АБВ на най-важните похвати в бизнеса

Да пласираш творец, е като да пласираш калъп сапун. Може да не звучи добре, поставено по този начин, но замислете се само. Трябва да си познаваш пазара и е необходимо да се досетиш как да представиш продукта, та хората да го поискат. Намирате го за прекалено комерсиално ли? Ами това е нелепо. Ние тук управляваме бизнес. Това е основното: класическата музика е бизнес като всеки друг. Няма такова нещо като прекалено комерсиално. Ако питате мен, в действителност днес най-големият проблем е, че класическата музика не е достатъчно комерсиална. Никой не знае как да промотира нищо. С други думи, никой няма представа как да накара хората да пожелаят да слушат този жанр. Налага се да се създаде усещане за вълнение, за очакване на събитието. Когато прохождах в бизнеса, всички искаха да четат за премиерите в „Метрополитън Опера“. Ходеха не само музикалните критици, а също така журналисти, отразяващи социалните мероприятия, автори, водещи клюкарски рубрики. Знаменитостите от висшата мода и фотографите им също имаха своето присъствие. В началото, когато започнах в рекламата в Ню Йорк и бях готов кажи-речи на всичко, за да изкарам пари, продавах премиери в „Метрополитън Опера“. В смисъл, че имах няколко клиенти, които искаха да бъдат снимани в лъскавите им тоалети, и аз се погрижвах това да се случи. Една от тях, дизайнер на детска мода на име Сузан Годард, го правеше всяка година. Пътуваше до Париж и се завръщаше с невероятни творения, обличаше специалния си тоалет и уреждахме снимката ѝ да попадне във вестника.

From the Vault: Luciano Pavarotti at the Mann Center | the Mann.

Би могло да се каже, че всичката тази работа представляваше един вид подготовка за кариерата ми с Лучано Павароти. Само дето не ми беше нужна подготовка за Лучано Павароти. Лучано беше клиентът мечта. Притежаваше естествен талант за промотиране: още от самото начало беше настроен на вълна да се рекламира и да бере плодовете от тази реклама. Имаше доста ясна представа какво иска да каже и как желае да представи себе си. При наличието на такива познания всеки творец вече е с повече от едни гърди напред. Факт е, че много малко хора са наясно как да представят себе си. Често, като говориш с някого – дори велик творец, – въпросният човек не е съвсем сигурен какво иска да каже. Дори не разполага с кой знае какво за казване. Да вземем Николай Геда, този студен шведски тенор, когото споменах и преди. Николай беше прекрасен певец. Умееше да пее на всякакъв език – френски, немски, италиански, руски – и неизменно беше изключително добре подготвен, критиците го обожаваха и е осъществил стотици записи. Но беше много трудно да го придумаш да даде интервю, а като го направеше, интервютата му определено не взривяваха света. Лучано беше пълна противоположност. Той беше човек с чудесно лице, прекрасна усмивка и отлично чувство за хумор. Очароваше всички. Подобна комбинация от качества не расте по дърветата. Идваше му отвътре да дава остроумни отговори. Съществува една често разказвана история как Лучано давал телевизионно интервю на журналистката Пиа Линдстрьом, дъщеря на Ингрид Бергман и наполовина сестра на Изабела Роселини, с вид, прилягащ на родословието ѝ.

– Твърдят, че гласните ви струни са били целунати от Бог – каза Пиа на Лучано.

– Мисля, че теб те е целунал цялата – отговори Лучано.

Започнах да работя с Лучано през 1967 година, а през 1968 той осъществи дебюта си в „Метрополитън Опера“. Не започнах, като поставих името му навсякъде по картата. Не е добра идея да пробутваш прекалено настойчиво млад творец, който тъкмо стартира. Предпочетох да оставя хората да установят колко е добър, вместо да разтръбявам наляво и надясно как аз съм го открил. Никога не съм обичал да „откривам“ – не и в този смисъл. Усетът винаги ми е подсказвал, че е по-добре да влезеш като агънце и да излезеш като лъв, вместо да влезеш като лъв и да излезеш с подвита между краката опашка.

Luciano Pavarotti ‎– албум Mr. Big P. (CD)

Подходът ми с Лучано се оказа непредвидим. Вярно, че всички елементи за триумф в „Метрополитън Опера“ бяха налични. Беше късметлийската му творба „Бохеми“ в партньорство със съгражданката му Мирела Френи. Но Лучано се разболя. Трябваше да пристигне от Сан Франциско, където беше осъществил велик дебют предишната година, и докато бил там, пипнал хонгконгски грип. „Да пея или да не пея“, чудеше се. Това не беше първият път, когато да умува над този въпрос, макар че по-късно през кариерата си обикновено излизаше с доста различен отговор. В този случай отмени първото представление и изчака една седмица, преди да се пробва. Пя болен по време на една постановка, издържа втората отчасти и също като Ди Стефано, когато Лучано беше направил големия си пробив в Лондон пет години по-рано, напусна след едно и половина представления и се върна в Италия да се възстановява.

Лучано беше пълна противоположност. Беше податлив на всичко и разпознаваше добрата идея, щом я съзреше. В онези дни, ако му кажех: „Лучано, ще изнесем концерт на луната“, той би отвърнал „Хубаво, да вървим, само се погрижи всичко да е разпродадено“.

Откъс от биографичната книга "Кралят и аз"

Кралят и аз. Нецензурираната история за възхода на Лучано Павароти (твърда  корица)》| Хърбърт Бреслин и Ан Миджет | Книги от онлайн книжарница Хеликон  | Книжарници Хеликон