Най-дългата ми любовна афера е връзката с публиката ми.

---

Винаги съм била такава – по майчински грижовна към хората, които са ми мили на сърцето. Кийт Ричардс ме описва най-добре, когато в интервю за списание „Венити Феър“ казва, че ме възприема като „любимата леля“ или „вълшебната кръстница“, защото на турнетата винаги се грижа са всички. Ако някой е настинал, го врънкам да се закопчее и да си сложи шал, раздавам загряващи мехлеми и таблетки за възпалено гърло. Половината от мен е олицетворение на Майката Земя, а другата половина е рокендрол. Затова приятелствата ми с колегите от бранша са толкова трайни.

---

Веднъж Ервин, който познава и кътните зъби на музикалния бизнес, тъй като цял живот се е занимавал професионално с него, ме попита: „Защо Боуи и Джагър те взеха под крилото си? За никого не правеха това“. Обясних му, че англичаните винаги са били благосклонни към мен. Ценяха ме още от времето на "Айк анд Тина", а след раздялата ми с Айк подкрепата им даже се увеличи.

Мисля, че Дейвид и Мик откриха в мен жена, която можеше да им устои вокално, да им партнира на сцената достойно в техния рокендрол стил и да направи от всичко това едно огромно удоволствие. Дейвид казваше: „Когато танцуваш с Тина, тя те гледа уверено в очите“. Бяхме равни. Истински партньори. По това време не много жени пееха и танцуваха като мен – жени, които да изглеждат секси, но не и сексуално похотливи. Аз излизах на сцената по минижуп и токчета, танцувах и вдигах настроението на всички, без да създавам у жените усещане, че искам да прелъстя мъжете им. От сцената не идваше нищо негативно. Днес Бионсе има подобна енергия, но аз бях единствената през онези години.

Колко жени могат да запазят силно присъствие на сцената в лицето на рок фурия като Мик Джагър? Докато аз и Мик винаги сме си партнирали чудесно. Вземете например изпълнението ни на Live Aid в 1985 г. – историческия благотворителен концерт, организиран от Боб Гелдоф за набиране на средства за борба с глада в Етиопия.

---

Когато напуснах Айк, събрах всички награди, които бяхме спечелили, и ги разкарах от очите си. Казах си: „Така. А сега ще видим какво мога да постигна сама“. И започнах да запълвам празните места с нови награди, грамоти, сертификати, сребърни, платинени и тройно платинени албуми. Наричаха издигането ми „внезапна сензация“, „мигновен успех“. Нямаше такова нещо. Беше просто второ действие. Беше ми даден втори шанс и аз успях да пренапиша живота си, да го сътворя такъв, какъвто го исках – без да съм принудена да живея под сянката на другиго. Айк постоянно ми натякваше, че го дърпам назад. Но осъзнах, че е точно обратното. С всеки удар – и по тялото ми, и по самочувствието ми, – той ме дърпаше назад. Без Айк щях да излетя във висините.

 

Тина Търнър

„Моята любовна история“