„От първия уикенд след широкото му разпространение „Добрият Уил Хънтинг“ прекарва два месеца на втора, трета и четвърта позиция, като прибира над 50 милиона до края на януари и 100 милиона до края на март. Завършва престоя си на екраните през пролетта на 1998 година, като продажбите на билети са донесли 133 милиона, а това означава, че от дела си от печалбите Робин ще получи между 15 и 20 милиона долара.

Много бързо филмът и изпълнението на Робин излизат като сериозни претенденти за няколко престижни награди. В края на декември той е номиниран за „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор, но губи от Бърт Рейнолдс, който играе бащата простак на мениджър на порно звезди в „Буги нощи“. (Робин все пак прави запомняща се поява на церемонията „Златен глобус“, когато извикват името на Кристин Лахти, победителка от телевизионната поредица „Чикаго Хоуп“, а тя е в тоалетната. Той се втурва на сцената и започва да ръси шеги на счупен испански.) През февруари “Добрият Уил Хънтинг“ е номиниран за девет награди на Академията, в това число за най-добър филм, за Ван Сант като най-добър режисьор, за сценария на Афлек и Деймън, за Деймън като най-добър актьор и за Робин като най-добър поддържащ актьор - първият път, когато е номиниран в тази категория. После през март, две седмици преди церемонията по награждаването, Робин печели наградата на Гилдията на киноактьорите и залозите са за равностойна надпревара между Рейнолдс и него.

На 23 март 1998 година, във вечерта на „Оскарите“, Робин е настанен на два реда от сцената в „Шрайн Одиториум“. Мястото му е до пътеката, с Марша вдясно от него и майка му Лори до жена му. Кристъл, който води церемонията за шести път, изпълнява музикален поздрав към Робин с песен, вземаща на подбив младостта на Деймън и Афлек („Вече сте хит, а едва сте влезли в пубертета“), но Робин почти не реагира; на лицето му е застинала лека усмивка, издаваща сърдечност и нервност, докато очаква да чуе дали ще надделее при четвъртата си номинация за десет години.

Предвкусването е непоносимо, но развръзката бърза: при едно от първите награждавания за вечерта Мира Сорвино, обявяваща наградата за най-добър поддържащ актьор, отваря плика и съобщава:

- „Оскарът“ отива при... Робин Уилямс от „Добрият Уил Хънтинг“.

Робин скача на крака с присъщата си чевръстност, целува Марша, целува Лори, придвижва се с един ред напред, за да обгърне Деймън и Афлек в мечешка прегръдка за трима, а после се втурва на сцената да получи трофея си и да произнесе речта по приемането, която е искал да държи вече десет години и отгоре.

Притиска длан към сърцето си, изпраща няколко въздушни целувки към публиката и започва:

„Благодаря ви. О, боже. Това може да е единственият случай, когато оставам без думи. Много ви благодаря за тази изключителна чест. Благодаря, задето ме поставихте в същата категория с тези четирима забележителни мъже.

Благодаря ви, Бен и Мат, и още чакам да видя някакъв документ за самоличност. Благодаря ти, Гюс Ван Сант, задето беше така деликатен, че действаше почти на подсъзнателно ниво. Искам да благодаря на целия снимачен екип и на актьорския състав, но особено много на хората от южен Бостън, вие сте върхът. Искам да благодаря на мишпуча (родата) Уайнстийн, мазел тов.“

Робин се задавя леко, преди да продължи.

„Също така искам да благодаря на Марша, задето е жената, която пали огъня в душата ми всяка сутрин, бог да те благослови. [Тук телевизионна камера намира Марша в публиката и по бузата ѝ се стича сълза.] И повече от всичко искам да благодаря на баща ми там горе, който, щом научи, че искам да бъда актьор, отговори: „Чудесно, просто имай някое резервно умение, например заварчик“. Благодаря ви. Бог да ви благослови.“

Кристъл приближава към Робин и двамата се прегръщат сърдечно.

- Видя ме и издаде някакъв звук. Нещо като „Ооооох“ - спомня си Кристъл. - Все едно бях спечелил аз, толкова се радвах за него.

После Робин кляка и напуска сцената с най-добрата си патешка походка в стил Граучо Маркс. Няколко остроумия, голяма доза прямота и това е то: моментът е свършил.

Колкото и бързо да изглежда, че протичат тези събития в реалния живот, за Робин преживяването е все едно плочата на живота му се върти на половин обороти.

- Всичко преминава в тази забавена скорост [прави звуци като за забавен каданс]. Озърташ се и виждаш познати лица. Помня, че погледът ми попадна върху Бърт Рейнолдс и той никак не изглеждаше щастлив - обяснява по-късно. - Помислих си „Съжалявам, мой човек, не знаех“. После се качваш там горе и в следващия миг вече държиш статуетката.

Толкова е объркан, че пропуска да спомене Лори в речта си при приемането на наградата.

- Забравих да благодаря на майка ми, а тя присъстваше. Дори Фройд би казал „Трябва да поработиш над това“.

Зад кулисите еуфоричният Робин се задява закачливо с репортерите, които вдигат табелки с номера, за да покажат, че желаят да зададат въпрос. „Какво, аз да не съм експонат на търг?“, пита, а после се въплъщава в образа на високомерен водещ търга. „Избираме 229, 229... Кой спечели волвото? Номер 1523, да?“. Накрая коментира какво означава наградата за него.

- Нещо изключително е - заявява. - Това е златният приятел. Вече съм бил тук три пъти и все губех... В общи линии преди шансовете ми бяха като тези на ямайския отбор по бобслей.

Но сега, когато е прекосил този праг, Робин изтъква:

- Рея се. Много по-евтино е, отколкото с прозак.

 

Когато се връща на церемонията, Робин има шанса да види Афлек и Деймън да печелят своя „Оскар“ за сценарий; отделя внимание на Джак Никълсън, спечелилия наградата за най-добър актьор тази вечер (за „Колкото толкова“), когото често е занасял в рамките на соло изпълненията си, но дълбоко у себе си го вижда като божествено и почти недосегаемо присъствие; освен това има шанса да се включи в сценичния портрет на събралите се седемдесет живи актьори, получавали академична награда за работата си. Озовава се на един ред пред Шърли Темпъл Блак, която се навежда напред и казва „Обади ми се!“, на което за изненада на Робин той успява да отговори единствено с „Разбира се!“. Просто приятелски жест е, но кара Робин да осъзнае, че сега вече някак си наистина е част от нещо, от пантеон на изпълнители, който е еднозначен с Холивуд. Събитието го дарява с легитимност и е момент за размисъл и преоценка - шанс да забрави за минали погрешни стъпки и да се запита дали част от обругаваната му работа просто не е била подценена. Дори Кенет Търан, не особено въодушевеният от „Добрият Уил Хънтинг“ критик от “Лос Анджелис Таймс“, пише в дните след церемонията, че Робин е „една от най-популярните съвременни фигури в Холивуд“ и се пита защо - дори в момент на върховно постижение - не получава по-добро отношение от индустрията.

„За онези, които се възхищават на гениалността на Робин като комик и са разочаровани от компромисните свръхемоционални роли, които неизменно получава във филмите, тази победа предизвиква смесени чувства - пише Търан. - От една страна, е невъзможно да не оценим и да не бъдем съпричастни към радостта на Уилямс, задето спечели „Оскар“, както и удоволствието на филмовата общност, че най-накрая му го даде след три загуби. Но като зърваме моменти на маниакално комичната му колоритност, това само подчертава колко жалко е, задето тази страна от способностите му рядко стига до екрана“.“

 

Вземете книгата с отстъпка оттук:

МЕКИ КОРИЦИ

ТВЪРДИ КОРИЦИ