„Корелация” между цел и отпечатък и нейното значение е, че вие можете да тръгнете обратно от конкретен желан резултат и да определите точните отпечатъци, които ще ви заставят да го видите. Това обяснява в книгата си „Шлифоващият диаманти” Геше Майкъл Роуч. На база тези принципи той е изградил диамантения отдел в „Андин интърнешънъл”, превръщайки го от нула в световно предприятие с годишен оборот от милиони долари.

В повечето случаи конкретните ментални отпечатъци, от които се нуждаете, за да постигнете определен резултат в своя професионален или личен живот, са почти противоположни на онова, което се старае да диктува човешката природа. Представете си, например, че вашата компания води тежка битка за налагане на пазара и паричният поток се е оказал проблем. Естественият инстинкт почти на всеки отделен индивид или корпорация в това положение би била съкращение на разходите. Първи падат в жертва корпоративните отстъпки, незабавно последвани от твърде очебийните привилегии като например места за самолет в бизнес класа, при положение, че става въпрос за командировка на ръководството до съседен град.

После идва ред на разходите, заемащи промеждутъчно положение между привилегия и заплата, да речем откарване у дома с кола на работили до късно служители. Следват празничните премии; после орязване на увеличенията до пълното им преустановяване; после ножът се насочва към социалните предимства: „Изготвихме по-добър план за осигуровките”, обявява ръководството на изпадналата в затруднение компания, което предизвиква тревога у опитните служители, тъй като обикновено това означава някакъв хитър ход, целящ орязване на съществуващите придобивки. Тези последователни равнища на съкращения подриват корпоративния дух на фирмата от горе до долу и налагат пълно отсъствие на доброжелателност във всеки смисъл на тази дума: 

„Имаме финансови затруднения, тъй че възнамеряваме да отложим увеличаването на заплатата ви с няколко месеца.”

„Че за какво да се трепя по нощите над този проект? Те дори няма да ми повишат възнаграждението.”

„Хайде пак да отложим увеличенията, и без друго никой не си върши работата.”

„От какъв зор да пестя парите на компанията, след като все отлагат увеличенията?”

„Орязали сме всякакви разходи, но положението с парите става все по-напечено.”

 

И така нататък. Ето защо трябва много да внимавате за вашата естествена реакция по отношение на даден проблем: тя може просто да го задълбочи до безкрай. На тибетски език това явление е познато като „коrwa” или „порочният кръг на несекващата беда”. Компанията ви има парични затруднения, тъй че вие пристъпвате към действия, които отказват на останалите помощта, от която те се нуждаят; започвате да говорите за съкращения; и което е най-важното – собственото ви мислене, доскоро творческо и градивно, сега се променя и ви кара да се окопаете и да заемете отбранителна позиция.

Всяка от тези реакции засява нови отпечатъци във вашия ум, негативни отпечатъци. Всеки път, когато отказвате средства или помощ на онези, които зависят от вас, вие нанасяте отпечатък, който ще ви застави да видите как на вас и на вашия бизнес ще бъдат отказани същите тези средства или помощ. Този феномен се засилва поради второто правило за менталните отпечатъци – начинът, по който тяхната сила нараства, колкото по-дълго останат в подсъзнанието. И когато това отприщи нова вълна от финансови проблеми, вие реагирате с още по-голяма неохота да харчите средства и вашето нараснало скъперничество пораждате трета вълна. Резултатът от наслагването на тези вълни е прословутата низходяща спирала на движение, наблюдавана тъй често при затъващи компании.

От казаното дотук се налага изводът, че при наличие на финансов натиск в реакцията си трябва да избягваме подхода на съкращения и усилена свидливост. Тук обаче е нужно уточнение. Споменахме, че има три начина за нанасяне на отпечатък – чрез действия, думи или чрез самите мисли. Най-важният от тях безспорно е третият, което означава, че най-дълбоките отпечатъци в ума се създават единствено и само посредством отношението, което имаме към ставащото.

Тук идеята е, че в реакцията си при наличие на финансови затруднения (били те корпоративни или лични), човек трябва преди всичко да не допуска скъперничество като състояние на ума. Може да е истина, че ви липсват достатъчно налични средства, за да осигурите доскоро предлаганите привилегии, може да се наложи да сложите край на добавките, защото в настоящия момент не разполагате с нужните за тях пари, но е изключително важно да не разсъждавате скъпернически, да не се отказвате от градивността, нито да губите щедростта си в общия поглед върху ограниченията, наложени от новото финансово положение.

Ако допуснете да изпаднете в скъперническо състояние на ума, отказвайки на другите онова, което вие лично – дори в настоящия недоимък - можете да си позволите, тогава създавате мощни отпечатъци, които ще окажат влияние на това дали ще съумеете отново да се изправите на крака или не.

Има и друга, изключително важна идея, която трябва да споменем на това място. Ние се обръщаме към тази система на древна мъдрост не за да разискваме как едно отношение може да оцвети вашите възприятия и вашето финансово положение. По-скоро тук представяме подробностите на един процес, който фактически определя действителността около нас. Не говорим за това как се чувствате, когато не сте в състояние да осъществите своите плащания. Говорим за това как се чувствате реално, решавайки дали можете да извършите своите плащания. Предпоставката тук е изключително силна, безпрецедентна в други системи за управляване на бизнес: самите пари се правят посредством поддържане на щедро състояние на ума.

 

Геше Майкъл Роуч

„Шлифоващият диаманти”