„Животът е интересен само когато представлява процес на израстване, или казано с други думи, ние можем да растем само когато проявяваме интерес“ - Eлинор Рузвелт
 

 

Прекрасната Елинор Рузвелт ни учи, че трябва да сме любознателни и да познаваме себе си, за да отхвърлим страха от предстоящото, и да изживеем изцяло „приключението живот“. Любопитството, интересът и стремежът да трупаме още и още знания и опит са в основата на житейския път на първата дама на САЩ в преиода 1933-1945 - писател, публицист и правозащитник.

Необичайно плаха и срамежлива като малко момиче, но достатъчно дисциплинирана, успява да усвои тактика, която я научава да преодолее страховете си и да се превърне в пример за огромно вдъхновение за стотици хора. Онова, което ни ограничава  и разстройва, сме самите ние, втренчени в себе си - казва тя. Съветва ни да вършим това, което представлява интерес за нас, да го вършим всеотдайно, с цялото си сърце. Стъпка по стъпка Елинор Рузвелт ни разкрива,че смелостта е по-въодушевяваща от страха и в крайна сметка по-лесен избор как да направляваме живота си. Представяме ви няколко цитата от книгата ѝ „Учи се от живота“:

Спрем ли да се учим, преставаме да живеем във всякакъв житейски и значим смисъл. А и целта на живота в крайна сметка е той да бъде изживян пълноценно, да се насладим докрай на преживяното, да се стремим страстно и без боязън да добиваме все по-нов и богат опит. Можете да постигнете това само ако сте любознателни, ако сте обладани от неутолим стремеж за приключения. Преживяното може да има смисъл единствено ако сте в състояние да го разберете. А ще можете да го разберете само ако самите вие сте добили някакво знание за себе си, знание, основано на целенасочена и обикновено болезнено постигната самодисциплина, която ви учи да отхвърляте страха и ви освобождава за пълноценното изживяване на приключението, наречено живот.

 Собственият ми жизнен път бе преизпълнен с дейности и най-вече – с хора. Виждала съм ги как изкопчват победата от поражението; виждала съм как побеждават страха и излизат от битката силни и свободни, виждала съм как превръщат изпразнен от смисъл живот в съдържателно съзидание. Изпитвам дълбока почит към човешката раса. Когато се изправи лице в лице с живота, тя почти е в състояние да се пресътвори.

 

Опитам ли се да вникна в същината на онова, което съм научила, установявам, че голяма част от него ме изпълва с непоколебима вяра, а друга – с несигурност. Но има нещо, в което вярвам с цялото си сърце, и то е следното: В несекващата върволица от събития и действия ние формираме живота си,изграждаме самите себе си. И този процес не свършва чак до смъртта ни. А изборът, който правим във всеки един момент, в края на краищата представлява наша лична отговорност.

 

Единственото, което съм вършила, е да изживявам пълноценно и докрай всичко, което ми се е случвало. Сега, като поглеждам назад, мисля, че факторът, който ми е повлиял най-силно в ранните ми години, е някакво ненаситно желание, още преди да осъзная какво точно правя, да изживея всичко, което мога, възможно най-дълбоко и пълноценно.

 

Онова, което научих от собствен опит, е, че най-важните фактори за образованието на едно дете са любознателността, интересът, въображението и чувството, че животът е приключение. Няма да намерите курсове, които обучават на това; и все пак именно въпросните качества осигуряват удовлетворението от ученето, изпълват живота ни с плам, карат ни да търсим постоянно нов опит и още по-дълбоко разбиране. Това са онези качества, които ни правят способни да растем непрестанно като човешки същества до последния ден от живота си и да не спираме да се учим.

 

Животът е интересен само когато представлява процес на израстване, или казано с други думи, ние можем да растем само когато проявяваме интерес.

Страхът винаги ми се е виждал най-опасният препъникамък, който може да се изпречи на пътя ни. И да ни осакати жестоко. Сега, като поглеждам назад, осъзнавам, че детските и юношеските ми години са представлявали една продължителна битка със страха. Аз бях изключително стеснително и боязливо дете, което се страхува от тъмното, от мишки… на практика от всичко.Болезнено, стъпка по стъпка, овладях умението да се взирам във всеки един от страховете си, да го преодолявам и да прилагам постигнатия с невероятни усилия кураж, за да пристъпя към следващия. Едва тогава можех да се почувствам истински свободна. От всички знания, които придобиваме в живота, това е най-трудното. Но пък носи невероятно удовлетворение. С всяка победа, независимо от цената и болката на моменти, добиваш нарастваща увереност и сила, която ти помага да се изправиш срещу следващия страх.“

Онова, което има значение в дългосрочен план, е не какво четем, а какво пресяваме през своя ум; съществени са идеите и впечатленията, които се пораждат у нас вследствие на прочетеното. Идеите, които се отключват в съзнанието, идеите, които представляват отражение на собственото мислене, именно те са онези, които ни правят интересни личности.Само образованието чрез книгите не може да постигне тази цел. Към него трябва да бъде добавена и провокацията, която представлява обмяната на идеи с други хора. По-конкретно това означава да се учим от другите. Няма човешко същество, от което да не можем да добием някакво познание, стига да проявим достатъчно интерес и готовност да се задълбочим.

 

Животът ме е научил на едно – ако притежавате любознателност, изобщо не ви се налага да търсите нови интереси. Те сами ви намират. Устремяват се към вас, подобно на стрелката на компаса, която неизменно сочи на север. Става съвсем ненужно да ги търсите, да ги планирате дълбокомислено и преднамерено. Единственото, което трябва да правите, е да бъдете любознателни, възприемчиви, жадни за нов опит. Съществува странна зависимост – проявявате лиискрен интерес към едно, то неминуемо ще ви отведе при нещо друго. Именно тук според мен се проявява най-съществената фаза на обучението – в умението да се учите от всичко,което виждате, от всеки факт, който установявате, от всеки нов опит, който придобивате, и всеки човек, когото срещате. Нищо, което научавате, колкото и да изглежда далечно инесвързано с поставената конкретна цел, не е излишно. В живота ми всичко, което съм научила в даден момент, се оказва полезно рано или късно, при това често по най-неочакван и неподозиран начин.

 

Трябва да изпитвате интерес към всичко, което срещате по пътя си.

 

Окуражителното обстоятелство е, че всеки път, когато се сблъскате с някаква ситуация, макар и в момента да я смятате за непреодолима и да преминавате през неистови мъчения, след като веднъж сте я срещнали и сте я преодолели, установявате, че след това вече се чувствате по-свободни от всякога. Можете ли да понесете това, значи можете да понесете всичко. Набирате сила, кураж и увереност с всяко преживяване, в което спирате, за да се взрете в собствения си страх.

 

Опасността се крие в отказа да се изправите срещу страха си, в липсата на смелост да се счепкате с него и да го преборите. Провалите ли се някъде по пътя, това срива увереността ви. Трябва да си наложите да постигате успех всеки път. Трябва да направите онова, което смятате, че не ви е по силите.

Книгата „Учи се от живота“ е безценен наръчник и за родители. Със голямо семейство, родила пет деца, Елинор Рузвелт е трябвало да остава в покой, и вътрешен и външен, да се съсредоточава, да организира времето си, да съхранява здравето си, за да запази своята изключителна жизненост и способност да възпитава децата си в любознателност и приключенски дух, да ги образова и да ги учи да се забавляват. От книгата ще си припомните още и колко е важно за жената да развива някакви интереси, които могат да бъдат споделени с цялото семейство, колко ценно е това за всички и колко сплотяващо семейството. 

 

Най-нещастните хора на света са онези, които посрещат всеки следващ ден, без да знаят какво да правят с времето си. Но ако имате проекти, изискващи повече време от онова, с което разполагате, вие никога няма да се чувствате нещастни. Това е въпрос както на лично въображение и любознателност, така и на реално планиране. Нещата неминуемо ще ви се случат, стига преди всичко останало да притежавате нужния интерес. Не преставам да се учудвам, когато чуя жени да заявяват:” Сега, когато децата ми са вече пораснали и са напуснали дома, не знам какво да правя със себе си. Животът ми се струва толкова празен.” И се питат как да си намерят нови интереси, нещо, което да запълни часовете им. Струва ми се, че истинският проблем не се крие в намалелите интереси, след като децата са поели по свой път вън от дома. Той се състои във факта, че тези жени са ограничили своите интереси още докато децата им са били края тях. Една съпруга и майка не може да откликне адекватно на нуждите на най-близките си, ако няма свои интереси, приятели, някакви занимания, които да удовлетворяват личните и потребности. Без тях тя е заплашена да стане толкова зависима от децата си в определени отношения, че продължава да е подвластна на тази зависимост дори когато те вече са напуснали дома. Тя може да създаде у тях тягостното усещане, че линее без тяхното присъствие, и по този начин да превърне времето, което продължават да прекарват заедно, в бреме, а не в приятно изживяване, каквото би трябвало да бъде.Винаги ми се е струвало особено важно жените да се стараят да развиват някакви интереси, които могат да бъдат споделени с цялото семейство. Това би било ценност за всички, защото по този начин се засилва сплотеността на семейството. Такъв подход предоставя на децата някакво ядро от дейности, за които те вече притежават познания, когато се насочат навън и попаднат в нова среда. И дава възможност на майките, чиито деца са излетели от семейното гнездо, да продължат да се изявяват във вече познати сфери на дейности, когато разполагат с повече време и свобода. Мисля, че хората трябва да растат естествено заедно със своите деца, но и да бъдат готови да им позволят да поемат по свой път, когато времето за това настъпи. Успокоително е да знаете, че сте им предоставили възможност да вникнат в същността на редица неща, което впоследствие ще им помогне да развият собствени интереси.”

  • Поръчайте „Учи се от живота“ с клик на корицата на книгата. Ако животът на Елинор Рузвелт ви е интересен, добавете в количката си и автобиографията на Бенджамин Франклин. Двете книги заедно излизат 21,60лв.