После второ, трето хапче. Отначало периодично, след това постоянно. Човек не се замисля, докторът не помага, само предписва таблетки. Тази тактика на лечение като начало води до понижаване скоростта и обема на кръвотока, а по-нататък  се присъединяват и другите болести, водещи в края на краищата до захарен диабет втори тип, исхемична болест на сърцето и накрая до сърдечна недостатъчност, изискваща вече други лекарства и дори стационарно лечение. Докторът, предписващ лекарства при различни недъзи, изглежда, като да има желание да помогне на пациента. Препоръките от типа „никакво натоварване, покой“ са физиологически несъстоятелни и пречат на организма да оздравее, тъй като водят до мускулна дистрофия и понижение, както казах вече, на кръвотока, тоест до дистрофия и исхемия, които на свой ред довеждат остеохондрозата на гръбнака, артрита на ставите и ИБС. Препаратите за сърце са натоварени с нестероидни, противовъзпалителни средства (НПВС) под различна форма от таблетки до блокади. В комбинация с тях се назначават скъпи хондропротектори, от различен вид електро-, ударно-, физиотерапевтични въздействия. Целият този набор от фактически неефективни, но общоприети способи на лечение изключва системата за саморегулация на организма и човек става зависим от лекарствата. Това е сродно с наркоманията. Саморегулацията е способността за управление на собственото тяло (чрез мускулите, разбира се). Управлявайки чрез мускулите, човек управлява чрез своите съдове или съдовите легла. Управлявайки чрез съдовете, той може конкретно да подобри храненето на ставите и органите. Например при болка в раменната става не трябва да се почива, а да се правят опори.

При болки в коленете не трябва да се оттласкваме с ръце, а да клякаме. Това не е рецепта. Това е пример. Има още болки, които трябва да управляваме, защото болката подсказва къде е нарушен кръвотокът, което означава, че мускулите не работят и затова трябва да бъдат включени. Цялата тази работа с организма може да се изпълни, в случай че човек чувства и разбира своето тяло. Хапчетата (обезболяващите, съдоразширяващите и пр.) унищожават чувствителността на тялото, изключват управлението чрез мускулите и по този начин правят човека беззащитен пред болестта. Отсъствието на достатъчно натоварване за мускулите понижава обема и скоростта на кръвотока, води до застойни явления в организма: понижава се перисталтиката на стомаха и като следствие се появяват запек, хемороиди, пропуквания на правото черво, дискенезия на жлъчоотделителните пътища (което, на свой ред води до панкреатит, камъни в жлъчката, холецистит). Този списък с болести може да се продължи, включвайки простатита при мъжете и миома на матката при жените. Лошо работещите мускули на гръдния кош водят до мастопатия при жените. Лошо и слабо работещите мускули на коремната преса водят до нарушение на перисталтиката на стомаха, влошаване на работата на бъбреците, а понижената работа на надбъбречните мускули понижава нивото на ендорфините – хормоните на радостта, което на свой ред води до заболяване на щитовидната жлеза и депресия. Ендокринната (хормоналната) система страда, както е известно, от натрупване на стрес, борбата с който, знае се, лекарите препоръчват да се води чрез транквиланти и антидепресанти (без да броим специалните хормонални препарати). Подобна „терапия на стреса“ е слабо ефективна, ако организма не се защитава чрез изработването на ендорфини – хормоните на радостта, а тези хормони се изработват единствено с помощта на регулярно физическо натоварване. Много мои пациенти, които имат съпътстващото заболяване дифузна гуша, успяват да се избавят от нея с помощта на упражненията, макар и тези упражнения да са насочени към лечение на остеохондрозата. Това се отнася и за хипотиреоидизма. Ендокринната система функционално прилича на мускулната. В случая на нейната слаба активация, а хормоните, както е известно, засилват метаболитната реакция на организма, изработвайки хормони на „страданието, страха и гнева“, най-известният от които е адреналинът. Тоест това е отрицателният хормонален фон. По асоциация с мускулната система, подобен ефект може да се сравни с мускулната атрофия. В организма всичко би следвало да бъде балансирано. Когато трябва, се отделя адреналин, когато трябва – ендорфин. Ако ендорфинната недостатъчност се лекува с приложение на хормони, ще се преустанови изработването на собствени хормони и ще възникнат съответните заболявания. Аз не разбирам хирургичния метод на отстраняване на жлеза с вътрешна секреция, след което се предписва хормонална терапия като условие за обезпечаване на жизнената дейност на организма. Не е ли по-добре вместо прилагане на хормонална терапия, която се назначава при всевъзможните ендокринни аварии, регулярно да се прави гимнастика, която да регулира същата тази ендокринна система, така че да не се допуска хирургична намеса.

Подобна е картината, която възниква и в тазовото дъно – простатната жлеза у мъжа и яйчниците при жените, анатомо-физиологичното устройство на които напълно зависи от мускулите на слабините и тазовото дъно (те са около 30). Веднъж разговаряйки със свой приятел уролог, доктор на медицинските науки, професор, хирург, аз попитах знае ли той колко мускули осигуряват кръвоснабдяването на простатата? Той започна да се колебае… Урологията по принцип изучава процеса на вече наличния простатит. По-точно следствията от това заболяване, към което се отнася не само нарушеното уриноотделяне , но и импотентността. Колкото и да е парадоксално, но към причините за простатита те отнасят всичко, което им изнася, например преохлаждането, без да отчитат несъстоятелността или отслабването на мускулите на слабините. За разлика от тях, аз оставам с впечатлението, когато разглеждам анатомичния атлас на човека в раздела „мускули на тазовото дъно“, че това „тазово дъно“ освен мускули нищо друго няма. Същата тази простатна жлеза заема незначително пространство. Такава е и картината при жените. Само че при тях съответно има матка и яйчници. Освен тези 28 мускула, осигуряващи кръвообращението в тези органи на тазовото дъно, и при мъжете, и при жените има още тазова и урогенитална диафрагма.  Основна причина за простатита и за възпалението на яйчниците, от които възниква миомата на матката, а при мъжете – аденом на простатата, от моя гледна точка се явява именно неблагонадеждността на мускулите на слабините и малкия таз, отговорни за кръвоснабдяването на детеродните органи.

Остана само да изберете – дали приемате позицията на активното, здравословно дълголетие, тогава препоръките на тази книга са подходящи за вас, или – дълголетие, но с лекарства. Тук аз съм достатъчно категоричен. Опитите на болните хора отначало да се „излекуват“ с помощта на лекарства и едва след това да започнат да водят активен начин на живот, завършват с провал. Цялата система на здравеопазването е поразена от един вирус – симтоматичната медицина. На всяко кихане – доктор и хапче. Колкото повече симптоми, толкова повече доктори и съответно хапчета. Всички симптоми се разглеждат отделно един от друг и не се взима предвид взаимното влияние на органите един на друг. Питагорейците са казали: „Организмът е единно цяло, трябва да се лекува болният, а не болестта“. Сега, в епохата на хегемонията на фармацията, в медицината този принцип е напълно забравен. Възникна друг подход на лечение: колкото по-скъпо е лекарството, толкова е по-добро… Оттук – хипердиагностика и излишно предписване на лекарства. Така се появява и първата категория дълголетници, но лекарствено зависими, които на определен етап от живота не са способни да се обслужват сами.

В същото време втората категория дълголетници са работоспособни и независими от околните.

Защо става така, че хората, които живеят дълго и активно, не страдат от такива разпространени болести като остеохондроза, ИБС, захарен диабет, въпреки че при клинични изследвания следи от остаряване на организма безусловно могат да бъдат намерени, но те не се проявяват?

При работоспособния човек, който е в постоянно движение, режимът на жизнената дейност на съдовете и ставите е друг. Движението означава постоянна скорост и достатъчен обем на кръвотока. От това следва отсъствие на застой в техните съдове, което е най-добрата профилактика за захарния диабет, атеросклерозата на съдовете, исхемичната болест на сърцето и остеохондрозата на гръбнака. Пълноценно работещото тяло това са работещите мускули, доставящи кислород, калций, вода в необходимото количество на органите и тъканите, които се нуждаят от тях, като в същото време дренират и изчистват съдовете, а значи и органите от вече преработените вещества.

Всичко това се нарича нормален метаболизъм, тоест обмяна на веществата.  Аз на теб – ти на мен, в общоприетия смисъл. Не само на теб и в теб, както се случва с лекарствата. Ако нещо не се извежда, значи то се натрупва (на стените на съдовете и ставните повърхности). В организма за тази цел има много повърхности, кухини, торби, капсули, гънки – например коремната кухина, ставна торба, максиларен синус, паренхимът на дробовете и бъбреците и пр. Хората умуват, докато натрупат десетки тежки заболявания едновременно и продължават да живеят, по-точно лекарите ги поддържат в жизнеспособност?! При хората с активен, здравословен начин на живот такива отлагания няма. Затова на горчивия въпрос, който често чувам по време на консултация: „Искате да кажете, че трябва цял живот да правя гимнастика?“, аз отговарям: „А да се къпете и да си миете зъбите само до 60 ли се каните?!“ Между впрочем дори такива процедури като миене на зъби и изкъпване на тялото също се отнасят към елементите на физическата култура и затова трябва да се изпълняват регулярно – цял живот. Аз забелязвам, че голяма част от възрастните хора са крайно небрежни в дрехите си, в жилищата си, неприятно миришат – като кош със старо бельо. Те самите не забелязват това, защото им се е понижила потребността от физически добър външен вид. Като изпълнявате по възможност петте правила на дълголетието, описани в тази книга, може да избегнете подобна участ.

 

„100 години активен живот, или тайните на здравословното дълголетие” 

д-р Сергей Бубновски