– Той беше известен, така че жените му налитаха – допълва Сеф. – Но също така всеки наркодилър му поднасяше дрога. Хвалебствията прииждат към Робин с такава скорост и от толкова много посоки, че за него невинаги е лесно да ги осмисли. Няколко месеца след началото на работата му по „Морк и Минди“ Робин е в Бевърли Хилс, където Джак Лемън го спира на улицата и му казва:

– Ти си най-талантливият човек, когото съм срещал през по- следните пет години. Когато по-късно Робин разказва на Треймър за тази среща, видимо е разкъсван между желанието да приеме комплимента и тревожност, че не е в състояние да отговори на такива внушителни очаквания.

– Все едно наполовина питаше „Не е ли фантастично?“ и наполовина се чудеше „Заслужавам ли го наистина?“ – опис-
ва Треймър. – Реакциите му не бяха задължително самопренебрежителни, а по-скоро в смисъл „Как изобщо стигнах до тук? Случва се прекалено бързо.“ Не чак толкова „Не е ли върхът?“. Случващото се малко го зашеметяваше.

По време на турнето Робин се запознава с Брус Спрингстийн и очаква младият рок музикант да сподели с него тайните си за управление на славата и нейните капани. Установява обаче, че Спрингстийн се надява да чуе същото от него.
– Робин излезе с корвета на Брус – спомня си Треймър. – И той попитал Робин „Как го понасяш?“, имайки предвид как понася положението си на звезда. Все едно имаха заболяване или нещо такова. Много хора, които са били близки с Робин преди неговия възход, започват да осъзнават, че е възможно отношенията им с него вече никога да не са същите.


– Нещата наистина се промениха – разказва Соня Соунс, приятелка, която е започнала да се среща с Бенет Треймър. – Беше като Големия взрив, след който Вселената изведнъж започва съществуването си. Ако се случеше да излезем с Робин и Валъри, хората бяха напълно зашеметени. Идваха при него иискаха автографи. Произнасяха „Нану, нану!“ и молеха за снимки. Но в резултат на това метеоритно издигане хора, които сами по себе си също бяха метеори, започнаха да го търсят. Все едно тези на едно ниво на талант и слава едва ли не принадлежат към един и същ клуб. Само те са в състояние да разберат какво е да ти се случи такова нещо.

Често тези знаменитости не проявяват интерес към приятелите на Робин.

– Тъй като ние с Бенет не бяхме известни, погледите на някои хора просто преминаваха през нас и продължаваха – описва Соунс. Как точно се настройва Робин към този рязък възход на статута му, също не е ясно. – Според мен му допадаше – заявява тя. – Но в някои отношения беше съкрушаващо. Първият албум на Робин, кръстен „Реалността... Каква кон- цепция само“ е пуснат през лятото на 1979 година. По-небрежен е, не така интимен и личен като програмите, които е представял на сцената и по телевизията. Сега вече познатата му групичка от персонажи е насочена категорично към произнасянето на ключови финални фрази и предизвикване на смях с цената на лишаване от топла човечност. У Дядо Фънк, за когото вече не се подразбира, че е остарелият вариант на Робин и който казва „Ела тук, ще ти дам целувка с венци. Защото горе-долу само това мога“, вече няма нищо сантиментално. Телеевангелистът, сега кръстен преподобният Ърнест Ангри, изнася следната проповед: „Знаете ли какво, приятели, комедията може да ви е от помощ. Нали сте наясно, че животът е като голям вентилатор. И понякога го нацелват изпражнения. Но комедията може да бъде вашият шлем. Може да ви помогне да погледнете на това със смях.“

Единственият път, в който Робин може да бъде чут да говори като самия себе си, е, когато подхваща номера си с Шекспировия актьор и моли публиката да предложи тема от новините, върху която той да импровизира.


– Робин Уилямс! – чува се да изкрещява някой.
– Робин Уилямс ли? Кой е той? – пита той.
– Морк – следва отговорът.
– Не, не, не, детето ми – отвръща Робин. – Тази вечер няма да се занимаваме с това. Не, в момента съм свободен от това. Не, за известно време няма да казвам „нану“. Ще направим нещо различно. Преди пет месеца той не можеше да каже собственото си име. Благодарение на вашите долари се научи да повтаря „нану, нану“. И вие можете да си имате свой сериал.
По това време публиката вече скандира:
– Морк! Морк! Морк!– Гневна паплач! – произнася Робин. – Шт, почакайте, таймаут. Налага се да обясня едно нещо. Няма да представям Морк, защото това е причината за изпълнението ми тук. За да направя нещо различно.
Публиката аплодира и той продължава с програмата си.

Изглежда сякаш всичко се развива добре за Робин; не съществува почти нищо, с което да се захване, и то да не се радва на мигновен и зашеметяващ успех. Когато списание „Тайм“ го слага на корицата си, приятелят му Бенет Треймър насочва поздравленията си и към Естел Ендлър, публициста на Робин.

– Не е ли върхът? – казва и.
– Всъщност не – отвръща Ендлър за изненада на Треймър.
– Защо? – пита Треймър.
– Аз помогнах да стигне там – отвръща тя.
– Тогава защо да не е върхът?
– Ами, не осъзнаваш ли, че тези големи звезди са създавани, за да бъдат повалени?

ПОРЪЧАЙТЕ БИОГРАФИЯТА НА РОБИН УИЛЯМС С КЛИК ВЪРХУ СНИМКАТА:

 

 

Вижте всичките ни летни предложения, които са с 20% отстъпка до края на август: ТУК