Норбеков за свободата, която може да се превърне в свободия, и да разруши корените на рода. 

Забелязали ли сте, че умът ни, каквото и да правим, както и да постъпваме, винаги ще намери цялостно оправдание на действията ни? Ще каже: „Браво! Давай нататък!“

Тихомълком се прокарва закон, предлагащ свобода на младежите от седемнайсет или осемнайсет години.

Monogamous Culture and The Media - Polyamorous Tribe

Да могат да живеят отделно от старите, да правят онова, което жадува тялото, да постъпват така, както повсеместно живее „образованата“ тълпа. На големите да им се втълпи, че така е по-добре, така е съвременно, така е правилно, така е полезно. Вие сте си свършили работата, вървете, почивайте си двамата заедно. Това е. Свободни сте. На дядовците и бабите се предлага спокойствие и предпазване от всички неудобства, свързани с децата, включително прекрасни старчески домове. Разрушаваш традицията на „родовите гнезда“, в които заедно живеят изморени от хормона, но усещащи потребността си дядовци и баби, вечно заето с оправяне на детските бели родители и чета дребни индианци, търчащи и вдигащи гюрултия из цялата къща. Въвежда се мълчаливата норма, че да имаш повече от едно-две деца е несъвършено…

Photography 101: Connected | Visual Venturing

След десет-двайсет години израства ново поколение, куфеещо с девиза: „Живей за себе си! Всичко останало – след това!“. Хронологията на живота ще стане горе-долу такава:

На двайсет години:

– Семейство ли? Какво ти семейство? Да не сте откачили? Животът е пред мен!

На трийсет години:

– Какво съм ви направил? Защо ме карате да създавам семейство? Поддържаме свободни отношения, семейството е остаряло понятие!

На четирийсет години:

– Ама, разбира се, непременно ще създам семейство и дечица ще родя, често мисля за това, едва ли не всяка година. В непрекъснато търсене съм, но къде да намеря човека, когото търся? Срещам някакви меко казано странни хора…

На петдесет години:

– Напълно съм готов, но ми трябва някоя не по-стара от двайсет с външност на модел. Защо не ми вършат работа двайсет и пет годишните? Е че те са си бабички!

 

Ако съзнанието на народа се трансформира и на пиедестал се издига личното похотливо удобство.. Онова пространство, което заема безогледно веселящата се публика, бързо ще стане свободно. Те постепенно ще се окажат обвързани с кода на бавните самоубийци.

Животът на човечеството се крепи на три опори, многократно защитени от разрушаване. Първата опора са децата. Втората опора – родителите. Третата опора е близкият кръг: дядовците и бабите, роднините, наставниците, пазителите на националните традиции. Семейството, децата и техните потомци са безценни, нашата задача е да ги пазим и защитаваме!

 

Откъсът е от книгата „Опитът на един глупак 5“ от Мирзакарим Норбеков.

Опитът на един глупак 5 by Mirzakarim Norbekov