Ще направите значителна крачка напред, ако се посветите напълно на даден човек, като си кажете: „Готов съм да споделя с него и радост, и мъка. Дарявам му живота си, макар да знам, че това няма да бъде лесно. Той е моето отражение, аз черпя сили от любовта към него“. Но най-голямата крачка напред ще направите, ще си поднесете най-ценния подарък, когато обикнете себе си. Истинската чувственост идва само от сърцето. Доверявайте се на любовта си и тя ще напълни душата ви.

Откъс от книгата на немската психоложка Ева-Мария Цурхорст - „Обичай себе си, без значение с кого си“

Любовният триъгълник
„С появата на тайния любовник (или любовница) човек престава да усеща унилата безнадеждност на живота. Най-накрая се е появила цел, вълнуваща, интересна, която по нищо не може да се сравнява с доста омръзналата му законна „втора половина“. Влюбеният се стреми да се наслади докрай на внезапния подарък от съдбата. Той се възбужда от новото, неопределеността на бъдещето и привкуса на забранения плод. Рискът на ситуацията (налага се новата любов да се държи в строга тайна) повишава адреналина в кръвта, ускорява пулса до краен предел. „Щастливецът“ се чувства в безопасност само в обществото на верния си приятел (или приятелка), а през останалото време държи чувствата си под ключ. Не дай боже, да се покажат навън!
В суровата реалност го очакват партньор, деца, цялото семейство, а заедно с тях и чувството за вина. Той току-що е витаел в облаците заедно с любимия човек, а сега го преследват угризения на съвестта. След завръщането вкъщи, където всичко му е дотегнало, еликсирът на живота придобива вкус на отрова. С дома го свързва само необходимостта да потиска чувствата си, докато „настрани“ може да задоволи страстите си.
Животът започва да прилича на люлка. Колкото повече човек се отдава на новата забранена любов, влагайки в нея енергия и чувствена сила, толкова повече го измъчва чувството за вина пред семейството, където той играе ролята на порядъчен домакин или домакиня и трябва да олицетворява спокойствие и стабилност. Когато в делниците се втурне тайна любов, животът автоматично се разчупва на два полюса. Човек инстинктивно чувства, че тези полюси са взаимно свързани, но не знае как да ги балансира, за да запази известно подобие на равновесие. Оказал се в положението на „любовен триъгълник“, той е убеден, че има само една алтернатива: или сигурност и разбирателство в семейството, или любов и страст настрани. Чувството за вина към партньора, от една страна, и към любовника (любовницата), от друга, неумолимо расте. В резултат на това „създателят“ на триъгълника губи себе си и става несъстоятелен и към трите страни.
 
      
Kорица: Страхил Радин 
Превод: Владимир Мечкаров
Редакция: Кремена Бойнова
 
Любовната драма
Всички доброволни и неволни участници в любовния триъгълник преживяват много дълбока вътрешна криза, която задължително води до разрушителни последствия и душевни травми.
И тримата са преследвани от едно общо чувство – страх от близостта, макар и да изглежда, че любовните отношения го изключват. Самотните са привлечени от хората със стабилизирани отношения, те завиждат на женените (или омъжените). На тях им се струва, че съпрузите „със стаж“ притежават качества, които им липсват. Периодично разочарованието се сменява с надежда и с течение на времето това става все по-често. Отношенията в триъгълника са с размити граници. При постоянната смяна на надежда, страх, всевъзможни предчувствия и тъга никой от участниците не може да бъде наясно какво го очаква в следващия момент.
Живеещият между два огъня „предател“ се разкъсва на части. Той не може да вземе решение доколко съпругът (съпругата) или любовникът (любовницата) въплъщават в себе си точно половината от качествата, които той мечтае да види в идеалния партньор. Скъсването с една от страните незабавно би предизвикало мъчително чувство за невъзвратима загуба. Продължавайки играта на криеница с двамата (или с двете), „изменникът“ се чувства като в капан и накрая се превръща в изстискан лимон.
Тайният възлюбен винаги се стреми към безопасност. Вътрешно той се бори с недоверието към желания, но зает партньор (как можеш да се довериш на човек, който мами близките си?) и с чувството за собствената вина за разрушаването на чуждото семейство.
Измаменият съпруг заема най-трудната позиция в любовния триъгълник. Всичко, което се случва тайно и против волята му, го провокира: той инстинктивно се доближава до идеята да скъса с невярната половинка. Като правило при възникване на странична връзка вече няма здрави съпружески отношения и духовна близост между мъжа и жената.
Между другото, първите признаци на отчуждението е възможно да са се появили много по-рано… Често ми се е налагало да беседвам с измамени съпрузи и аз съм се старала да изясня някои обстоятелства от началния период на техните отношения. Често съм чувала подобни признания: „Когато се запознахме с бъдещата ми съпруга, връзката ми с една друга жена продължаваше…“; „Не бях сигурен дали да се женя…“; „Направо ме измамиха“.
На пръв поглед може да изглежда, че от изневярата най-много страда измаменият партньор. В реалността нещата стоят  по съвсем друг начин. Често съм забелязвала недоумение в погледа на измамения, когато съм задавала въпросите: „Кога за първи път вътрешно усетихте отчуждение в отношенията със съпруга (съпругата)? Кога започнахте да се съмнявате в жена си (мъжа си)? Кога изчезна доверието и влечението към него (нея)?“
Отчуждението на единия от съпрузите по правило означава, че другият отдавна е охладнял към него. Често ние не желаем да признаем тази сурова истина, като значително опростяваме проблема. Смята се, че „изменникът“ винаги е лош човек, а измаменият – добър. Рискувам да твърдя, че той самият често сам си е виновен за изневярата на партньора. Този човек не се доверява на себе си, но предявява твърде високи, почти неизпълними изисквания към „втората си половина“, като едновременно я (го) смята за смята за ненадеждна и повредена. Измаменият от дълго време се чувства зависим от партньора, но не се решава да изясни ситуацията, за да не се травмира. Той се страхува да погледне истината в очите и да стане самостоятелен.
А какво става с този, който изневерява? Такива хора често са описвали пред мен своето вътрешно състояние по следния начин: „Най-накрая се почувствах като свободен човек. Успях да се отпусна, сега вече никой не ме притиска…“ По време на сеансите неверните жени се учудваха: „Отначало си мислех, че ми трябва само хубав секс. След това разбрах, че ми трябва душевна близост. В отношенията с мъжа ми аз никога не съм изпитвала истинска близост и топлота, независимо от страстта и влюбването“.
Човек обикновено се оказва в леглото с любовник (любовница) тогава, когато в брака се налага да потиска емоциите си, да ги прогонва дълбоко навътре, където те постепенно се натрупват, застояват, започват да търсят изход и изведнъж пробиват там, където намират жив отзвук. Страничните връзки възникват обикновено само в случаите, когато натискът от партньора започне да ни натежава явно или скрито, нашата неувереност в себе си надделее, когато ни обземат нашите комплекси за непълноценност и вътрешна пустота; когато чувстваме своята безпомощност и неспособност да оживим брака си.
Възникването на странична връзка е външна проява на нашия вътрешен страх от истинска близост.
Третото лице се появява в живота ни неслучайно, а само тогава, когато съпрузите вече нямат какво да си кажат един на друг, когато вече са уморени от непрекъснатите семейни разправии.
Почувствали прилив на сили, страст и вдъхновение в наскоро откритата любовна връзка, ние изпитваме едновременно отчаяние и разочарование: „Ето какво не достига на моята жена (или мъж)… Ето от какво съм бил лишен, живеейки със законната си съпруга!“ Последното твърдение е напълно справедливо. Но първото е изцяло погрешно. За „лишенията“ вината носи не единият, а двамата съпрузи. Всичко е станало поради това, че двамата са се спрели на една „сигурна“ точка, приспособили са се един към друг, затиснали са дълбоко в себе си най-добрите чувства, доброволно са се заглушили. В края на краищата те са се отчаяли, изгубили са решителност, пропаднали са в рутината. И тук на сцената се е появил някой – а заедно с него и усещането на „изменника“, че благодарение на този човек той изпитва душевен подем – чувства, каквито не се е решавал да прояви в брака. В действителност „изменникът“ се впуска в пълно с неизвестност плаване, без да знае какво го очаква занапред.
Когато между съпрузите се появи сянката на трети човек, е дошло времето да се замислят… не, не за вземане на кардинално решение, а за необходимостта да погледнат истината в очите – истината за своите взаимоотношения. Седнете заедно с партньора си и му се открийте. Съставете си въображаем формуляр и го попълнете с всичко най-хубаво, за което сте му задължени. Анализирайте много внимателно възникналите усещания. След това попълнете всички неосъществени мечти и желания – вашите и на партньора ви. Честно, без да щадите „втората си половина“, му (й) разкажете какво не ви достига във вашите отношения, какво усещате и какви чувства бихте искали да изпитате. Разбира се, за такъв разговор ще се изисква определено мъжество, както за скок във вода от кула.
Обаче, ако успеете да излеете душата си, да докоснете сърцето на партньора си със своите съкровени желания и мечти, ще бъдете поразени от усещането за близост, свобода и лекота, което ще настъпи веднага след като се потопите в бездната на болката и страха.“
Поръчайте книгата с клик върху сърцето: