Талантът на Павароти е от Бога. Певецът покорява публиката с уникалното си “до” от втора октава и с отдадеността си в пеенето, лишено от всякаква професионална помпозност. Но какъв е този велик мъж след слизането от сцената? За „обикновения“ Лучано говори неговия мениджър в книгата „Кралят и аз“.

 

– Какъв е Лучано в личните отношения? – често ме питат хората.

– Ами – отвръщам аз. – Насаме личността на Лучано е много сходна с тази пред публиката. В общи линии е все същият, където и да се намира. Каквото виждате, това получавате.

– Аха – отговарят те. Мислят си, че увъртам.

Работата е, че не го правя. Истината е, че съществува много малко разделение между Лучано пред хората и зад затворени врати. Представете си тенора, какъвто го познавате от сцената или телевизионния ви екран: силно осезаемо и дружелюбно присъствие. Сега си представете това присъствие на вечеря у вас. Повярвайте ми, много е, та да се побере в дневната ви.

Pavarotti And Verdi: The Essential Operas | uDiscover

Макар да съм се ползвал от охотното и щедро гостоприемство на Лучано, перспективата да му отвърна, е нещо съвсем различно. Като цяло къщата на Лучано е устроена да приютява гости. Централният елемент от мебелировката във всичките му местообитания – в апартамента му в Ню Йорк в „Хампшър Хаус“, в дома му в Модена, в лятната му къща в Пезаро, в апартамента му в Монте Карло – е огромна маса, поставена в самия център на помещението. И всеки, прекрачил прага на Лучано, неизменно е посрещан все със същия въпрос: „Искаш ли нещо за ядене?“. Това важи дори когато посетителят е лекарят, призован на домашно посещение заради някоя от безчетните болежки на Лучано. Още преди да е започнал прегледът, на лекаря на практика му е наредено да седне и да изяде чиния с паста. То се знае, Лучано му прави компания; не искате посетителят ви да се храни сам. Впоследствие Лучано е крайно огорчен, когато лекарят му прати сметката за услугите си. Все пак бил е нагостен в дома му.

 Сега започвате да схващате италианския манталитет. Важна част от уравнението е, че в собствения си дом Лучано е ориентиран в ситуацията. В действителност той я определя. Чувства се далеч по-малко комфортно, когато не командва той. А като гост е трудно да командваш. Лучано, разбира се, не допуска това да го спре, особено пък като опира до любимата му тема.

Mangia! Inside Luciano Pavarotti's Italian Kitchen

 Не знам откъде точно дойде този интерес към храната или кога се започна с него. Но знам, че интерес е много меко определение за консуматорската страст на Лучано. Той непрекъснато мисли за храна. Не опира просто до това, че обича да яде: обожава аромата на храна, обича да я докосва, да я приготвя, да мисли и да говори за нея. Като влезе в дадено помещение, започва да души също като куче и първият му въпрос е:

– Какво мирише така хубаво?

– Аз мириша хубаво, Лучано – обичах да му казвам.

Това не го възпираше и за миг. Отминаваше ме и се втурваше в кухнята, вдигаше капаците на тенджерите и вдъхваше благоуханната пара от готвещото се. Винаги се готвеше нещо. Да поканиш Лучано Павароти, без да приготвиш ястия, би било немислимо. В действителност той често сам поръчва менюто.

 

Очаквайте подробности за излизането на книгата съвсем скоро