В будистката традиция един бизнесмен не се счита за преуспял, защото е изкарал много пари, нито дори защото след като е спечелил въпросните пари, знае как да им се наслаждава пълноценно. Краят е също толкова важен, колкото начало и средата; вие трябва да можете да стигнете до края, до неизбежния край, да погледнете назад към всичко постигнато в бизнеса и да заявите честно, че всичко това си е струвало – че вашите часове и години на напрегнати усилия са имали някакъв съществен смисъл. Това пише в книгата си „Шлифоващият диаманти” Геше Майкъл Роуч.

Решението да се уверите, че вашият бизнес притежава някаква значимост и принася полза за този свят няма и да ви хрумне, ако не сте в състояние да оцените своя живот и кариера от гледна точка на техния неизбежен край. Едва ли бихте се решили да определяте доколко смислен е бил животът, ако нямате смелостта да се видите в последните часове преди неговия край и от висотата на тази неизбежна позиция да прецените как сте изживели дните си.

Будисткият подход към бизнеса гласи, че всяка сутрин трябва да влизаме в офиса по този начин, задавайки си следния въпрос: ”Ако знаех, че довечера ще умра, така ли щях да прекарам последния си ден?” Това не е похват, целящ да ви угнетява, нито е проява на някакъв вид черногледство. Той има съвсем конкретен практически смисъл – освобождава ви и допринася за разгръщането на грандиозен бизнес, бизнес, с който можете да се гордеете, когато достигнете до неизбежния край на вашата кариера и погледнете назад. Ето как действа.

В тибетските манастири съществува практика, наречена „медитация върху смъртта”. Накратко казано, вие просто се събуждате сутринта и оставате в леглото, без да отваряте очи. И си казвате: „Днес ще умра. Кои са нещата, които бих искал да направя през времето, което ми остава?”

Незабавно ще ви хрумнат една-две идеи. Например да си вземете изненадващ почивен ден и след като така и така ще умрете довечера, да опитате нещо, което винаги сте искали, макар и да е малко откачено или дори опасно … какво значение има, след като ще умрете довечера?

„Медитацията върху смъртта” трябва да се практикува редовно, и то продължителен период от време – тогава тя постига най-силен ефект. Много скоро ще установите следния резултат - вие организирате по-добре живота си, като изключвате свои вещи или дейности, които ви пречат или забавят. Това е началото на нов вид свобода, физическа и ментална. Колко чифта обувки имате? И къде са снимките от миналата ви почивка, които вече не поглеждате? Когато чуете тези въпроси, вие мислено почвате да си представяте всички обувки, които притежавате – умът ви се озовава в килера и преглежда поне онези, които използвате най-често. После мисленият ви взор се насочва към някой шкаф или чекмедже, вижда няколко плика със снимки, влиза в един, после в друг и преглежда набързо какво изобразяват прибраните вътре фотографии.

Всичко това доказва, че някъде, на някакво равнище, вие съхранявате ментален опис на всички свои вещи. Означава също, че част от вашето умствено пространство е заето от тези подробности; не забравяйте, че умът наподобява хард-диск на компютър – неговият капацитет е ограничен. Знаете какво се случва с един компютър, когато паметта му се запълни почти докрай - програмите престават да работят, всички действия се забавят, операционната система „забива”. Знаете и какво удоволствие е да си служиш с нов компютър, на чийто диск има огромно свободно пространство – всичко лети. Смисълът от практиката „медитация върху смъртта” е да смените стария компютър с нов. Бърз и не особено чист начин да постигнете това, е да започнете просто да изхвърляте от къщата си вещи, които вече не ви трябват, или отдавна не използвате. Такива могат да се окажат около 75 процента от нещата ви – тогава приложете следното правило, което върши добра работа: ако не сте използвали дадена вещ през последните шест месеца, просто я отнесете на боклука.

Когато практикувате тази медитация по-дълго време, ще започнете да подхождате към своята програма така, както постъпихте с вещите си. Ако наистина ви предстоеше да напуснете този свят довечера, щяхте ли да изчетете целия неделен вестник или повечето списания, за които сте абонирани? Щяхте ли наистина да сграбчите дистанционното на телевизора и да превключвате от канал на канал в отчаяни опити да намерите нещо, което дори не ви е особено интересно? Щяхте ли пак да излезете на обяд или на вечеря и да прекарате час- два в клюки за другите началници? Вземете решение: Ако няма да го направя в деня на смъртта си, значи и сега не си струва. Защото, честно казано, може да се окаже, че денят е днес.

На някакъв етап от процеса ще започнете да се вглеждате и в собствената си кариера. Наистина ли това е работата, която бихте искали да вършите, ако ви предстоеше да умрете довечера? Има ли нещо друго, което бихте предпочели да правите, но ви е било страх да пробвате, защото не сте били сигурни, че там ще печелите достатъчно; или пък се боите да опитате нещо съвсем различно, или просто сте малко лениви, за да продължите напред? Животът наистина е твърде кратък, а годините на пълноценна работоспособност са ограничени – вашите години на отлично здраве, неизчерпаема енергия и интелектуален заряд. Може би си заслужава да печелите по-малко, ако можете да изживеете всеки свой ден, вършейки онова, което наистина смятате за важно.

На последния етап от практикуването на „медитацията върху смъртта” този начин на мислене разцъфтява в инстинктивно влечение към всички онези неща в човешкия живот, които наистина са изпълнени с най-голяма красота и смисъл. Чрез процеса на задълбочен размисъл и медитация вие сте тласнали своето мислене напред към онова състояние, в което вероятно би се оказало към края на вашата кариера и живот. Сигурно вече сте изкарали прилично количество пари. Задоволили сте насъщните си нужди, че и повече, обезпечили сте семейството си. Професионално се намирате на онзи етап, в който макар и вашата физическа енергия и умствен капацитет да са понамалели в сравнение с най-силните ви години, вече разполагате с богат опит, който ви позволява да се справите успешно с почти всяка задача.

Това е моментът, в който преуспелите в своя бизнес хора на възраст, достигнали определено ниво на душевност, започват да проявяват жив интерес към благотворителността. Далеч не, защото нямат какво друго да правят; по-скоро в хода на целия си живот тези хора са придобили някакъв вид мъдрост, която им помага безпогрешно да определят единственото най-значимо нещо, в което си струва да вложат натрупаните пари, власт и опит. Такива хора се намират на онзи етап на размисъл, за който вече говорихме – те преосмислят своята кариера от гледна точка на нейния неизбежен край и неминуемо започват да си задават въпроса: ”Струваше ли си?”

Идеята тук е да предвидите къде ще се намирате след няколко години и още сега да вземете нужните решения, които ще ви позволят да отправите поглед назад, изпълнени с радост и удовлетворение. Съзнанието, че ще имате тази възможност, прави не само целта, а самото пътуване – вашата цялостна кариера – неизмеримо по-забавна и интересна.

А всеки бизнес неизбежно умира – един бизнесмен, който действително осъзнава този факт, дори и в разгара на най-главоломен успех, неизменно се поставя в далеч по-силна делова позиция. Това отношение запазва ума ви ясен и способства за правилния избор на жизнените приоритети.

 

Геше Майкъл Роуч

„Шлифоващият диаманти”