Позволете ми да обясня внимателно отново, защото не искам някой да ме разбере погрешно. След усилна работа в продължение на толкова години беше ред да спра. Това беше правилният момент да го направя, защото исках феновете ми да ме запомнят в най-добрата ми форма. Не исках след година-две да дойдат на концерт и да си кажат: „О, жалко, биваше я някога...“. Аз съм човек със силна гордост и достойнство и винаги съм имала добро чувство за време. Има един мъдър израз: „Напусни купона, преди да е свършил“. Бях готова да кажа довиждане на Proud Mary, да прибера танцувалните обувки и да си отида вкъщи.

---

На мен обаче спокойният живот ми хареса още отначало. Чувствах се добре и мисля, че все още изглеждах добре. Със сигурност младеех за годините си. Никога не съм се занимавала с фитнес. Фигурата ми беше резултат от работата ми – от танцуването в продължение на толкова години. Твърдя, че главната причина за добрата ми форма беше, че бях прекарала половин век в свръхинтензивна сценична гимнастика! Вероятно важна роля изигра и това, че никога не съм вземала наркотици и не съм изпушила нито една цигара. Винаги когато е възможно, гледам да си осигурявам осемчасов сън и да не скачам припряно от леглото, освен ако нямам уговорена среща. Следвам бавно темпо напоследък, защото искам да ми е хубаво... и леко.

Вероятно правя нещо както трябва, защото през 2013 г. немскоезичното издание на „Вог“ поиска да излезе с моя снимка на корицата. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че на седемдесет и три годишна възраст бях най-старото „момиче“ на корицата на „Вог“ в цялата му история. С удоволствие позирах за фотографите Клавдия Нопфел и Щефан Индлекофер с ръце, самоуверено поставени на кръста, облечена във феноменална синя рокля на Армани, защото разбирах, че това е едно много позитивно послание за жените от всички възрасти. Докато бях във вихъра на концертната си дейност, често казвах, че възрастта няма значение за мен и дори не занимава мислите ми. Бях без възраст. И сега живея живота си със същата нагласа. Ако се грижите за себе си – и за тялото, и за душата, – ще излъчвате красота и щастие. Възрастта като число, каквото и да е, е без значение.

Със зрелостта идва момент, когато човек чувства необходимост да подреди нещата в живота си. Реших да се освободя от всичко, което не ми е нужно. Продадох някои имоти, включително къщата в южна Франция. Беше красиво място, но вече не ходех често там, защото бях щастлива в Швейцария. Започнах да мисля за Ервин. Вече двайсет и шест години бяхме заедно – двойка във всяко отношение освен в юридическия смисъл. Той беше най-близкият ми човек в живота и смятах, че ще е нечестно да няма права на мой законен съпруг, ако нещо ми се случи. И двамата разбирахме, че е време да направим следващата стъпка.

 

Тина Търнър

„Моята любовна история“