Важно е да се разбере, че айсбергът винаги „действа“ в наш интерес, макар и без да усещаме съзнателно неговото въздействие. Айсбергът е най-точният, гениален и божествен инструмент. Ние предполагаме, че малкият съзнателен връх на айсберга над повърхността на водата е нашето истинско „аз“. Тук ние вършим разни неща и вземаме решения, влюбваме се, опитваме се да обичаме и да бъдем заедно с любимия човек „докато смъртта ни раздели“. В действителност тук ние само правим скица, бегъл план на нашия живот, постоянно разработваме начини за предпазване от трусовете и страданията.

Когато ни стане трудно и неприятно, ние търсим помощ. Ако нещо ни боли, вземаме обезболяващо. Ние постоянно искаме да избягаме от нещо или от някого – най-често от самите себе си. Когато се чувстваме така, както не бихме искали, ние прибягваме до всевъзможни стимуланти или търсим човек, способен да ни помогне. Докато в живота ни всичко не е такова, каквото трябва да бъде (от нашата субективна гледна точка), ние търсим начини да станем по-успешни, умни, богати, известни, прекрасни. Обаче не искаме да признаем, че при това се чувстваме безпомощни, самотни, нищожни, некрасиви и неубедителни. За хората, несвързани с брачни връзки, е много по-лесно да разберат схемата на този механизъм, отколкото за съпружеските двойки. Още щом приключи един роман, мнозина „самотници“ веднага се впускат да търсят нов спътник в живота. Имах един приятел, който всеки път в ресторант или бар търсеше с поглед най-красивата жена, заговаряше я или на излизане й оставяше визитната си картичка. Той винаги беше зает: или покоряваше нова девица, или се намираше в романтични отношения с поредната дама, или болезнено преживяваше наскоро приключил роман. По такъв начин моят „герой“ се опитваше да се спаси от самия себе си и от собственото си чувство за дълбока самота. Съпружеските двойки имат своя стратегия за бягство: Страхувайки се от истинската близост, те се ограничават до думите и декларирането на чувства, а запълват докрай свободното си време с най-различни срещи. Техният семеен живот най-често е препълнен с постоянни покани, пътувания, занимания с хобита и обществена дейност. 

Аз често чувам, че съпрузите, които прекарват заедно много време, всъщност малко знаят един за друг. Не са редки случаите, когато мъжът и жената имат любовници, които канят на семейните партита и тайно флиртуват с тях, затваряйки си очите за „слабостите“ на другия. В повечето случаи поведението на партньорите е подобно на деловитостта на квачката, която не се отдалечава от пиленцата и при опасност гръмогласно кудкудяка, за да прогони враговете. Излишната активност и заетост не само ни отдалечава от другия човек, но и ни отдалечава от проблемите, изискващи най-сериозно внимание – нашите страхове и преживявания. На тях трябва да посветим подробно разглеждане и мъжествено да осъзнаем тяхното значение.

За да се обърнем към себе си, не е нужна специална терапия – необходима е само вътрешна нагласа за самоанализ, готовност да се погледнем открито, честно и съчувствено, точно да отчетем своите чувства.

Ние самите пишем сценария на живота си, ние сме автори и режисьори на нашия филм, макар че често не го осъзнаваме. С когото и да се срещнем в живота, незабележимо и неволно му натрапваме подходяща роля в нашия стар филм вътре в нас.

Взаимоотношенията с партньора са огледало, което стои точно пред вас. Както и да се извръщате, то повтаря всяко ваше движение. То винаги отразява състоянието на вашето партньорство и вашите чувства в дадения момент. Всичко, което се случва с вашите отношения, не е нищо друго освен отражение на вашето отношение към себе си, тоест отражение на вашия „душевен ландшафт“. Най-близките приятели, както до някаква степен и враговете – това е същността на нашето „аз“. Никой не може да ни обикне, ако ние не се обичаме. Никой не е способен да ни причини болка, ако ние вече сме я изстрадали. Вашата окончателна цел трябва да бъде: приемете осъзнато усещаното извън волята си и се върнете към своето истинско „аз“. Постоянно си задавайте въпроса: „Доколко това ме засяга?“ Този подход подпомага появата на разбиране и близост между хората. Когато променим своя възглед за живота и си изясним, че най-важното в отношенията с околните е да съберем заедно всички съставни части на своята личност, ще станем по-чувствителни, гъвкави и оптимистични. Ще успяваме по-добре да разбираме другите, да излъчваме повече добро и по-силно да влияем на собствения си живот.

Нашият айсберг, като изключително прецизен механизъм, съхранява опита от преминалия живот и понякога ни напомня за него. При това го напомня в нужния момент, когато ние сме в състояние да уловим сигналите му, за да променим ситуацията в своя полза. Ако се окажем неспособни да осъзнаем истината за себе си, ние проектираме своите проблеми върху другите. По правило ние започваме да осъждаме и обвиняваме околните в това, което кореспондира със собствената ни болка. Ако ние „изхвърлим“ своите страдания, тогава ще престанем да търсим неосъзнати аналогии със себе си в другите – тогава ще настъпи нашето изцеление.

 

Eва-Мария Цурхорст

Oбичай себе си без значение с кого си

Поръчай книгата с отстъпка оттук