• „Хомеопатията действа бавно“. Това е често срещано мнение, което невинаги е вярно. При остри състояния, каквито са например острата вирусна инфекция, възпалителен процес, невралгия, остра страхова или алергична реакция, хемороидна криза и др., с помощта на подходящо подбрани хомеопатични лекарства се постига изключително бърз лечебен резултат. Често в тези случаи хомеопатичните лекарства действат по-бързо от нехомеопатичните такива. Когато се касае обаче за хронично заболяване, е необходимо повече време, за да има ефект от хомеопатичното лечение. Това време е необходимо, за да може организмът да задейства собствените защитни механизми, които са били потиснати или неефективни в продължение на години.

• „Хомеопатичните лекарства не могат да се комбинират с други нехомеопатични медикаменти“. Това схващане е абсолютно неправилно. Хомеопатията представлява метод на лечение, който е абсолютно съвместим, ако това се налага, с всички други методи на лечение. Нещо повече – при сериозните хронични заболявания почти винаги хомеопатичните лекарства, поне в началото на хомеопатичната терапия, се съчетават с нехомеопатични медикаменти. Така например при лекувани дълго време бронхиална астма или ревматоиден артрит с кортикоидни препарати последните не може и не бива да се отменят изведнъж, когато започваме хомеопатично лечение. В тези случаи естествените защитни механизми на организма толкова дълго са били пренебрегвани и потискани, че е почти невъзможно с хомеопатични лекарства да се постигне ефект за 1-2 или 5 дни например. Тогава единствено добрият лекар хомеопат може да прецени какви хомеопатични лекарства могат да бъдат назначени и как постепенно да бъдат спрени нехомеопатичните такива. В интерес на истината, в определени случаи уврежданията на организма са толкова напреднали, че не бихме могли да разчитаме само на неговите възможности за саморегулация. В тези случаи с хомеопатичното лечение целим облекчаване на състоянието на пациента при постигане на възможно най-ниски дози от нехомеопатичните медикаменти, без да ги спираме напълно.

• „Хомеопатията може да лекува всички заболявания“. Ако пред вас се намира човек, твърдящ подобно нещо, то най-вероятно той не е добре запознат с хомеопатичния метод на лечение, а ако този човек има претенциите и да лекува с хомеопатия, то най-вероятно се касае за шарлатанин. Това е така, защото досега няма достатъчно достоверни данни, потвърждаващи, че с хомеопатични лекарства могат да бъдат лекувани или се лекуват по-бързо и по-ефикасно изключително остри и застрашаващи живота състояния, каквито са миокардният 24 инфаркт, мозъчният инсулт, острите хирургични заболявания и др. Същото важи и за тежките хронични заболявания, към които спадат раковите заболявания, епилепсията, множествената склероза и др. В тези случаи хомеопатичните лекарства могат да бъдат предписвани само като допълнение към основната терапевтична програма.

• „Хомеопатичните гранули не трябва да се пипат с ръце“. В началото на развитието на хомеопатичния метод на лечение това е било вярно. Днес обаче за производство на хомеопатични лекарства под формата на гранули се използва специален метод, наречен тройна импрегнация. С негова помощ се постига импрегниране на активното вещество не само по повърхността на гранулите, но и в тяхната вътрешност. Ето защо мнението, че хомеопатичните гранули не трябва да се докосват с ръце, е оправдано по-скоро поради чисто хигиенни, а не поради други причини.

• „Хомеопатичните лекарства действат, когато вярваш в това“. Това не е вярно, тъй като с хомеопатично лечение се постигат много добри резултати както при бебета и малки деца, така и при животни, при които самовнушението не играе никаква роля. През последните години се натрупаха и не малко клинични проучвания, които също показват обективно, че с хомеопатични лекарства се постигат добри резултати при редица заболявания. Съществуват и лабораторни изследвания, които доказват, че под въздействие на вещества в хомеопатични разреждания в тъканите и органите настъпват определени промени.

• „Хомеопатията като метод на лечение представлява клон на фитотерапията“. Наистина за изготвянето на повечето хомеопатични лекарства се използват лечебни растения, но принципът на действие и дозировките, които се използват в хомеопатията и фитотерапията, са съвсем различни. Днес лекарите хомеопати разполагат с повече от 3000 медикамента и повече от 1700 от тях имат растителна основа. Останалите се приготвят на базата на животински продукти, както и на такива с минерален произход. Противно на схващането, че хомеопатията представлява лечение с разредени отрови, съвсем малка е частта от хомеопатичните лекарства, които са изготвени от отрови с животински растителен или изкуствен произход.

• „Цифрите 5, 9, 15 или 30 СН, които се поставят след латинското наименование на съответното хомеопатично лекарство, не определят лечебното действие на медикамента и могат да бъдат взаимозаменяеми“. Това схващане е абсолютно погрешно. Тези цифри показват степента на разреждане на съответната субстанция, от която е приготвено хомеопатичното лекарство, а много често неговото действие зависи именно от тази степен на разреждане. Така например в ниски разреждания, каквито са 5 СН, определени хомеопатични медикаменти стимулират образуването на секрети, а във високи разреждания се ускорява пресушаването на тези секрети. В тези случаи лекарят подбира не само хомеопатичното лекарство, но и степента му на разреждане в зависимост от това, какъв ефект желае да постигне. Понякога, когато хомеопатичното лекарство в съответно разреждане не може да бъде намерено в аптечната мрежа, по преценка на лекуващия лекар може да се използва близко до него разреждане, какъвто е случаят с разрежданията в степен 15 и 30 СН (в хомеопатията и двете разреждания се считат за високи). Разреждането 9 СН е междинно на високите и ниските разреждания.

• „Хомеопатичното лекарство в разреждане 5СН е по-силно от същото хомеопатично лекарство в разреждане 15 или 30 СН, тъй като е по-концентрирано“. И това широко разпространено схващане е абсолютно невярно, тъй като силата на лечебното действие на хомеопатичния медикамент не зависи от степента на разреждане. Както вече бе споменато, понякога ниските и високите разреждания на едно и също хомеопатично лекарство имат съвсем различно действие, а освен това е установено, че високите разреждания в повечето случаи имат по-бавно действие върху организма, но затова пък то е много по-дълбоко и трайно. Това обаче не означава, че при определени остри заболявания не могат да бъдат използвани хомеопатични лекарства с високо разреждане. Принцип в хомеопатията е, че колкото е по-голямо сходството между болестния процес и действието на съответната субстанция върху организма, от която е приготвено съответното хомеопатично лекарство, толкова по-голяма степен на разреждане на това лекарство трябва да бъде избрано. По-високи разреждания се предпочитат от лекарите хомеопати и когато става въпрос за остри неврологични състояния или такива, свързани с емоционалната сфера и психиката.

• „Хората, лекуващи се с хомеопатични лекарства, трябва да спазват специална диета и да избягват консумацията на кафе, кока-кола и други, както и да не мият зъбите си с ментова паста. Трябва да се спрат и цигарите.“ Много са хората, които избягват хомеопатичното лечение точно поради тези доводи, но дали те наистина са основателни? Единственото условие за лечението с хомеопатия е 10-15 минути преди и след приемането на хомеопатично лекарство да не се приемат храни и течности и в момента на приема на такова лекарство да няма специфичен вкус в устата. Наистина по-специфичен вкус в устата остава след пиенето на кафе, след изпушването на цигара, след смученето на бонбон или дъвченето на дъвка със съдържание на мента или след миенето на зъби с ментова паста, така че в тези случаи трябва да се съобразяваме кога точно приемаме хомеопатичното лекарство. Препоръчително е този прием да става чрез смучене на хомеопатичния медикамент под езика, тъй като тази област е богато кръвоснабдена и по този начин хомеопатичното лекарство попада директно в кръвообращението. Ментата, а и други ароматни субстанции, както и цигарите и кафето, упражняват известно съдосвиващо действие върху артериите, а това може да доведе до забавена или нарушена резорбция на хомеопатичното лекарство.

 

из книгата на д-р Мариян Иванов и д-р Даниела Карабелова „10 за всеки дом- хомеопатия и етерични масла“

 

Запишете се за участие в онлайн семинара с д-р Мариян Иванов на 25 април– от 11:00 до 13:00 ОТТУК (ценате е 20 лв., семинарът се провежда в платформата ZOOM).

Книгата  „10 за всеки дом- хомеопатия и етерични масла" вземете с отстъпка ОТТУК.