В книгата си „Амазон - магазин за всичко“ Брад Стоун разказва интересни истории от живота на Безос и пътя на компанията от времето, когато е била просто идея. Следващ тираж на книгата очаквайте в края на октомври. Вижте защо Безос маха телевизорите от конферентните зали на Амазон още през 2003 година.

„Когато и Джеф Безос да тръгне да броди из център за изпълняване на поръчки или из офисите на централата си в Сиатъл, винаги търси дефекти – пропуски в системата на компанията или дори в корпоративната є култура. В иначе най-обикновена делнична утрин през 2003 година например Безос влиза в една конферентната зала на „Амазон“ и е силно изненедан. На стената в ъгъла на помещението неотдавна е поставен телевизор, предназначен за видео презентации пред служителите. Само по себе си телевизор в конферентна зала не е нещо кой знае колко спорно, но Безос не остава доволен. Инсталирането му, за което той нито знае, нито е дал съгласие, олицетворява за него две неща: тромав опит за вътрешноофисна комуникация и излишен разход.

– Как може по този начин да се комуникира нещо добро? – недоволства.

Безос нарежда всички нови телевизори в конферентните зали незабавно да бъдат свалени. Но според Мат Уилямс, дългогодишен мениджър в „Амазон“, Безос умишлено настоява да оставят металните стойки по стените в продължение на много години, дори такива, които са толкова ниско, че е възможно някой да се удари в тях, като стане от стола си. Също като военачалник, който оставя отсечените глави на враговете побити на колове пред селото, той използа стойките като символ и предупреждение към служителите как не бива да се държат. Епизодът с телевизорите е основа за въвеждането на друга официална награда в „Амазон“ – връчва се на служител, идентифицирал бюрократична и прахосническа дейност. Призът са станалите изведнъж ненужни телевизори. Когато бройката им се изчерпва, въведена е наградата „Бюро от врата“, връчвана на служител, излязъл с „добре конструирана идея, която ни помага да осигурим по-ниски цени за клиентите“ – призът е сувенир, представляващ умалено бюро, направено от врата. Безос за пореден път търси начини да подчертае пред всички в компанията своите ценности.

Приблизително по същото време на свалянето на телевизоритe от стените Безос прави две значими промени в корпоративната култура. Като част от непрестанния си стремеж към по-добро разпределяне на собственото му време постановява, че вече няма да се среща на четири очи с подчинените си. Подобни срещи често са изпълнени с тривиални актуализации и отклонения на политически теми, вместо да бъдат посветени на решаване на проблеми и брейнсторминг. Дори днес Безос рядко се среща насаме с колега. Другата промяна също е странна и може би уникална в корпоративната история. До този момент служителите на „Амазон“ са използвали майкрософтските Пауър Пойнт и Ексел, за да представят идеите си по срещи. Безос вярва, че този метод прикрива ленива мисъл.

– Пауър Пойнт е крайно непрецизен комуникационен механизъм – заявява Джеф Холдън, бивш колега на Безос от „Д. И.  Шоу“, който на този етап вече се е присъединил към екипа S.

– Изумително лесно е да се скриеш между отделните пунктове. Никога не ти се налага да изразиш мислите си цялостно
Безос обявява, че служителите вече не могат да използват подобни корпоративни патерици и ще им се налага да пишат презентациите си в проза, като повествование, както той го нарича.

Екип S обсъжда с него доколко е разумно да захвърли Пауър Пойнт, но Безос настоява на своето. Иска хората да разсъждават задълбочено и да отделят време да изразят мислите си убедително.

– Не искам това място да се превърне в кънтри клуб – обича да казва всеки път, щом притисне служителите по-здраво.

– Онова, което вършим, е трудно. Хората не идват тук, за да се пенсионират.

Налице е период на недоволство и пренастройка. Срещите вече не започват с някой, изправил се пред останалите, както е било преди и както се случва навсякъде из корпоративния свят. Вместо това се раздават листове с повествование и всеки изчита документа на ум за петнайсет минути – или повече. В началото не съществува ограничение за броя на страниците – пропуск, който Диего Пиачентини си спомня като „болезнен“ и който кара служителите през първите няколко седмици да бълват писания от по шейсет страници. Бързо се появява допълнителен указ: лимит от шест страници и допълнително място за бележки под линия

Не всички възприемат новия формат. Много служители намират, че системата е пригодна за тези, които умеят да пишат добре, но не е задължително да са ефективни във вършеното или да могат да се похвалят с иновативно мислене. Инженерите са особено недоволни изведнъж да се озоват в положение да композират есета, все едно са се върнали във времето

и са в девети клас в час по английски.

– Да се вкара всичко в проза беше като да се описват електронни таблици – казва Лин Блейк, по това време вицепрезидент, отговарящ за връзките на компанията с производители.

Блейк мисли, че цялата работа е само фаза. (Не е.) Безос усъвършенства формулата още повече. Всеки път, щом бъде предложена нова характеристика или стока, той нарежда повествованието да приеме форма на прескомюнике. Целта е служителите да бъдат накарани да избистрят основната тема, да започнат с нещото, което ще види клиентът – публичното обявление, и да тръгнат назад.

Безос не вярва, че някой е способен да вземе добро решение за характеристика  или стока, без да е наясно точно как ще бъдат представени те пред света и как би ги възприел свещеният клиент.

 

Нов тираж от книгата на Брад Стоун „Джеф Безос и векът на Amazon, магазин за всичко“ очаквайте в края на октомври.

Междувременно ви препоръчваме да разгледате другите ни БИЗНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЯ тук: БИЗНЕС КАТАЛОГ