Норбеков за това как да избягаме от стереотипа, да разрушим нормата и да станем личност. 

Норма е онова, което е прието от мнозинството, нали? Тя връзва човек на възел, вкарва го веднъж завинаги в заковани от някого рамки, затваря му пътя за творчество. Тя е блато, в което затъват, без да са се разкрили, бъдещи гении, титани, творци. Защото открай време всекиму е предписан облик и модел на поведение. Бабата задължително е с очила, с плетка в ръка. Дядото е темерут, ходи с бастун. Седналият в метрото гледа като полумъртва дърта крава, може да се прикрие и с вестник. Я пробвайте просто да си затананикате и да се ухилите като тиква. Веднага минавате в разряд „ненормални“, нали? 

Резултат с изображение за „stereotypes old woman“

Така ли е? Малко преувеличавам, разбира се, но рамките на поведение на „нормалния“ човек наистина влияят върху характера му. Околният свят ни натрапва начините за държание и ни притиска, ако посмеем да не се подчиним. А хорската тълпа, възприела за себе си стадните закони, не допуска прояви на индивидуалност. Виждали ли сте някога група хора, слепи по рождение? Какво изпитвате към незрящите? Жал, съчувствие? Но ако общувате с тях, ще направите откритие. Те са щастливи в своята група. Те се чувстват нормално. Когато сме в аудиторията и усещам съпротивата на някои курсисти, които винаги за всичко имат собствено безпрекословно мнение, много често се чувствам сред тях като в общество на слепи. Имам чувството, че човечеството е огромна общност от слепи. Тя си създава комисии, министерства, ведомства, които вършат нещо, правят-струват, бързат, движат се... Но накъде? Ако тялото расте, а съзнанието е като на петгодишно дете, човек остава цял живот потребител. Такива за съжаление са повечето хора.

Резултат с изображение за „stereotypes“

А историята се променя от личностите. Можете ли да я лишите от Фирдоуси, Чингис хан, Александър Македонски, Наполеон? Не става. Всеки от тях е променил света, всеки е оставил нещо подир себе си. Преди повече от хиляда години великият математик и мъдрец от древността Ал Хорезми слага началото на алгебрата, а създаденото от него понятие „алгоритъм“ стига до нас през вековете като никому ненужна измислица, за да стане в наши дни основа на цялата компютърна технология. Ако историята се лиши от хилядите, които си приличат като две капки вода, абсолютно нищо няма да се промени. Дали са живели, или не все тая! Много е трудно да си личност, защото самотата е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бедна, болна, нереализирана.

Резултат с изображение за „strong persnality“

Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите! Знаем много неща, а себе си не познаваме.

Затова се бутаме в живота като слепи. Болни, нереализирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, играем роли и се правим на важни. Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъжем, излъганите сме ние.

Запомнете! Тълпата винаги се стреми към покой. А покоят има крайния си стадий вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да...

Какво си помислихте? Да ходи на събрания... Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ.

 

Откъсът е от книгата „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избави от очилата“ на Мирзакарим Норбеков

Резултат с изображение за „Опитът на 1 глупак очила“