От самото си раждане, появявайки се на света като „само“ мъж или жена, ние усещаме своето несъвършенство и постоянно търсим другата си половинка, за да станем завършено цяло. Дълбоката естествена потребност от контакт с друго същество се проявява по съвсем различен начин в сравнение с възрастния човек. Децата никога не търсят идеалните отношения, не търсят „идеалните“ родители. За тях близостта с друг човек е изцяло пасивен опит. Децата еднакво ползват и попиват всичко приятно и неприятно: топлота, внимание, равнодушие, неприязън. В такова „потребителско“ състояние, лишено от всякаква ценностна ориентация, се формира новата личност. Там, където децата са получавали грижи, внимание и любов, те са расли, а там, където тези компоненти са липсвали, всъщност не е имало растеж. В резултат на това се получава съвършено индивидуална картина от наличието или липсата на едни или други съставни части на личността. Като „бивши деца“ ние отговаряме на този стадий на развитие, при който сме били подложени на негативно въздействие, били сме пренебрегвани, не сме получавали естествени стимули. Ако в ранното си детство човек е лишен от родителска любов, то и сега в него се проявява съответният „елемент“, който понякога превръща носителя си в гладно, уплашено, самотно дете. Ако човекът е бил обиден, травмиран или са злоупотребили с доверието му в периода на половото съзряване, то и до днес в него е скрита частица, възприемаща света и човешките отношения от позицията на обиден тийнейджър. Колкото по-продължителен и болезнен е бил нашият минал опит, толкова по-силно е влиянието му върху нашия живот. Този анализ може да се представи нагледно като едно голямо семейство. Всеки път, когато в процеса на естествения растеж човек преживява обиди, недостатъчно внимание или дори травми, една част от личността му спира духовното (емоционалното) си развитие и по някакъв начин се отделя. По-късно вътре в него се формира огромно „семейство“ от бебета, малки деца, тийнейджъри, младежи и т. н. При възрастния човек истинската пълнота на чувствата се блокира там, където е „блокирало“ детето, реагиращо по детски на света. То копнее за родителите си, а не за силно, свободно и зряло партньорство. То се стреми към пълно разтваряне в друга личност, липсва му ясното „Аз“ за индивидуалната среща с партньора. Ние искаме да действаме съзнателно и да вземаме самостоятелни решения, но скритото у нас дете автоматично разглежда света от различна, застинала в неговото подсъзнание гледна точка, проектира отдавнашни блокирани чувства и емоции върху новите отношения и своя партньор. Следователно, ние несъзнателно отново и отново повтаряме „детския“ модел на поведение и детските реакции.

Ако човекът е наказван физически в детските години, той несъзнателно търси партньора, който е склонен да го бие. Децата на алкохолици често се женят за алкохолички. По такъв начин айсбергът на миналия опит се проявява много преди възникването на самия проблем и го програмира. Детето, запазило се вътре в нас, е способно да се прояви във всякакви ситуации. Сблъсквала съм се със случаи, при които в процеса на сближаване с партньора жените престават да възприемат мъжете сериозно. Независимо от високото социално положение или професионалните постижения на партньора, логиката на жената е следната: „Ако ще да е китайският император! Ако е с мен, за мене той е просто момченце“. Такива жени чувстват интуитивно, че зад външността на образования мъж или политика се крие детето. Независимо от цялата стабилност на мъжете, в процеса на сближаване на партньорите това все по-ясно се проявява.

Колкото и силен да е нашият стремеж да срещнем идеалния човек, за да постигнем хармонията, в нашите отношения ние носим стария тежък товар на болезнените, оскърбени чувства и в резултат на това, без да го съзнаваме, намираме идеалния партньор в личност с подобен жизнен опит. С други думи, такъв, чиято подводна част на айсберга е като нашата. Съответно рано или късно неговите скрити недостатъци се сблъскват с нашите, „откъсват“ ни от състоянието на влюбеност и предизвикват в душата ни страх, съмнения, неувереност и отчуждение.

Тези, които са имали смелостта радикално да променят своите взаимоотношения в двойката, признават, че техният партньор не е бил причината, а само поводът за решаване на собствените им проблеми. Работейки интензивно и безпощадно над себе си, ние достигаме до нови пробиви и в отношенията с партньора, откриваме все нови дълбини на нашата любов, придобиваме вътрешна свобода и преживяваме прилив на сили. Заедно с оздравяването на „семейния климат“ се подобрява и самочувствието на децата ни. А когато децата са здрави, значи и обществото е здраво.

Важно е да се разбере, че нито един „компаньон“ не може да ви направи щастливи. Най-многото, на което е способен, е да се радва заедно с вас. Точно тази радост вие отначало приемате за манна небесна. Но след време настъпва разочарование. Обикновено това става тогава, когато вашият „подарък от съдбата“ престане да проявява пленителните за вас качества.

Трябва да търсите произхода на проблемите във вашите отношения с партньора в усещанията, често изтласквани и потискани, и в програмираните от детството модели на поведение.

 

Eва-Мария Цурхорст

Oбичай себе си без значение с кого си

Поръчай книгата с отстъпка оттук