Докторът на медицинските науки, професор и телевизионен водещ Сергей Бубновски, след автомобилна катастрофа ходи с патерици цели 27 години. И прави невероятното – изправя се на крака. Благодарение на разработената от него система за възстановяване. Не си е позволил да се отпусне, искал да живее пълноценен живот. След целия натрупан опит Бубновски пише книгите „Остеохондрозата не е присъда!“„Болят ме коленете. какво да правя?“„Главоболието“, „1000 отговора на въпроса как да си върнем здравето?“„Женското здраве“ и „Митове за болестите“. Днес ви представяме откъс от книгата му 100 години активен живот, или тайните на здравословното дълголетие

 

Ако си намерил работа по сърце, то няма да ти се наложи да работиш нито един ден.

- Конфуций

Въпросите на дълголетието, от една страна, плашат, от друга – предизвикват възхищение. От една страна, остаряващите и дълго живеещите граждани трябва да се издържат. Това е проблем на държавата. Интересът на държавните служители и социалните фондове е един и той е дълголетниците да са колкото се може по-малко. И наистина, дълголетниците, неспособни да се самообслужват са все повече, а желаещите да се грижат за тях намаляват…

dylgoletnici

От друга страна, дълголетниците с добър външен вид, независещи от материална и физическа помощ, на всичко отгоре трудоспособни, предизвикват само възхищение. Геронтологията изучава тези две категории. Причините за появата на първата категория възрастни хора, неспособни да се самообслужват, са достатъчно ясни. Това е едновременното пребиваване в организма на цял букет болести, за начало на който е послужила първата от тях. Например при повишено кръвно налягане, вместо да се изясни причината, се приема хипотензивно средство. После второ, трето хапче. Отначало периодично, след това постоянно. Човек не се замисля, докторът не помага, само предписва таблетки. Тази тактика на лечение като начало води до понижаване скоростта и обема на кръвотока, а по-нататък се присъединяват и другите болести, водещи в края на краищата до захарен диабет втори тип, исхемична болест на сърцето и накрая до сърдечна недостатъчност, изискваща вече други лекарства и дори стационарно лечение. Докторът, предписващ лекарства при различни недъзи, изглежда, като да има желание да помогне на пациента. Препоръките от типа „никакво натоварване, покой“ са физиологически несъстоятелни и пречат на организма да оздравее, тъй като водят до мускулна дистрофия и понижение, както казах вече, на кръвотока, тоест до дистрофия и исхемия, които на свой ред довеждат остеохондрозата на гръбнака, артрита на ставите и ИБС.

trenirovki

Препаратите за сърце са натоварени с нестероидни, противовъзпалителни средства (НПВС) под различна форма от таблетки до блокади. В комбинация с тях се назначават скъпи хондропротектори, от различен вид електро-, ударно-, физиотерапевтични въздействия. Целият този набор от фактически неефективни, но общоприети способи на лечение изключва системата за саморегулация на организма и човек става зависим от лекарствата. Това е сродно с наркоманията. Саморегулацията е способността за управление на собственото тяло (чрез мускулите, разбира се). Управлявайки чрез мускулите, човек управлява чрез своите съдове или съдовите легла. Управлявайки чрез съдовете, той може конкретно да подобри храненето на ставите и органите. Например при болка в раменната става не трябва да се почива, а да се правят опори.

При болки в коленете не трябва да се оттласкваме с ръце, а да клякаме. Това не е рецепта. Това е пример. Има още болки, които трябва да управляваме, защото болката подсказва къде е нарушен кръвотокът, което означава, че мускулите не работят и затова трябва да бъдат включени. Цялата тази работа с организма може да се изпълни, в случай че човек чувства и разбира своето тяло. Хапчетата (обезболяващите, съдоразширяващите и пр.) унищожават чувствителността на тялото, изключват управлението чрез мускулите и по този начин правят човека беззащитен пред болестта. Отсъствието на достатъчно натоварване за мускулите понижава обема и скоростта на кръвотока, води до застойни явления в организма: понижава се перисталтиката на стомаха и като следствие се появяват запек, хемороиди, пропуквания на правото черво, дискенезия на жлъчоотделителните пътища (което, на свой ред води до панкреатит, камъни в жлъчката, холецистит).

bez lekarstva

Този списък с болести може да се продължи, включвайки простатита при мъжете и миома на матката при жените. Лошо работещите мускули на гръдния кош водят до мастопатия при жените. Лошо и слабо работещите мускули на коремната преса водят до нарушение на перисталтиката на стомаха, влошаване на работата на бъбреците, а понижената работа на надбъбречните мускули понижава нивото на ендорфините – хормоните на радостта, което на свой ред води до заболяване на щитовидната жлеза и депресия. Ендокринната (хормоналната) система страда, както е известно, от натрупване на стрес, борбата с който, знае се, лекарите препоръчват да се води чрез транквиланти и антидепресанти (без да броим специалните хормонални препарати). Подобна „терапия на стреса“ е слабо ефективна, ако организма не се защитава чрез изработването на ендорфини – хормоните на радостта, а тези хормони се изработват единствено с помощта на регулярно физическо натоварване. Много мои пациенти, които имат съпътстващото заболяване дифузна гуша, успяват да се избавят от нея с помощта на упражненията, макар и тези упражнения да са насочени към лечение на остеохондрозата. Това се отнася и за хипотиреоидизма. Ендокринната система функционално прилича на мускулната. В случая на нейната слаба активация, а хормоните, както е известно, засилват метаболитната реакция на организма, изработвайки хормони на „страданието, страха и гнева“, най-известният от които е адреналинът. Тоест това е отрицателният хормонален фон. По асоциация с мускулната система, подобен ефект може да се сравни с мускулната атрофия. В организма всичко би следвало да бъде балансирано. Когато трябва, се отделя адреналин, когато трябва – ендорфин. Ако ендорфинната недостатъчност се лекува с приложение на хормони, ще се преустанови изработването на собствени хормони и ще възникнат съответните заболявания. Аз не разбирам хирургичния метод на отстраняване на жлеза с вътрешна секреция, след което се предписва хормонална терапия като условие за обезпечаване на жизнената дейност на организма. Не е ли по-добре вместо прилагане на хормонална терапия, която се назначава при всевъзможните ендокринни аварии, регулярно да се прави гимнастика, която да регулира същата тази ендокринна система, така че да не се допуска хирургична намеса.

 

Откъс от книгата "100 години активен живот, или тайните на здравословното дълголетие" от Сергей Бубновски

100 години активен живот, или тайните на здравословното дълголетие