Откъс от книгата на немската психоложка Ева-Мария Цурхорст - „Обичай себе си, без значение с кого си“

                  

 

В класическата психология съществува понятието „проекция“. Тази дума произлиза от латинското „proicere” и означава „изхвърлям“. Да проектираш означава да изхвърлиш нещо от себе си и да го прехвърлиш на друг човек, следователно да му натрапиш своята самооценка или своята история.
Когато се каже, че един човек има нужда от помощ и внимание, обикновено се подразбира, че той е слаб – по този начин проектират върху него своята дълбока, неудовлетворена потребност от помощ и любов.
 
Например, упреквайки някого в бездушие, липса на внимание и чувствителност, ние проектираме върху него недостатъчното внимание към себе си и собствената си неспособност да се грижим за някого, своето безсилие и отчуждение.
 
Защо става така? Защо ние го правим с такова упорство и последователност, без да го забелязваме? Отговорът е само един: защото нашият гениален айсберг, по-точно подводната му част, винаги е в стадий на готовност да заличи старите рани. Някога, далече в детството, ние сме зависели напълно от по-възрастните. Ние сме били способни само да ползваме благата, което напълно е съответствало на схемата на вътрешните семейни отношения. Понякога детските впечатления са толкова болезнени, че човек се стреми да ги изтласка от съзнанието си.
Нашият айсберг, като изключително прецизен механизъм, съхранява опита от преминалия живот и понякога ни напомня за него. При това го напомня в нужния момент, когато ние сме в състояние да уловим сигналите му, за да променим ситуацията в своя полза. Ако се окажем неспособни да осъзнаем истината за себе си, ние проектираме своите проблеми върху другите. По правило ние започваме да осъждаме и обвиняваме околните в това, което кореспондира със собствената ни болка. Ако ние „изхвърлим“ своите страдания, тогава ще престанем да търсим неосъзнати аналогии със себе си в другите – тогава ще настъпи нашето изцеление.
 
Ева-Мария Цурхорст
 
Огледалото: вашият партньор е това, което не виждате.
Ако приемете разказаното по-горе за истина, цялата картина ще се появи в друга светлина. Старите филми от дълбините на айсберга все по-рядко ще се проектират на върха му. Отношенията с партньора ще станат своеобразна подводна камера. След време ще ви радва всичко, което изплува на повърхността, и то ясно ще се прояви в хода на съвместния ви живот.
Взаимоотношенията с партньора са огледало, което стои точно пред вас. Както и да се извръщате, то повтаря всяко ваше движение. То винаги отразява състоянието на вашето партньорство и вашите чувства в дадения момент.
 
Всичко, което се случва с вашите отношения, не е нищо друго освен отражение на вашето отношение към себе си, тоест отражение на вашия „душевен ландшафт“. Най-близките приятели, както до някаква степен и враговете – това е същността на нашето „аз“. Никой не може да ни обикне, ако ние не се обичаме. Никой не е способен да ни причини болка, ако ние вече сме я изстрадали.
 

Във фразата „Аз те обичам“ ключовата дума е „аз“.

Запитайте се честно какво значи за вас фразата „Аз те обичам“. Във всеки случай тя започва с местоимението „аз“. То действа като филтър, през който ние пропускаме предишния си опит в любовта, детските си впечатления, неизказаните очаквания и несбъднати мечти. За съжаление, тези думи често нямат нищо общо с човека, към когото са адресирани.

Фразата „Аз те обичам“ може да означава много неща. Например аз те обичам, защото:

 - всички те намират за привлекателна;

 - ти си успешен и заможен човек;

 - ти дълго се стремеше към мене;

 - ти имаш това, което аз нямам;

 - ти толкова много приличаш на мен.

 

На подсъзнателно равнище такъв вид признание има още по-голямо значение и нюанси: и така, аз те обичам, защото:

 - ти си пълната противоположност на този, който ме обиди;

 - толкова много приличаш на баща ми;

 - ти си така безпомощна като майка ми;

 - просто се страхувам от самотата.

Ако вие наистина се доберете до причините за встъпването ви в брак с конкретния човек, ще разберете какво не ви достига, какви са скритите ви желания, проблеми и недостатъци. Трябва да търсите произхода на проблемите във вашите отношения с партньора в усещанията, често изтласквани и потискани, и в програмираните от детството модели на поведение.    

 
Моделът на айсберга
 
Човек постоянно носи в себе си товара на безбройни дребни и по-значителни душевни катаклизми, които влияят на всички негови постъпки. За да изясним същността на казаното от мен, предлагам да направим следното: опрете върховете на палеца и показалеца на двете си ръце. Аз наричам образувания от пръстите триъгълник връх на айсберга. Този триъгълник символизира онази част от вашето „аз“, която се показва над повърхността на „водата“ и е видима за всички, включително и за вас. Това е осъзнатата част от вашата личност, която се влюбва, вярва, че е срещнала мъжа (или жената) на своите мечти. Именно тя говори на другия човек: „Аз те обичам“ и е отговорна за думата „да“, произнесена пред олтара.
 
Повдигнете получения триъгълник на височината на челото и си представете, че раздалечените лакти са продължение на показалците ви, тоест това е продължението на айсберга под водата. Точно тази част от китката до лакътната става характеризира нашата истинска същност, сложното устройство на вашата личност. В нея е скрито онова, което се изплъзва от вашето съзнание или въобще никога не ви е минавало през ума. Тук са събрани както старите идеали, детският опит, преживяванията, страховете и страданията, така и вашият нереализиран потенциал, стремящите се да излязат на повърхността жизнени сили и несподелената любов. За съжаление, всичкото това добро, което по естествен начин ви принадлежи, не се е реализирало и не е намерило необходимия отклик и в резултат на това се е превърнало в нещо негативно. Нереализираните желания и енергия, забранените помисли и влечения се преобразуват в агресия, срам, алчност и омраза, които толкова много ни пречат впоследствие в живота. В тях ние не разпознаваме предишните благи намерения.
 
Разбира се, моделът на айсберга е приложим и за вашия партньор. В същото време, когато вие чуруликате един на друг: „Аз те обичам“, в подводните части на вашите айсберги става нещо съвсем друго. Там, вероятно, единият казва на другия: „Аз ще те обикна, ако правиш това, което искам“ или „Аз ще те обичам, ако заприличаш на баща ми“. Докато „малкият триъгълник“ планира първата рожба, белезите от отдавна забравени стари рани се обаждат, събуждат вашите вътрешни противоречия и ги довеждат до сблъсък.
 
Излиза така, че в горната част на айсберга вие искрено и дълбоко искате да обичате партньора си, докато в долната, свито от болка, се е скрило обидено дете, което се страхува, че ще го оставят само. Докато на повърхността ние искрено желаем да се раздаваме и да обичаме, подводните части на айсберга активно се противопоставят на нашите чувства, провокирайки раздор, страх и недоверие.
 
Ще направите значителна крачка напред, ако се посветите напълно на даден човек, като си кажете: „Готов съм да споделя с него и радост, и мъка. Дарявам му живота си, макар да знам, че това няма да бъде лесно. Той е моето отражение, аз черпя сили от любовта към него“. Но най-голямата крачка напред ще направите, ще си поднесете най-ценния подарък, когато обикнете себе си. Истинската чувственост идва само от сърцето. Доверявайте се на любовта си и тя ще напълни душата ви.
 
Поръчайте книгата с безплатна доставка до 15-и май оттук: ИСКАМ ДА ПОРЪЧАМ