Предговор на биографията на Коби Бранят - от автора, Роланд Лейзънби

„В началото той се появи просто като хлапе, което обича шоуто. Но разбира се, не беше това. Коби Бийн Браянт трябваше здравата да се потруди, за да покаже, че нищо не може да го притесни. Особено в проблематичния му новобрански сезон. Бях в залата, когато вкара първия си кош от игра – тройка в „Шарлът Колизеум“ през декември 1996 г. След това се прибра в съблекалнята, прегърна ме и ме разтърси, един такъв кльощав, със сключени пръсти и вдигнат палец. Нямах ни най-малка идея кой беше той. Просто едно момче. Но беше готов да поздрави света. По-късно през сезона седях сам с него в празната съблекалня в Кливланд, докато той чакаше за участието си в конкурса за забивки в юбилейния 50-и All-Star Weekend в НБА, и си губехме времето до появата му на паркета. Дискутирахме статута му на момчето от плакатите сред новото поколение от млади таланти, завладяващи лигата, някои от които наистина много млади. Всъщност това бе най-младото ядро от баскетболисти, намерили място в НБА в историята. Той говори за трудностите, за очакванията, за хазарта, за множеството изкушения, които големият, лош Лос Анджелис предлага на едно 18-годишно момче.

Говорихме и за това колко дълбоко го е разтърсило съобщението на Меджик Джонсън, че носи вируса на СПИН през 1991 г., когато той е бил само на 13. Как това го е накарало да си обещае, че ще избягва изкушенията – онези, за които Джонсън признава и допълва, че е преспивал с между 300 и 500 жени всяка година. „За мен е просто – каза ми Браянт. – Защото искам да постигна много в живота си.“

Всъщност само няколко минути по-късно щеше да прекрати нашия успокояващ, смислен разговор в съблекалнята, за да изнесе поредното си енергично представяне и да спечели конкурса по забивки, което доразпали и без това нажежените му до бяло амбиции.

Следващата година беше избран за титуляр в Мача на звездите и то въпреки факта, че дори не беше титуляр за Лейкърс. Последва катастрофалната 1999 г., в която собственикът на „езерняците“ Джери Бъс съсипа един безкрайно талантлив отбор. Сред хаоса на своя трети сезон Браянт изглеждаше много изгубен, самотен, раздразнен двайсетгодишен младеж. „Просто искам да съм правилният човек – ми каза той, потвърждавайки отново целта си да се превърне в топ играч в НБА. – Не знам как ще го постигна. Но трябва да намеря начин.“

И го направи, въпреки че навремето целта му изглеждаше невероятна. Когато приключи кариерата си през 2016 г., Браянт можеше да погледне назад към цифрите, с които се надпреварваше в двайсетте си сезона, и да обяви, че си е спечелил „място на масата“ на великите. През 2015 г. задмина своя идол Майкъл Джордан и се нареди на трето място в историята при топ реализаторите, само след Карим Абдул Джабар и Карл Малоун. И най-важното е, че Браянт изведе Лейкърс до пет титли в НБА, игра в 18 Мача на звездите и спечели два златни медала от Олимпийски игри. Но в онази нощ като новобранец в Кливланд той каза, че не знае как ще стигне до върха и беше обречен да търси отговора, в който беше убеден, дълго време. Трябваше да прокара пътя си неумолимо, безмилостно, да премине през предизвикателствата на играта, вечер след вечер, мач след мач, докато наложи господството си, родено от неговата способност да работи повече от всеки друг.

Случилото се по време на неговата кариера – безпрецедентни 20 години само с един отбор от НБА – доказват, че Коби Браянт меко казано безкомпромисно, брилянтно и самоуверено успя да се превърне в огромна енигма на американския професионален баскетбол. Той е може би най-големият състезател в историята на играта. Единственият, който с всеки следващ сезон постепенно добавяше блясък към своята репутация в спорта като абсолютен майстор на интензивната подготовка и фокусирането върху детайла, с което удивляваше всички около себе си. В отговор на този живот той се превърна в машина, център на постоянни конфликти, като в основата на всичко бе желанието му да доминира в спорта. Вечер след вечер, ден след ден, цели 20 години, през контузии и проблеми, през раздели и скъсвания на отношения след отношения; цената, която плати за величието си, не може да бъде определена.

По пътя си той стана това, което отново и отново ще бъде определяно като „най- противоречивият играч в НБА“, едновременно мразен и обичан от баскетболните фенове. От най-ранната му възраст неговият баща, бившият играч в НБА Джо „Желираният“ Браянт, започва да поставя основата на неговата суперувереност. Освен всичко това той оставя своя отпечатък. „Тази непропукваща се, неразрушима самоувереност е това, с което Браянт изцяло превъзхождаше своите съвременници – казва спортният психолог Джордж Мъмфорд, който е работил и с Джордан, и с Браянт. – Тя го поставя в отделна категория, където е само той.“ Увереността му остана непокътната, защото Браянт на практика унищожи всяко предизвикателство към нея, обяснява Мъмфорд. „Той не си позволи дори да допусне нещо, което да ѝ се противопостави.“ Тя водеше Браянт в първите му битки като тийнейджър в НБА. В споровете му със съотборници и треньори, в справянето му с обвиненията за изнасилване през 2003 г., в конфликтите и отчуждаването от родителите му, във възстановяването и завръщането му след тежки контузии. Тя беше гръбнакът на мача му с 81 точки, на множеството му победни стрелби, на титлите му Най-полезен играч, на абсолютния му отказ да приеме критиките за невъзможно многото си опити да вкара всяка вечер. До голяма степен тя бе причината, поради която Браянт тренираше най-упорито в дните, когато беше толкова контузен, че всеки друг би попаднал в списъка на травмираните играчи, казва Мъмфорд.

Книгата ще бъде отново по книжарниците след 7 февруари - петък. 

Поклон, легенда!

MAMBA FOREVER!