След като срещне желаната „половинка“, щастливецът, естествено, се стреми да й демонстрира най-добрите си качества – тези, които според нас ни представят в по-изгодна светлина и са привлекателни за другите. През годините тази „демонстрация“ се извършва автоматично. Най-често, когато започваме отношенията си с нов партньор, ние проявяваме не истинското си „аз“, а своята „по-добра“ страна. На дълбоко подсъзнателно равнище ние се опитваме да отговаряме на всички идеални изисквания: старите, познати от предишен опит, и новите, общоприети в сегашно време. Заедно с това ние прикриваме по-настрани по-малко привлекателните съставни части на нашата истинска същност – както от скоро придобития избраник, така и от себе си. Тази игра на криеница се играе, когато не чувствате истинска близост с другия човек. Сещам се за интересна сцена от един филм: млада жена се готви за среща с любимия. Тя стои пред огледало, облечена в плътно прилепнала рокля, и държи в едната си ръка изящни дантелени бикини, а в другата – корсет за стягане на корема и бедрата. Връхлитат я съмнения и отчаяние. С корсета тя ще бъде идеално стройна, но ако се стигне до интимност и се наложи да се съблича? Ако си сложи еротичните бикини, ще виждат гънките на бедрата й. Дилема…

Няма нищо, което толкова безпощадно да разголва тайниците на душата ни и заблуждаващите маневри, колкото интимните отношения. Колкото по-тясно се „срастваме“ с другия човек, толкова повече губим способността за самоконтрол. В резултат от това непривлекателните страни се проявяват двустранно: позволяваме си капризи, лесно се вбесяваме и се обиждаме до смърт, когато ни се струва, че партньорът не разбира нашата фина натура. Колкото повече се разкриваме, толкова по-силна е нашата уязвимост. Налага ни се по-често да се отбраняваме и да вършим глупости. Връщайки се към описаната сцена от филма, следва да отбележим: мъжът може да погледне под роклята ни, но нали не той е създал омразните гънки на бедрата. Трябва да се научим да се възприемаме такива, каквито сме в действителност, да имаме мъжеството да се потопим в тези ъгълчета на своето „аз“, които не ни устройват или ни отблъскват – самостоятелно да се заемем със своите „мазни гънки“, да признаем истинското положение на нещата, за да можем да се променим, ако се налага. Между другото, важно е да се разбере не се ли крие това в онези на пръв поглед отблъскващи мазни гънки като сериозен довод?

Всички ние ненавиждаме своите душевни, духовни и физически „мазни гънки“, с други думи, своите недостатъци. Те ни карат да се срамуваме от себе си и ни развалят настроението. Ние отказваме цигарите, започваме диета, заричаме се да не пием алкохол, за да се покажем на партньора откъм по-добрата си страна, но не се замисляме какво ни е подтикнало да напълнеем или ни е пристрастило към алкохола или пушенето. Всеки, който съзнателно се е опитвал да преодолее вредните навици, знае, че не е издържал дълго. По правило, човек е способен да се дисциплинира само за кратко време, а след това болезнените пристрастия се проявяват с удвоена сила.

Вредните навици

За да се избавим от вредните навици, важно е дълбоко да осъзнаем, че нито цигарата, нито шоколадът, нито халбата бира сами по себе си ни доставят удоволствие. Всеки допинг ни „засмуква“ поради това, че ни помага да се отвлечем, да се спасим от субективното и неприятно усещане за собствената ни вътрешна неудовлетвореност. Да, отначало наркотикът ободрява, но приятните емоции, предизвикани от него, в действителност не носят истинско удовлетворение, а само притъпяват вътрешната болка. „Щастието“ продължава, докато действа изкуствената субстанция. Същото става и с отношенията, при които ние използваме партньорите си като допинг, като средство за спасение от вътрешната си самота. Осъзнали тази взаимна връзка, лесно е да разберем безсмислието на употребата на всякакви наркотици, в това число и в областта на човешките отношения. Освен това нерядко виждаме в сексуалните партньори универсално средство за спасение от негативните емоции, очакваме от тях доказателство за потвърждение на собствената ни ценност.

Вместо да търсим варианти за бягство от вътрешните проблеми, е важно да осъзнаем първопричината за възникналата зависимост. Свойствените ни по природа завършеност, стремеж към свобода, физическа близост, живи чувства са били някога нарушени, отхвърлени или оскърбени от липсата на отклик в душата на друг човек. Нанесената ни травма се е оказала непоносима и ние сме внушили на себе си и околните, че не се нуждаем от нищо. След време болката е затихнала, ние се стараем с всички сили повече никой да не ни причини зло, но сега на мястото на старата рана се е образувал белег – душевна пустота. Единствено прибягвайки към допинга, ние за кратък миг запълваме тази празнина, получаваме временно успокоение, обаче скоро разбираме, че отново сме попаднали в омагьосан кръг. Нуждаем се от все повече допинг, защото неговият опияняващ ефект трае все по-кратко. Нещо подобно става и в нашите отношения с партньора. Да се избавим окончателно от вредния навик може само ако признаем и дълбоко почувстваме тази болка, която толкова дълго сме потискали в себе си. Решим ли се на тази стъпка, лесно ще се освободим от зависимостта, която може да се трансформира в нова, позитивна енергия.

По същия начин следва да се постъпи с проблема на потискането на личността ни в партньорските отношения. Всеки човек през живота си изпълнява различни роли: ние се опитваме да бъдем перфектни съпрузи, грижливи родители, съвестни граждани, колеги, верни приятели. Още от детството са ни внушавали, че е необходимо да съчетаваме в себе си тези качества. С течение на времето на основата на общоприетите понятия в нашето съзнание се е формирала определена ценностна система. Какво става, ако ние не отговаряме на нейните изисквания? Още в детството ние сме усвоили, че околните ни оценяват по нашето поведение. Оттогава ние сме се научили да прикриваме лошите си страни и да се маскираме като добри „дечица“. Но успоредно с това нас ни връхлитат и други, не толкова благодушни пориви и желания. През детството ни се искаше да буйстваме, да експериментираме. Когато пораснем и поемем отговорността си за семейството, изведнъж започваме да бленуваме за луда любов и бурни страсти. Понякога ние можем безпричинно да крещим на ближния или да започнем да пилеем пари. Контролът над постъпките ни и взривовете от чувства е възможен при строга самодисциплина. Ако самодисциплината ни куца, ние се стараем да подменим всички свои страсти, емоции и желания: започваме лакомо да ядем, пием до забрава, търсим сексуално удоволствие настрани. Накратко, колкото и да се стараем да скрием, потиснем или забравим своите „тъмни страни“, криейки ги под „положителна“ маска, те не изчезват никъде. Напротив, всичко, което сме се старали да изтласкаме от съзнанието си, рано или късно изплува на повърхността, често в уродлив вид. Това се проявява особено ясно в интимните отношения. Именно в брака ние губим самообладание, лъжем, крием един от друг съкровеното, отчуждаваме се, отдалечаваме се, представяйки на партньора все по-високи изисквания с пълната увереност, че точно той ни е довел до това състояние и ни е направил нещастни. В действителност, ние не искаме да си признаем, че причината е в нас самите, в нашите разрушителни мисли и чувства.

Смятам, че е полезно да повторя: единственият начин за нормализация на отношенията с партньора е да погледнем в дълбините на собственото си „аз“. За това не се изискват години наблюдение от психотерапевт или мъчителен самоанализ. Само близостта с партньора и искрената готовност да се доберем до истината ще ни позволят отново да открием себе си. Ако сте абсолютно честни със себе си, ще стигнете до извода, че не сте заслужили по-добро отношение от партньора си от сегашното. Следователно, във вашите взаимоотношения вие сте се ръководили от лъжливи представи.

 

Eва-Мария Цурхорст

Oбичай себе си без значение с кого си

Поръчай книгата с отстъпка оттук