Хората днес са увлечени от различни теории за оздравяване: едни се хранят със слънчева енергия, други – с чист въздух, някои се хранят с космически лъчи. Но всички те нарушават главния закон за биологически живот. И в съответствие с това всички, които нарушават главния закон на биологичния живот, напускат този живот. Защото ако организмът не получава материални ресурси, то биологичното тяло в началото недоумява, след това се опитва да реагира някак си на това, след което, недостигнало до собствената си мозъчна кутия, действа по закона на естествения подбор.

Биологичният организъм или биологичният вид, който не е подсигурен с хранителна база, под въздействие на факторите на околната среда започва да действа по свой начин. Та нали всички ние до последната си глътка въздух ще се намираме в околната среда. И тя през цялото време ще ни въздейства. При което, по закона на гадостта, добрата околна среда ще въздейства върху вас само две-три седмици в годината, когато вие, по време на отпуска или ваканция, започвате да наваксвате недостигащите ви материални ресурси. След което отново се премествате в основната си околна среда. И разбирате, че отпускният рай е приключил и всичко ще е както преди. Отново няма да е подсигурена биологичната хранителна база, организмът няма да получи необходимото и ще започне да действа механизмът на закона за естествения подбор.

Законът за естествения подбор, открит от Чарлз Дарвин за физичните тела, гласи: този, който не се е приспособил (организъм или вид), е обречен на измиране. Това е страшният вариант. Съществува и по-поносим, така да се каже, демократичен вариант – ти оставаш, но без потомство. Има и още един вариант – потомство има, но то по някакъв начин е увредено и нежизнеспособно. И тогава си принуден нещо да направиш. Или влагаш усилия в това нежизнеспособно потомство и съответно, твоите ресурси се хабят не за теб. Или самият ти тичаш по хора с бели престилки и се опитваш да се задържиш още малко в списъка на живите. Някои знаят какво представляват тези омагьосани кръгове: гинеколог, ендокринолог, онколог, след това кардиолог, гастроентеролог…

Какво да направим, за да не попаднем в тази въртележка и да не се мъчим с болно потомство? Можем ли да заобиколим закона за естествения подбор? Можем ли да се избавим от околната среда? Можем ли да изискаме върху нас да не падат дъждове от Фукушима? Можем ли да се помолим на Бог да не доплува при нас рибка, сафрид например, която е плувала над атомната подводница „Комсомолец“, потънала в океана? Не, не можем! Единственото, което можем да направим, е да минимизираме въздействието на околната среда върху организма си. Какъв е инструментът за това? Той е един – промяна на хранителната база. Ще изясним с вас това, когато научим всички три фактора на храненето и когато разберем какво да правим, когато околната среда се променя. Какъв фактор на храненето трябва да променим, за да се приспособи нашето биологично тяло.

Първоначално мислехме, че се храним достатъчно добре, но след това стана ясно, че 40% от съвременните съпружески двойки са стерилни.

Деца няма. Има всичко – две къщи, три апартамента, пет коли, три сметки в банката, а деца няма. Стерилитет. А защо? Тук работи по-поносимият вариант на закона за естествения подбор. Помислете, с какво се хранят днес тийнейджърите? С каквото им падне – един набляга на течната храна с различен градус, друг е свикнал със сандвичи, трети се храни със слънчева енергия и така нататък.

И това е резултат на тотална неграмотност! Затова главната причина на растящия, прогресиращ стерилитет в съвременното общество е отвратителното хранене на практически всички негови членове, живеещи в благополучни държави.

И при най-поносимия вариант природата се разпорежда така: добре, поживей си още, но деца няма да ти дадем. Та нали ти ще ги храниш с кълнове, ще им предлагаш вегетарианство. А много ли ще пораснат с кълнове? С парче месо ще пораснат, с извара ще пораснат, с хайвер ще пораснат, а с кълнове няма да пораснат. Затова, докато тези хора не разберат, че самите те трябва да се хранят както трябва и както трябва да хранят децата си, те, като правило, получават стерилитет.

Но когато тези безплодни двойки започват да се хранят правилно –аз разказвам това от историята на моите пациенти и приятели – то след година-две при тях е възможно да се появи потомство. Защото вече изяснихме, че диетологията е бавна наука, тя не може веднага, за седмица и дори за повече, да промени това, което дълги години се е намирало в напълно безобразно състояние.

Ако човек се е хранил добре, всичко се случва като с магия, както трябва да се случи в природата – здравият сперматозоид благополучно ще се съедини със здрава яйцеклетка. Но ще влагаме ли своите ресурси за плод, ако на самите нас те не ни стигат?

Нашият организъм в същността си е истински егоист. Докато той няма енергия, няма да даде нищо на никого. Докато самият аз съм гладен, докато усещам липса, докато оцелявам, всичко е само за мен – това е мекият вариант на закона на естествения подбор.

Дебел – не дебел, слаб – не слаб. Всичко това са илюзии. В главата на съвременния човек има огромно количество илюзии и неправилно представяне на ситуацията. Понякога човек смята, че е здрав, а на практика това не е така. Той може да смята, че се храни добре, а всъщност да е точно обратното. И въпросът не е в това какво мисли нашият мозък, а в това как се отнася към това вашето биологично тяло. Ако вашето биологично тяло е доволно, всичко е наред. Ако то не е доволно, никакви мантри, настройки, вибрации няма да променят нещата. Ако искаме да пришпорим коня, какво се случва с изморените коне? В последно време се наблюдава една странна тенденция.

Много хора, които се хранят зле, започват да се обединяват в групи за медитации и отваряне на енергийни канали. При тези, които се хранят нормално, всичко се отваря добре. Затова, когато изучаваш модерните днес, популярни аспекти, разбираш: за да отвориш нещо, трябва нещо да имаш.

Хайде да запомним римския принцип на хармония. Древноримската цивилизация, от гледна точка на здравето, се е развивала правилно. Римляните са записали един много добър принцип навремето = „Mens sana in corpore sano“ – „здрав дух в здраво тяло“. Колко мъдро казано! Здрав дух в здраво тяло. Ако тялото ми не е здраво, какъвто и да е духът ми, както и да го развивам, моето тяло няма да успее да удържи този дух. Разбирате ли? И в болното тяло никога няма да има здрав дух. Никога!

Отново гледаме статистиката и виждаме, че през последните тридесет години проблемите на хранителната алергия се разпространяват епидемиологично. Ако по-рано се е случвало на един на хиляда, после се е случвало на един на сто, а сега – на всеки втори.

Да погледнем децата – едно време в детската градина имаше по едно дете с хранителна алергия, а сега още в яслите всички деца са с хранителна алергия. Нещо изядеш, започва да те сърби, чешеш се навсякъде – работи имунната система. Тя се е нахвърлила върху признаците на нещо „чуждо“, защото цялата храна, която ядем, е чужда.

Хранителната алергия е състояние на нарушен етап на разграждане на храната!

Това състояние няма никакво отношение към имунната система. Имунната система изпълнява работата си. Тя затова е създадена.

Сега да разберем – какво става? Медицината се развива все повече, а алерголозите стават все повече и повече. Половината от работата на съвременния алерголог е хранителната алергия. И той работи с нея с имунологични методи. Изключва сливите, изключва пшеницата... А какво трябва да прави всъщност? Трябва да разбере защо храната не се разгражда, защо не се смила? Каква е причината? А ако правилно смиламе и разграждаме, можем да ядем всичко заедно с всичко, както правят здравите хора.

Иска ви се пържено месо след сладоледа? Чудесно. Всичко се разгражда независимо от реда: и въглехидрати с белтъчини, и белтъчини с мазнини, и кашерна храна с не кашерна, и осветена с неосветена, и — о чудо! — изпивам чаша неосветена вода и нищо ми няма.

А ако този процес е нарушен при мен, ям кашерна храна, и освещавам водата, и медитирам, и чакрите вече са се отворили, и всичко вече е промито, където може, но въпреки това не преставам да се чеша, нещо някъде не е наред и нищо не помага. Но всичко е много просто.

Възстанови се и храносмилателната система ще си довърши работата, и това няма да напряга имунната система. А ако не го правиш, то колкото е по-добра имунната система, толкова по-активно при теб ще се осъществяват процесите на защита от „чуждите“. Това е закон.

 

Константин Забалотни

Химичната лаборатория на нашия организъм