Скъпи ми читателю! Нека да ви дам една малка домашна работа? Четирийсетгодишният ми опит показва, че огромното мнозинство от хората използва едва няколко процента от съзнанието си. Спят, ядат, работят, размножават се като роботи и дори не се интересуват какво се случва под тънката пелена на преживяванията им.

Помислете върху тези въпроси:

- Какво означава „правилно“, какво означава „неправилно“?

- Какво означава „харесва ми“, какво означава „не ми харесва“?

- Какво означават „любов“ и „омраза“?

- Как решавате, че трябва да направите точно това, да реагирате в дадена ситуация точно така? Вие ли решавате или във вас има някакъв скрит източник?

- Поне веднъж помисляли ли сте защо смятате така, а не иначе?

- Анализирали ли сте корените на своите желания? Корените на вашите реакции, проявили се като цветове на радостта или бодлите на тъгата? Какъв е източникът на избора, който правите?

- Откъде идва жаждата за пари, власт, слава? Натрапили ли са ми я или сами сте стигнали до това?

- Какви мотиви задействат желанията ви? И изобщо, какво представлява мотивът?

- А мислили ли сте защо обичате или мразите мястото, където сте се родили?

- Гордеете ли се от това, че сте от тази точно националност? Защо? От какво семенце е поникнало дървото на убежденията ви?

Помислете, моля ви, върху въпросите ми!

Странни въпроси ли ви задавам? Тежичко, а? Гледаш навътре и там няма нищо неясно? Потиска ли? Но ако се постараете и си помислите, това, как смятате, това, което ви гнети, може да се превърне в извор на радост!

Хайде, кажете ми, скъпи ми читателю, кое е по-лесно – да се катериш нагоре в планината или да се смъкваш надолу? Разбира се, че да слизаш, нали?! А ако погледнеш по друг начин на нещата? Ами ако долу е пропаст, какво ще правите тогава? Добре, ще ви подскажа. Първо трябва да спреш. След това бавничко, крачка по крачка да вървиш нагоре. Да, по-трудно е и е по-тежко, отколкото без мисъл като всички да летиш към урвата на живота си, като изпитваш моментната радост от лекотата на търкалянето в общата маса. Но пък онези, които не се жалят и преодоляват собствените си страхове, мързел и умора и ден след ден покоряват собствените си върхове, след време се превръщат в Личности, в шампиони на собствения си живот.

Когато се изправиш на покорения връх, гледаш чудесните гледки пред себе си, изпитваш гордост от себе си, радост от това, че си преминал през всички препятствия и нещо си постигнал! От собствения си връх виждаш други, пак самотни, издържали всички трудности на пътя, без да се покорят на общия поток, който се търкаля наникъде. И, разбира се, виждаш нови върхове, неначенати още пътища, облени с божествена светлина. И отново напред и нагоре, за да покоряваш себе си, да се развиваш, растеш и радваш на живота!

Защо съм срещу това да сте нормални хора? Какво е нормален човек? Това е онзи, който е „като другите“, нали? Първо, Всевишният всекиго го е създал уникален, неповторима частица от Него самия! Господ не е ксерокс – не вади копия! Няма никакви „всички“ и никога не е имало. Ако вие, скъпи мои частички от Господа, започнете да мимикрирате като околните, да се опитвате да се слеете с ландшафта, за да не изпъквате…

Това е същото, като да вземете прекрасен брилянт и дълго да го минавате с шкурка. Докато не стане матов надраскан камък, без разноцветния блясък на фасетките, без играта на светлината в дълбочина… Най-важното е, че нито един от вас няма да прави такива неща. Скъпо си е! Пари струва! Някакво си парченце прозрачна тухла ви се свиди заради парите, а вашият собствен безценен вълшебен живот не?!

Опитвайте се да не сте „нормален“ човек. „Нормата“ е абстрактно понятие, измислено от мързеливите и неразвити хора. Гледайте да сте по-далеч от „нормалните“ хора, развивайте индивидуалността си, проявявайте най-добрите си качества, божествените черти, които Създателят е заложил във вас.

 

„Опитът на един глупак 5“

Мирзакарим Норбеков