Д-р Пол Екман е водещ световен психолог и експерт в областта на емоционалната интелигентност, невербалната комуникация и откриването на измама. Неговите обширни научни изследвания го считат за един от най-изтъкнатите психолози от 20-ти век, а способността му да чете другите хора му е спечелила репутацията на "най-добрия детектор на човешка лъжа в света". Именно на лъжата е посветена и книгата му "Излъжи ме, ако можеш"

Предпазни мерки при тълкуване на поведенческите знаци за измама. Оценката на поведенческите знаци за измама крие рискове. Списъкът по-долу обобщава предпазните мерки за редуциране на тези рискове, които разгледахме в настоящата глава. Изобличителят трябва винаги да преценява вероятността даден жест или мимика да е сигнал за истина или лъжа – абсолютна сигурност рядко е възможна. Ако някога се случи част от информацията да изтече в тирада или в пълно, „макро“ емоционално изражение, противоречащо на лъжливите твърдения, заподозреният също ще го забележи и ще направи самопризнания.

040 How to Avoid Forcing People to Lie to You – The Art of Sales Show

1. Опитайте се да си изясните на какво почива интуитивният ви усет, че някой лъже или не. Рефлективният подход към интерпретацията ще ви научи да забелязвате грешките си и да осъзнавате кога шансовете ви за правилна преценка са твърде слаби.

2. Винаги помнете двата основни риска при детекция на лъжата – да оцените искрения като лъжец („неповярвана истина“) и да оцените лъжеца като искрен („повярвана лъжа“). Няма начин и двата риска да бъдат избегнати напълно. Преценете внимателно последствията от всеки.

3. Липсата на знак за измама не е доказателство за истина – някои лъжци не се издават с нищо. Съществуването на знак за измама невинаги е доказателство за лъжа – някои хора изглеждат виновни или притеснени дори когато са невинни. Отчитайте риска на Брокоу, дължащ се на индивидуалните различия в експресивното поведение, и го намалете, като базирате преценките си на промяна в поведението на индивида.

4. Запитайте се дали нямате преубеждения към заподозрения, които да ви подтикнат към субективна, едностранчива преоценка. Не се опитвайте да вземате решение дали някой ви лъже или не, ако сте завладени от ревност или емоционален пожар. Избягвайте изкушението да подозирате лъжа само защото тя е лесно обяснение за трудно обясними събития.

5. Винаги отчитайте възможността даден признак на емоция да не е знак за измама, а емоционален отклик на невинен към падналото върху него подозрение. Не смятайте емоцията за доказателство за лъжа, ако заподозреният би усещал същата емоция и ако е невинен – поради характера си, очакванията си и досегашните си отношения с вас.

6. Имайте предвид, че повечето знаци за измама са белези не само на една емоция. Не смятайте такива знаци за доказателство, ако едната емоция е вероятна в случай на лъжа, а другата – в случай на истина.

7. Запитайте се дали субектът знае или не знае, че е под подозрение, и какви са плюсовете и минусите на всяко от двете положения.

8. Ако имате информация, която субектът също би имал в случай на лъжа, и ако ситуацията позволява да го разпитате, конструирайте тест по „метода на виновната осведоменост“.

9. Не базирайте крайната си оценка „лъжа“ или „истина“ единствено върху интерпретацията си на поведенческите знаци за измама. Функцията на тези знаци е да заостри вниманието ви и да ви подтикне към по-нататъшно разследване. Поведенческите знаци, също като полиграфа, не могат да ви осигурят абсолютни доказателства.

10. Използвайте въпросника в Приложението (Таблица 4), за да анализирате лъжата, лъжеца, себе си като изобличител и вероятността да направите погрешна или правилна оценка. Разкриването на лъжи с помощта на полиграф (детектор на лъжата) също крие опасности. В следващата глава ще се занимаем с него, въпреки че в центъра на моето внимание са поведенческите знаци за измама.

Полиграфът се използва в редица важни сфери – контраразузнаване, криминалистика, все повече и в бизнеса. Вярвам, че анализите ми в тази и в предишните глави ще помогнат за по-добро разбиране на силните и слабите страни на полиграфа. На свой ред анализът на проблемите, свързани с точността на полиграфския метод, ще помогне на изобличителя да схване още по-добре рисковете при детекция на лъжата по поведенческите знаци. А трябва да си зададем и един интересен практически въпрос: кой дава по-точни резултати при залавянето на лъжите – полиграфът или поведенческите знаци за измама?

- Откъс от книгата "Излъжи ме, ако можеш"

ИЗЛЪЖИ МЕ, АКО МОЖЕШ