„Усещането за единение, към което всички се стремят, действително съществува. Само че то не идва отвън, както е прието да се смята. Пълно единение и хармония може да се постигне само в собствената душа. Още повече, тези свойства са присъщи на човека по рождение, макар не всички да го осъзнават. Това е заложено дълбоко у всеки като семе, което изначално съдържа информацията за бъдещото цвете. Например семето на слънчогледа не се замисля в процеса на съзряването: дали пък не е по-добре да стана ябълка? То просто расте и се превръща в забележителна пита със златни листенца. Разбира се, израстването и развитието на човека не са толкова еднозначни. Освен вродените свойства на нашето „семе“ влияят ограниченията, налагани от изискванията на семейството и обществото. Те са толкова много, че нашата същност постепенно се изплъзва от разбирането ни. Преживявания, забрани и стрес от различен вид създават безброй зони на напрежение. Накрая тези зони като плътна мъгла обгръщат нашата първична същност и ние се лишаваме от естествените импулси и взаимната връзка с вътрешния си мир. Прекратен е достъпът до живителния източник – интуитивната сила. В крайна сметка не тази сила, а образувалата се „мъгла“ определя особеностите при формирането на личността ни. През годините ние понякога забравяме какви сме в действителност и под влияние на външните обстоятелства се опитваме от „слънчоглед“ да се превърнем в „ябълка“. Но без постоянния контакт със собственото си истинско „аз“ сме обречени да търсим нещо непостижимо, като постоянно страдаме от своето несъвършенство. Появяват се противоречия, двойствени желания и чувства: ние се стремим към свобода и в същото време се нуждаем от близостта на друг човек. Едва изпитали страстта, ние веднага започваме да се страхуваме от нея. Окрилени от мечти, ние често достигаме до непреодолими препятствия по пътя към тяхното осъществяване. Нашето великодушие бързо отстъпва на алчността. Противоречията между страстната любов и изгарящата ненавист – съзнателно или неосъзнато – терзаят душата, захвърлят я от една към друга крайност, предизвикват постоянна мъка. От една страна, иска ти се да избягаш от всичко и всички, а от друга – постоянно те обзема безпокойство за околните. Понякога в душата ти кипи и търси изход гневът, но възпитанието ти не позволява на бурните чувства да избухнат навън. Понякога жената бленува неудържимата страст, но майчиният инстинкт прозаично й напомня за необходимостта да носи отговорност за постъпките си. Мъжът често мечтае за свобода и любовни приключения, но запазилото се у него дете иска постоянна грижа, вкусен обяд и изгладени ризи. 

Опитвайки се да намерим щастието в отношенията си с партньора, ние всъщност търсим хармония и равновесие в себе си, но тези главни съкровища са скрити в нас под обвивката на вътрешно напрежение.

За съжаление, ние не осъзнаваме, че за липсата на душевен покой и щастие са виновни не външните обстоятелства, а изключително вътрешният хаос. Ние трескаво се стремим да намерим своята „по-добра половинка“, голямата любов, онзи, единствения, заради когото уж сме създадени и хвърляйки се във водовъртежа на нова връзка, с нетърпение очакваме постигането на дългоочакваната хармония. В дълбините на душата си ние все се надяваме да намерим изцелението в партньорството си с друг човек, способен да ни допълни, да ни направи по-силни, да ни помогне да постигнем с душевен покой.

Тази книга е за щастието и хармонията в съпружеските отношения. Искам да убедя читателя, че в брака може не само да открие щастието, но и да го умножите с годините. И това зависи не от „правилния“ избор на партньора. Всичко е във вашите собствени ръце – не някой друг, а точно вие сте способни да оживите семейните отношения и да ги изпълните с любов. Истинският партньор сте вие.“

 

Eва-Мария Цурхорст

Oбичай себе си без значение с кого си

Поръчай книгата с отстъпка оттук