Да станеш богат, да развиваш духовността си, да помагаш на близките си, да живееш пълноценен живот, да улавяш вълшебните моменти на битието с всяко вдишване… Или да си лабораторен плъх, който натиска копчето, за да му вкарат през електрода отново порция „щастие“ направо в мозъка?

Още Шекспир е писал за живота и интернет: „Да бъдеш или да не бъдеш?“ Искате ли децата ви да станат зомби и да прекарат целия си живот като ненормални в лудницата, да бодат с пръст масата, да правят муцунки и да си мърморят? Не-е-е?!

Тогава нямате друг изход, освен да станете успешен в този свят, а не в нарисувания от фантазиите на други, на всичкото отгоре, напълно преуспели хора. Защото ако сте беден, постоянно се карате с половинката си, отпуснали сте се и мразите целия свят, децата ви ще започнат все по-често да се хвърлят във виртуалния свят, където ще си намерят приятели, интереси и увлечения. А вие ще си останете за тях почетен спонсор и сива личност, от която е добре да си по-надалеч. Ако всяка вечер седите втренчен в телевизора или монитора, превъртате каналите или блъскате клавиатурата, не се учудвайте от това, че децата ви ще правят същото, което и вие. Защото им се дава пример, кое е най-важното в живота, и че за родителите си те са някъде на десето място. Плодовете от тези трънки ще ги берете по-късно, когато децата пораснат, а вие остареете.

Каквото и да говорите на децата си, каквито и умни думи да съчинявате, те запомнят не думите, а постъпките!

Така че напред, Шампионе! Към нови златни медали през синини и цицини! Захванете се със спорт, развивайте бизнеса си, общувайте със семейството и приятелите, пътувайте… Малко ли интересни неща има на това вълшебно дърво на живота? Само посегни към тях!

Кажете, моля, скъпи олимпиецо, коя валута е най-ценна? Доларите? Лирите? Еврото? Юана? Всичко това са хартийки, скъпи мой, всичко това са само хартийки от бонбон…

Истинската валута на този свят е една – времето на нашия живот! Много ви моля, харчете я внимателно! На първо място за себе си и близките си!

За всичко плащаме с живота си… ту с дребни монети, ту с пачки, ту с пълен фалит – със смъртта си. Нищо не е дадено даром в света на битието. Когато взимаме желаното, от нашата сметка, от семейството ни, от рода ни, от народа се изтегля парченце живот… Позволете, скъпи мои, леко да се отклоня от темата. Нашите неуморими учени пресметнаха нещо интересно. Ако общият обем знания, получени от околния свят от петгодишното дете, бъде сложен от едната страна на везните, а от другата се сложат неговите знания, натрупани от петата до двайсетата му година, нещата ще се уравновесят.

Най-бурен интелектуален ръст човек отбелязва от момента на неговото зачатие до петте години. От петата до двайсетата година развитието се забавя, след това се забавя повече. И от двайсет и пет до трийсет години настъпва точката на прекършване, от която нататък кривата на обучаемост тръгва стремително надолу. В математиката такава графика се нарича парабола…

 

„Опитът на един глупак 5“

Мирзакарим Норбеков