Из „Като се роди дете“ - Учителят Беинса Дуно

1940 - 1941 (неделни беседи)

 

Любовта е смисълът на живота. Животът без Любов няма смисъл. Когато животът изгуби своя смисъл, то е безлюбие. Когато безлюбието изчезне, тогава животът добива смисъл. Някой път се зароди дисхармония вътре във вас, искате да я обясните по кой и да е начин. Може да я обясните научно. Казват: Кръвта нечиста, че въздухът, че условията, че храната. – Може да обяснявате, как искате, но аз казвам: Щом има известна дисхармония, нарушен е закона на Любовта, Любовта ти някак си е намаляла у тебе. Сега Любовта не е нещо статистическо в света. Тя е като въздуха, като светлината, тя не се дели. Казвате: Моята Любов. – Любовта не може да бъде твоя. Казва: Женска Любов. – Любовта нито женска, нито мъжка, нито детинска може да бъде. Любовта е само Любов. Една е реалността на живота. Всичките противоречия произтичат в света от това, че ние искаме да турим един закон на Любовта, да морализираме хората, как трябва да живеят. Без Любов не може да се живее. Всички хора изобщо създават своето нещастие, когато започнат да морализират Любовта. Един прост пример ще ви дам. По-малко хора умират от глад, отколкото от пресищане. Защото при яденето може да се задоволиш. Нищо като не ядеш, как ще се задоволиш? Много хора умират от пресищане.

 

На вас казвам: Не бързайте, не се лакомете в Любовта.

Яж по малко, не мисли, че ще изчезне, че някой ще я вземе, че ще те лишат от нея, че не те обичат, и тям подобни неща. Колко заблуждения и примери са създадени от миналото, че този те обича, че онзи не те обича. Това са заблуждения. Не те обичат хората, ако идеш в някоя изба, Слънцето не те обича, не те осветлява. Като излезеш навън, Слънцето те обича, осветлява те. Ние не търсим откъде идат противоречията. Казва: Положението ми е лошо, сиромах съм. – Не че ти страдаш, не от сиромашия, но Любов нямаш. Не е причината знанието. Любов нямаш. – Не съм здрав. – Любов ти липсва – нищо повече. Изход нямаш. Любов нямаш. Сега не само да кажем, че Любов нямаш. Ако в знанието виждаш Любовта, на място е. Ако в здравето виждаш Любовта, на место е. Ако в сиромашията виждаш Любовта, на место е. Ако в злото виждаш Любовта, на место е. И злото е на место. Ако в злото не виждаш Любовта, и злото не е на место. Ако в доброто не виждаш Любовта, и доброто не е на место. Тъй седи.

 

Любовта има свой език, както всеки народ има свой език. Българите имат свой език. Всичките българи говорят български език, но има разни степени на говора. Ако идеш в село, земледелецът говори по един начин, ученият говори по друг начин. Българските жени говорят български по един начин, мъжете – по друг, децата – по трети. Различие има в говора. Всяка една дума не е един празен шум. За мене езикът не е празен шум, но шум, който има съдържание в себе си. Всяка една дума, за да я произнесеш, трябва да извадиш тапата, да опиташ съдържанието. Тогава от съдържанието ще дадеш на другите. Културни хора наричаме следователно хората, които каквото говорят и го правят. Некултурни наричаме ония, които каквото говорят, не правят. Аз наричам всички хора културни, които живеят по закона на Любовта. Всички хора, които живеят без Любов, ги наричаме некултурни. Казваме, че са диваци. Защото диващината произлиза от голямата Любов. Да бъдеш дивак, е от голяма Любов. Здравите хора, които се бият, се бият от чрезмерна Любов. Здравите мъже се бият от чрезмерна Любов. Ако биха били болни, не щяха да се бият, щяха да бъдат на леглото като светии. Когато хората се бият за една жена, то е неразбраната Любов. Като се бият двама души за една печка, да застане едният от едната страна, другият от другата страна, какво има да се карат. Какво има да се борят за печката, и двамата могат да се топлят. Сега имате особено схващане, не това е Любов. – Че кое е Любов? – Това, което хората говорят, то е Любов. – Аз не искам да влизам в спор. Спорът нищо не допринася. Нито пък искам да ви покажа, кое е новото. Аз искам просто да ви кажа: Оставете прозорците отворени да влезе пресният въздух да работи. Не вкарвам светлината, тя сама влиза, въздухът той сам влиза. Някой път ви казвам, че аз говоря за Любовта. Някой казва: Аз донесох Любовта. – Аз не говоря това.

 

Любовта не е нещо физическо. Ти може така да говориш, че носиш Любовта. Но да кажеш, че носиш Любовта, е да кажеш се таки, че ти носиш Слънцето. Може да нося светлината на Слънцето. Може да нося и малко парченце от Слънцето. Като запалят това парче, произвежда светлина, не че сам нося цялото Слънце. То е въпрос. Туй, което се носи от Слънцето, то е нещо постоянно. Тази Любов, която хората носят, тя не е постоянна Любов. Тя трае една секунда, една минута, две–три минути и после изчезва, заминава си, тъй както огънят като изгори, къде отиват дърветата? Често тази топлина се носи из въздуха, димът и той отива някъде и от всичките предмети, които са горяли, остава само малко пепел. Къде е реалността, която вие търсите? Тя ще се върне тази реалност от източника, откъдето е излязла. Всичките големи противоречия, от които ние страдаме, произтичат от онова криво наше разбиране, че ние сме в стълкновение със самата реалност. Искаме на реалността да ѝ дадем друго направление.

 

Очваквайте книгата до края на месеца!